Приемането на нов Закон за публично-частното партньорство (ЗПЧП) по принцип следва да се приветства, независимо че част от въпросите, които той разглежда се визират в Закона за обществените поръчки и в Закона за концесиите.

Дълго време у нас нямаше нормативна уредба, която да накара кметове на общини, респективно общински съвети, както и отделни представители на изпълнителната власт, да отказват значими проекти по линия на публично-частното партньорство (ПЧП), поради нежелание от тяхна страна на по-голяма прозрачност при изпълнението им.

Много по-удобно бе те да работят с бюджетни пари при липса на частен стопански субект или субект от гражданското общество за партньори, които да са и същевременно коректив за качественото и по-евтиното изпълнение на проектите. В предишното, 40-то Народно събрание НДСВ внесе проектозакон за ПЧП, но това бе в края на мандата си и не бе разгледан от тогавашния състав на парламента, който в значително по-голяма степен защитаваше обществения интерес.

Парламентът прие през юни дълго отлагания (внесен е от МС на 11.09.2011 г.) и твърде спорен ЗПЧП, обнародван в Държавен вестник, бр.45/2012 година.
Как ще проработи новия Закон за публично-частното партньорство тепърва ще видим. Не е трудно да се предвиди, че ако Конституционният съд не отмени някои негови спорни текстове, то ще започнат безкрайни съдебни саги между публичните и частните партньори. От тях обаче ще пострадат потребителите на услугите от публично-частните партньорства - българските граждани.

След приемането на ЗПЧП предстои твърде спорното предоставяне на приятелски до властта частни субекти на държавна и общинска собственост - спортни съоръжения (стадиони, спортни зали, басейни и др.), зелени площи (паркове, градинки и др.), здравни заведения и т.н.?!

В този си вид Законът за ПЧП не защитава общественият интерес, тъй като не са регламентирани ясни и прозрачни процедури и условия, на които ще трябва да отговарят проектите за публично-частно партньорство, преди да се сключат договорите. При дебатите по него в парламента представители на опозицията предупредиха за евентуалните неблагоприятни последствия от ЗПЧП. Те прозряха за опасност от лобистки интереси в текстовете му и посочиха, че той пряко ще обслужи няколко заинтересовани бизнескръгове, в т.ч. и концесионера на ски зони и т.н.

Президентите на най-богатите ни футболни клубове от София чакаха с нетърпение приемането на Закона за ПЧП, за да могат да получат стадионите, на които играят техните отбори, почти без пари. Според тях това бе единственият начин да придобият спортните бази, строени с парите на българския данъкоплате наготово. На пресконференци президентът на ФК"Локомотив", София, Н.Гигов е заяви „без капка срам", че президентите на четирите столични футболни клуба в „А" група са поискали от премиера вместо да се строи нов национален стадион, парите за тази цел, да се дадат за ремонт на базите на "Левски", ЦСКА, "Локомотив" и "Славия"? След приемането на ЗПЧП вече нищо не пречи това да стане факт, което ще е пореден подарък за техните собственици, които са от най-богатите хора в България!

Приетият ЗПЧП не предоставя нито на публичните субекти, нито на частните, ясни и прозрачни процедури за осъществяване на партньорството. Известно е, че голяма част от конкурсите за обществени поръчки, респективно концесии предварително са нагласени за определен кандидат, които в рамките на този мандат на правителство и парламент са близки до ГЕРБ, а в следващия ще бъдат приближени до следващата управляваща партия или коалиция.

ЗПЧП не е напълно съобразен с действащото законодателство, не съдържа разграничителен критерии в кои случаи ще се провежда публично-частно партньорство, обществена поръчка или концесия. Изключително спорно е също така наличието на Националната програма за публично-частно партньорство и е доста съмнително, че тя ще бъде стриктно изнълнявана, особено от кметовете на по-малките общини, които се чувсдтват като местни феодали.

Програмата за ПЧП следва да бъде приета до 30.06.2013 г., т.е. до края на мандата на правителството на ГЕРБ, а как ше я изпълнява следващия кабинет - не е съвсем ясно, както не е ясно какво ще се случи и кой ще е отговорен, ако тя не е готова дотогава?

Не е ясно какво е съотношението между процедурите по Закона за публично-частното партньорство, обществените поръчки и за концесиите. Не е ясно кога се прилагат процедурите за ПЧП, а не Закона за концесиите или Законът за обществените поръчки (ЗОП). Отделни разпоредби изрично изключват обществените поръчки от приложното поле на ПЧП като в същото време процедурите по сключването, изпълнението, изменението и обжалването на партньорския договор са предвидени да се осъществяват по реда на ЗОП.

Друг спорен момент в закона, е че в него е неясен избор на частния партньор?!? Не е ясно също така по каква процедура се избира частният партньор за сключване на договор. Не са предвидени по-детайлни и ясни критерии при избор на частните партньори, за да не се създават предпоставки за заобикаляне на правилата в обществен интерес.

Несвойсвена е тази свръхцентрализация на дейности и функции в МФ. Неговите служители вместо да събират приходите от данъци, акцизи, мита и такси от разрастващата се в последните 3 години сива икономика у нас и да се бори с контрабндата на горива, цигари и на други акцизни стоки, ще водят поредния регисгър, а полза от това едва ли ще произтече нещо позитивно за фиска.

Министърът на финансите Симеон Дянков вероятно вече се чувства принципал освен на по-голямата част от държавната собственост у нас и на публично-частните партньорства у нас (особено на бъдещите, което е доказателство, че ГЕРБ се опитва да овладее, ако не цялата, то по-голямата част от бизнеса у нас и особено този, който е зависим от обществените поръчки, а занапред и от публично-частните партньорства с държавни и общински структури). Това разбира се е в противоречие с основните принципи на пазарната икономика, но за правителството това сякаш е без значение, тъй като твърде често ги нарушава.

Срещу редица текстове в ЗПЧП се обяви и УС на Националното сдружение на общините в България, с председател - кметът на Пазарджик Тодор Попов, издигнат от ГЕРБ. За съжаление мнозинството от ГЕРБ не се вслуша в доводите на представителите на местната власт. В окончателния текст на закона, обнародван в ДВ, не е прецизирана дефиницията на „дейности от обществен интерес", а в проектозакона не е ясно посочено кои са те. Против волята на членовете на УС на НСОРБ е въведенето със ЗПЧП съгласувателен режим с министъра на финансите. По този начин се ограничават конституционните права на общинските съвети да управляват общинските услуги.

И от УС на НСОРБ препоръчаха, че вместо МФ, централен орган с координиращи функции за изпълнение на публично-частни партньорства е по-добре да бъде Агенцията за обществени поръчки, а програмите за публично-частно партньорство следва да влязат в общинските планове за развитие.

От УС на НСОРБ настояваха да се направи по-голямо разграничение между новия Закон за публично-частното партньорство, по който се дебатира вече 10 години, и законите за концесиите и за обществените поръчки, но в окончателния му вариант това не се прие от управлящото мнозинство от ГЕРБ. Основната философия на закона е, че при публично-частното партньорство на частния партньор не се предоставя собственост, а само услуги, но това сякаш не се разбира от ведомството на Дянков.

„Подводните камъни" в Закона за ПЧП бяха отбелязани освен от УС на НСОРБ и от БТПП, която също предостави конструктивно становище, в което имаше за съжаление редица невзети под внимание важни препоръки за бизнеса от регионите, а също и от представители на няколко екологични организации.

В становището на БТПП се изтъква също, че в редица развити страни от ЕС партньорството между корпоративните, неправителствените и публичните субекти е ключова и най-отличителна черта в провеждането на политиката за икономически просперитет. То не е само взаимоотношение донор - реципиент, а надхвърля икономическите и търговските въпроси, като поставя отделните страни - членки във водеща роля за постигане на приоритетите в сътрудничеството за регионално развитие.

В ЕС принципът на публично-частното партньорство (ПЧП) е въведен през 1988 г. като фундаментален принцип за усвояване на структурните фондове на общността.
Насоките на ЕК за успешно ПЧП го определят като "партньорство между публичния сектор и частния сектор за целите на осигуряването на проект или услуга, обикновено предоставяни от публичния сектор".

Съвместната дейност между публичния и частния сектор следва да е основана на взаимен интерес и експертни умения на партньорите за постигане на определени обществени потребности, при подходящо разпределение на средствата, рисковете и ползите.

Проблемът е в това - доколко ПЧП е икономически приемливо и обосновано като практика и политика от гледище на частния и на публичния интерес. Какви критерии са от значение за адекватното съчетаване на частните с публичните интереси, на пазарните механизми с държавното регулиране?
Вместо да приема твърде спорния ЗПЧП, правителството, което е вносител на закона, следваше да се укрепи административния капацитет на Агенцията за обществени поръчки, като евентуално тя следваше прерасне в държавна агенция. Министерството на финансите очевидно не искаше да изпусне „ножа при рязането" на „държавната баница" и се самотовари и с администрирането на ПЧП у нас.
Представителите на частния бизнес у нас считат, че не бе в реда на нещата на него да се възлагат нови несвойствени функции, свеждащи се до това, да води и поддържа публичен регистър на ПЧП! До него ще има свободен и безплатен достъп чрез Интернет.
В ЗПЧП е регламентирано регистърът на ПЧП да съдържа: Националната програма за публично-частно партньорство и Оперативния план за всеки програмен период; общинските проекти за ПЧП и проектите за ПЧП на общинските публичноправни организации, включени в програмите за реализация на общинските планове за развитие; решенията за откриване на процедурите за определяне на частен партньор; обявленията за провеждане на процедура за определяне на частен партньор; решенията за определяне на частен партньор; финансово-икономическите анализи; сключените договори за ПЧП без данните, представляващи търговска или техническа тайна; отчета на министъра на финансите относно изпълнението на Националната програма за ПЧП и Оперативния план и годишните отчети на публичните партньори за изпълнението на договорите за ПЧП; информация за изпълнението на договорите за ПЧП на публичноправните организации; допълнителните споразумения за изменения или допълнения на сключените договори за ПЧП; договорите за продължаване на договорите за ПЧП с правоприемник; решенията за прекратяване на договорите за ПЧП, както и друга информация, определена с правилника за прилагане на закона. В закона е предвидено документите, договорите и допълнителните споразумения по ал. 2 се въвеждат по електронен път в регистъра на ПЧП в 14-дневен срок от тяхното приемане или влизане в сила от длъжностни лица, определени от министъра на финансите и от съответния публичен партньор, който също има задължения относно останалите документи по ал. 2 от ЗПЧП.

Със ЗПЧП мнозинството създаде още един „закон-недоносче", което вместо да облекчи тази форма на партньорство в България ще го затрудни в значителна степен. Занапред инвеститорите ще имат още един довод за продължаващото трета година избягване да инвестират у нас. Това се очертава като трайна тенденция през последните години и оправданието с кризата, което премиерът и министрите от правителството постоятно повтарят в медийните си изяви, вече не е меродавно, особено на фона на растящите инвестиции в Турция, Сърбия и други страни от Югоизточна Европа.

*Авторът е член на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата