Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Преди всичко се набива на очи резкият спад на темпа на прираст на БВП за последното тримесечие на 2008 г. - той е 3,6%, докато средният прираст на БВП за предходните три тримесечия е 7,0%! При това нормата на натрупване (капитало­об­разуване) се поддържа на изключително високи равнища, близки до 40%!

Фигура 1 и Фигура 2 са представени два подпериода - 2001-2004 г. и 2005-2008 г. През първия подпериод може да се проследи явното положително въз­действие на нормата на натрупване върху темповете на прираст на БВП. През вто­рия подпериод нормата на натрупване се увеличава последователно от 23% до 39% без позитивно влияние върху темповете на прираст на БВП. Дори нещо повече - по-високото натрупване потиска икономическия растеж. Особено показателно е това негативно въздействие в последното тримесечие на 2008 г.

Неефективността на натрупването не може да не безпокои. Видимо инвести­циите се насочват в сектори, които не генерират нов БВП, т.е. забелязва се своеоб­разно замразяване на финансови ресурси. Тези сектори са същите, които стоят в ос­новата на бушуващата в света финансова криза - строителство и операции с недви­жимости. Отклоняваните в тези сектори ресурси подяждат основите на прираста на индивидуалното потребление.

Тези, които инвестират в посочените сектори, са новооформилите се богата­ши. Ниският корпоративен данък, от една страна, рекордно ниското данъчно обла­га­не на високодоходната част от населението, от друга, лекомислено поддържаните корупционни практики, от трета, изобилието от нерегламентирани (криминални) дейности, от четвърта, и нееднозначното и некачествено функциониране на ин­сти­туциите, от пета, насочиха към този контингент колосални финансови ресурси, чие­то единствено приложение се вижда в сферата на недвижимостите. В съот­вет­ст­вие с теорията на рационалните очаквания този богаташки сегмент преценява, че не си струва да залага на рискован прираст на производството с неясно бъдеще, важ­но­то е да се използва падналото от небето богатство за изграждане на палати с раз­мита собственост, трудно поддаваща се на законово преследване в една силно ко­рупци­онна среда.

 Видимо българската банкова система продължава да кредитира това все по-рисково и по-рисково начинание. Очевидно преценката е, че отделната търговска банка ще загуби повече ако спре кредитирането на дадена рискова инвестиция, от­колкото ако го продължава с тайната мисъл, че кредитополучателят ще съумее своевременно да се справи със ситуацията. В тон с европейската антикризисна прак­тика БНБ се старае да увеличи ликвидността на банковата система (през януа­ри 2009 г. търговските банки у нас поддържат с поне два милиарда лева по-малко ре­зерви в БНБ спрямо септември 2008 г.), но ако тази ликвидност се използва не за коригиране на допуснати грешки, а за тяхното задълбочаване, тогава картината при­добива неприятни краски. Практиката недвусмислено показва, че такова бан­керско поведение не свършва добре.

Силно обезпокоителен е резкият спад на ПЧИ през последното тримесечие на 2008 г. От Фигура 3 може да се проследи, че в последното тримесечие на пред­ход­ните четири години ПЧИ са винаги високи (най-високи). През 2008 г. ситуа­ция­та е обратна - ПЧИ през ІV тримесечие на 2008 г. са с повече от два пъти по-ниски от ІV тримесечие на 2007 г. При това доходът от ПЧИ през годината се поддържа на за­видно високо равнище - годишният доход от ПЧИ през 2005 г. е 742 млн.EUR и по­следователно се покачва до 2060 млн.EUR през 2008 г. (трикратно увеличение за три години!). Неприятно е и това, че реинвестираният доход намалява както абсо­лютно, така и относително.

Отбелязаните промени трябва да имат логически приемливо обяснение. Защо ПЧИ ще бягат от икономика, в която съумяват да реализират напълно при­лични доходи, и то при очаквано интегриране в европейските икономически струк­тури? И то в условия на всеобща световна стагнация?

Наблюдаваното поведение на чуждестранните инвеститори е христоматиен пример за ограничените възможности на чисто фискалните стимули за привличане на ПЧИ. Корпоративният данък е на рекордно ниско равнище в ЕС и въпреки това чуждестранните инвеститори проявяват нежелание и въздържаност. Обяснението е в цялостната политическа и икономическа среда в страната. Създава­ното и поддържано напрежение в отношенията ни с ЕС започна да се материали­зи­ра в негативни икономически последствия. Нито един чуждестранен инвеститор не разполага с необходимия аналитичен капацитет за перспективна оценка на иконо­мическата динамика в дадена страна. Чуждестранните инвеститори се придържат към т.нар. стадно поведение (herding behavior). ЕС изпълнява функцията на свое­об­разен гарант на ПЧИ. Ако ЕС е ангажиран със социално-икономическото развитие в страната, тогава ПЧИ се вливат там и обратно. Текущата перспектива за нас е във все по-голямото отдръпване на ЕС от нашата управленска практика, което задържа и ПЧИ.

Нашата икономика се адаптира към режим на засилен приток на чужде­стра­нен капитал. Отдръпването на чуждестранния инвеститор, както и неполучаването на ЕС-грантове ще има изключително неприятни последствия за социално-иконо­мическото ни развитие.

Четвъртото тримесечие '08 ни сервира отдръпване на чуждестранните ин­веститори при продължаващо активно вътрешно инвестиране в безперспективни сек­тори. Уроците са дадени, трябва да бъдат разчетени и научени.

Тези, които са призвани да осигуряват нормални условия за развитието на икономиката, са загрижени видимо много повече за своето собствено битие и за демонстриране на безплодна показна активност, под равнодушния и размит по­глед на целия (почти) български народ.

Етикети: etarget 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo