News.bg | Money.bg | Topsport.bg | Vsi4ko.bg | Finance.news.bg | Gladen.bg | Lifestyle.bg | Ibox.bg

Регистрация | Забравена парола?

Вход
403 Forbidden

403 Forbidden


nginx/0.7.65

Фиксинг

09.02.2012
  • 1.47188 Понижение
  • 1.61599 Повишение
  • 1.95583
  • 2.33769 Понижение
  • 0.19057 Понижение
  • 0.23362 Понижение

още фиксинги

Борсов коментар

БФБ
Спадовете продължиха

И на сесията в четвъртък поевтиняващите акции продължиха да са далеч повече от поскъпващите за шеста поредна сесия, като не липсваха и по-активни разпродажби по някои позиции

Преглед на печата

Преса
09.02.2012 г.

„Удариха ни 9 бала”, „Тази година плажовете наполовина”, „Само Борисов се оказа невинен за критичния доклад на ЕК”

Безпощадното ІV тримесечие ‘08

Последна редакция: 24.02.2009, 09:20

Публикуване: 23.02.2009, 15:04

Автор: Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян

Размер на шрифта: a a a

Гарабед Минасян

Гарабет Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Миналата седмица НСИ публикува предварителна информация за БВП за чет­въртото тримесечие на 2008 г. Паралелно с това БНБ публикува също предва­ри­телна информация за платежния баланс за същия период. Съпоставката на числата навява нерадостни мисли за случващото се в нашата икономика.

Преди всичко се набива на очи резкият спад на темпа на прираст на БВП за последното тримесечие на 2008 г. - той е 3,6%, докато средният прираст на БВП за предходните три тримесечия е 7,0%! При това нормата на натрупване (капитало­об­разуване) се поддържа на изключително високи равнища, близки до 40%!

Фигура 1 и Фигура 2 са представени два подпериода - 2001-2004 г. и 2005-2008 г. През първия подпериод може да се проследи явното положително въз­действие на нормата на натрупване върху темповете на прираст на БВП. През вто­рия подпериод нормата на натрупване се увеличава последователно от 23% до 39% без позитивно влияние върху темповете на прираст на БВП. Дори нещо повече - по-високото натрупване потиска икономическия растеж. Особено показателно е това негативно въздействие в последното тримесечие на 2008 г.

Неефективността на натрупването не може да не безпокои. Видимо инвести­циите се насочват в сектори, които не генерират нов БВП, т.е. забелязва се своеоб­разно замразяване на финансови ресурси. Тези сектори са същите, които стоят в ос­новата на бушуващата в света финансова криза - строителство и операции с недви­жимости. Отклоняваните в тези сектори ресурси подяждат основите на прираста на индивидуалното потребление.

Тези, които инвестират в посочените сектори, са новооформилите се богата­ши. Ниският корпоративен данък, от една страна, рекордно ниското данъчно обла­га­не на високодоходната част от населението, от друга, лекомислено поддържаните корупционни практики, от трета, изобилието от нерегламентирани (криминални) дейности, от четвърта, и нееднозначното и некачествено функциониране на ин­сти­туциите, от пета, насочиха към този контингент колосални финансови ресурси, чие­то единствено приложение се вижда в сферата на недвижимостите. В съот­вет­ст­вие с теорията на рационалните очаквания този богаташки сегмент преценява, че не си струва да залага на рискован прираст на производството с неясно бъдеще, важ­но­то е да се използва падналото от небето богатство за изграждане на палати с раз­мита собственост, трудно поддаваща се на законово преследване в една силно ко­рупци­онна среда.

 Видимо българската банкова система продължава да кредитира това все по-рисково и по-рисково начинание. Очевидно преценката е, че отделната търговска банка ще загуби повече ако спре кредитирането на дадена рискова инвестиция, от­колкото ако го продължава с тайната мисъл, че кредитополучателят ще съумее своевременно да се справи със ситуацията. В тон с европейската антикризисна прак­тика БНБ се старае да увеличи ликвидността на банковата система (през януа­ри 2009 г. търговските банки у нас поддържат с поне два милиарда лева по-малко ре­зерви в БНБ спрямо септември 2008 г.), но ако тази ликвидност се използва не за коригиране на допуснати грешки, а за тяхното задълбочаване, тогава картината при­добива неприятни краски. Практиката недвусмислено показва, че такова бан­керско поведение не свършва добре.

Силно обезпокоителен е резкият спад на ПЧИ през последното тримесечие на 2008 г. От Фигура 3 може да се проследи, че в последното тримесечие на пред­ход­ните четири години ПЧИ са винаги високи (най-високи). През 2008 г. ситуа­ция­та е обратна - ПЧИ през ІV тримесечие на 2008 г. са с повече от два пъти по-ниски от ІV тримесечие на 2007 г. При това доходът от ПЧИ през годината се поддържа на за­видно високо равнище - годишният доход от ПЧИ през 2005 г. е 742 млн.EUR и по­следователно се покачва до 2060 млн.EUR през 2008 г. (трикратно увеличение за три години!). Неприятно е и това, че реинвестираният доход намалява както абсо­лютно, така и относително.

Отбелязаните промени трябва да имат логически приемливо обяснение. Защо ПЧИ ще бягат от икономика, в която съумяват да реализират напълно при­лични доходи, и то при очаквано интегриране в европейските икономически струк­тури? И то в условия на всеобща световна стагнация?

Наблюдаваното поведение на чуждестранните инвеститори е христоматиен пример за ограничените възможности на чисто фискалните стимули за привличане на ПЧИ. Корпоративният данък е на рекордно ниско равнище в ЕС и въпреки това чуждестранните инвеститори проявяват нежелание и въздържаност. Обяснението е в цялостната политическа и икономическа среда в страната. Създава­ното и поддържано напрежение в отношенията ни с ЕС започна да се материали­зи­ра в негативни икономически последствия. Нито един чуждестранен инвеститор не разполага с необходимия аналитичен капацитет за перспективна оценка на иконо­мическата динамика в дадена страна. Чуждестранните инвеститори се придържат към т.нар. стадно поведение (herding behavior). ЕС изпълнява функцията на свое­об­разен гарант на ПЧИ. Ако ЕС е ангажиран със социално-икономическото развитие в страната, тогава ПЧИ се вливат там и обратно. Текущата перспектива за нас е във все по-голямото отдръпване на ЕС от нашата управленска практика, което задържа и ПЧИ.

Нашата икономика се адаптира към режим на засилен приток на чужде­стра­нен капитал. Отдръпването на чуждестранния инвеститор, както и неполучаването на ЕС-грантове ще има изключително неприятни последствия за социално-иконо­мическото ни развитие.

Четвъртото тримесечие '08 ни сервира отдръпване на чуждестранните ин­веститори при продължаващо активно вътрешно инвестиране в безперспективни сек­тори. Уроците са дадени, трябва да бъдат разчетени и научени.

Тези, които са призвани да осигуряват нормални условия за развитието на икономиката, са загрижени видимо много повече за своето собствено битие и за демонстриране на безплодна показна активност, под равнодушния и размит по­глед на целия (почти) български народ.

Етикети: etarget 

Сподели: В Ibox.bg В Svejo



Регистриран на: 09.06.2006, 22:10

6. ЯК | 20.03.2009 16:48

Като изключим глупостите за богаташите и падналото от небето богатство, ситуацията е ясна и почти нищо съществено не може да се добави...

Регистриран на: 06.02.2009, 17:14

5. tknikodim | 27.02.2009 22:58

Пречупването на тренда през 2005 е изненадващо откритие – поздравления за г-н професора. Все пак очакваме повече и по-обосновани обяснения, може би на други страници. Разсъжденията за хипотетичното поведение на българския „новобогаташ – строителен предприемач”, който благоденства в среда на партийно-държавна клептокрация, са недостатъчно задоволителна научна закономерност за интерпретиране на фактите.

Според данните на НСИ, в строителството са само около 8% от инвестициите. Операциите с недвижимости са представени заедно с бизнес-услугите и заемат около 20%. Може да се допусне – ако няма по-точна информация – че след 2005 повечето от тях са в бизнес услугите: все пак ние сме на първо място в света през 2007 (и на второ през 2006) по приток на ПЧИ в услугите на глава от населението. Дали там се произвежда ниска добавена стойност?

Значителни са инвестициите в промишлеността (20%), енерго- и водоразпределението (10%) и търговията (12%). Каква е динамиката на вътрешните и международните цени в тези отрасли? Как се движат цените в отраслите, които ги обслужват и снабдяват? Каква е производителността на труда в тях? Как влияе на всичко това променящата се склонност на населението към спестяване и потребление в резултат на нарастването на доходите през двата периода?

Намаляването на чуждите инвестиции през 4-то тримесечие наистина е обезпокояващо, но е обяснено недостатъчно информирано.

Очакваме проф. Минасян да отговори на тези въпроси в по-задълбочено изследване.

Регистриран на: 08.11.2006, 11:47

4. rjevski | 27.02.2009 08:15

Сам по себе си спада на БВП за последното тримесечие не е толкова страшно в сравнение с другите държави. Например, в страна като Япония спада на БВП за последното тримесечие е 12%, у нас - 3.5%.

Проблема е (както е посочено) ниската ефективност на инвестициите в Бг. Доста от тях отиват в строителството, което не се слави като отрасъл с голяма добавена стойност.

Така че правителството и да мисли и да смята, надали може да направи много в момента. Единственото нещо, за кото се сещам, е да предостави стимули и облекчения за експортно-ориентираните фирми или за индустрии, които създават продукти с голяма добавена стойност.

Така или иначе, ролята на правителството не толкова да създава нови предприятия или работни места. Ролята му е да създаде добра инвестиционна среда и да я регулира правилно. При сегашните утвърдени корупционни практики у нас ми е трудно да видя какво изобщо може да направи което и да е правителство. Даже и Станишев да си отиде, надали следващото правителство ще промени нещо. Корупцията си е социална болест, а не партийна. Докато в България институциите (съд, парламент, правителство) не заработят както трябва, всички икономически проблеми ще си останат.

Регистриран на: 04.09.2006, 13:42

3. ivonty | 24.02.2009 01:19

темперето, защо през март - по-добре да изчака април, когато излезнат предварителните данни за катастрофалното първо тримесечие и когато ще отчетем отрицателен ръст на БВП - от средата на месец април България официално ще влезе в рецесия.
не ми трябва да съм професор, за да направя такава прогноза - България влезе в кризата в края на миналата пролет, но другаря Станишев до 24.10.2008 отричаше това като истински комунист.
Нашите профаноидиоти забавиха важните решения с 6 месеца с едничката надежда кризата да ни заобиколи и сега това ще ни излезе през носа на всички и за дълго времеИдея

Регистриран на: 29.03.2008, 22:03

2. Tampereto | 23.02.2009 20:47

Ех професоре, професоре... Това е само предварителна оценка... Защо се хабиш ами ен изчакаш средата на март като излязат реалните данни... но то не е лошо за едно нещо два пъти да пишеш и да вземеш двеон хонорар...

Регистриран на: 05.12.2008, 19:00

1. artemida | 23.02.2009 20:21

Поздравления на проф. Минасян за точния анализ.
И честито мрачно бъдеще на всички нас.


403 Forbidden

403 Forbidden


nginx/0.7.65
 LASTCH%HIGHLOW
SOFIX - - - -
BG40 - - - -
BGREIT - - - -
BGTR30 - - - -
CGIX - - - -
към   За още котировки

Реклама