Миналата седмица НСИ публикува предварителна информация за БВП за чет­въртото тримесечие на 2008 г. Паралелно с това БНБ публикува също предва­ри­телна информация за платежния баланс за същия период. Съпоставката на числата навява нерадостни мисли за случващото се в нашата икономика.

Преди всичко се набива на очи резкият спад на темпа на прираст на БВП за последното тримесечие на 2008 г. - той е 3,6%, докато средният прираст на БВП за предходните три тримесечия е 7,0%! При това нормата на натрупване (капитало­об­разуване) се поддържа на изключително високи равнища, близки до 40%!

Фигура 1 и Фигура 2 са представени два подпериода - 2001-2004 г. и 2005-2008 г. През първия подпериод може да се проследи явното положително въз­действие на нормата на натрупване върху темповете на прираст на БВП. През вто­рия подпериод нормата на натрупване се увеличава последователно от 23% до 39% без позитивно влияние върху темповете на прираст на БВП. Дори нещо повече - по-високото натрупване потиска икономическия растеж. Особено показателно е това негативно въздействие в последното тримесечие на 2008 г.

Неефективността на натрупването не може да не безпокои. Видимо инвести­циите се насочват в сектори, които не генерират нов БВП, т.е. забелязва се своеоб­разно замразяване на финансови ресурси. Тези сектори са същите, които стоят в ос­новата на бушуващата в света финансова криза - строителство и операции с недви­жимости. Отклоняваните в тези сектори ресурси подяждат основите на прираста на индивидуалното потребление.

Тези, които инвестират в посочените сектори, са новооформилите се богата­ши. Ниският корпоративен данък, от една страна, рекордно ниското данъчно обла­га­не на високодоходната част от населението, от друга, лекомислено поддържаните корупционни практики, от трета, изобилието от нерегламентирани (криминални) дейности, от четвърта, и нееднозначното и некачествено функциониране на ин­сти­туциите, от пета, насочиха към този контингент колосални финансови ресурси, чие­то единствено приложение се вижда в сферата на недвижимостите. В съот­вет­ст­вие с теорията на рационалните очаквания този богаташки сегмент преценява, че не си струва да залага на рискован прираст на производството с неясно бъдеще, важ­но­то е да се използва падналото от небето богатство за изграждане на палати с раз­мита собственост, трудно поддаваща се на законово преследване в една силно ко­рупци­онна среда.

 Видимо българската банкова система продължава да кредитира това все по-рисково и по-рисково начинание. Очевидно преценката е, че отделната търговска банка ще загуби повече ако спре кредитирането на дадена рискова инвестиция, от­колкото ако го продължава с тайната мисъл, че кредитополучателят ще съумее своевременно да се справи със ситуацията. В тон с европейската антикризисна прак­тика БНБ се старае да увеличи ликвидността на банковата система (през януа­ри 2009 г. търговските банки у нас поддържат с поне два милиарда лева по-малко ре­зерви в БНБ спрямо септември 2008 г.), но ако тази ликвидност се използва не за коригиране на допуснати грешки, а за тяхното задълбочаване, тогава картината при­добива неприятни краски. Практиката недвусмислено показва, че такова бан­керско поведение не свършва добре.

Силно обезпокоителен е резкият спад на ПЧИ през последното тримесечие на 2008 г. От Фигура 3 може да се проследи, че в последното тримесечие на пред­ход­ните четири години ПЧИ са винаги високи (най-високи). През 2008 г. ситуа­ция­та е обратна - ПЧИ през ІV тримесечие на 2008 г. са с повече от два пъти по-ниски от ІV тримесечие на 2007 г. При това доходът от ПЧИ през годината се поддържа на за­видно високо равнище - годишният доход от ПЧИ през 2005 г. е 742 млн.EUR и по­следователно се покачва до 2060 млн.EUR през 2008 г. (трикратно увеличение за три години!). Неприятно е и това, че реинвестираният доход намалява както абсо­лютно, така и относително.

Отбелязаните промени трябва да имат логически приемливо обяснение. Защо ПЧИ ще бягат от икономика, в която съумяват да реализират напълно при­лични доходи, и то при очаквано интегриране в европейските икономически струк­тури? И то в условия на всеобща световна стагнация?

Наблюдаваното поведение на чуждестранните инвеститори е христоматиен пример за ограничените възможности на чисто фискалните стимули за привличане на ПЧИ. Корпоративният данък е на рекордно ниско равнище в ЕС и въпреки това чуждестранните инвеститори проявяват нежелание и въздържаност. Обяснението е в цялостната политическа и икономическа среда в страната. Създава­ното и поддържано напрежение в отношенията ни с ЕС започна да се материали­зи­ра в негативни икономически последствия. Нито един чуждестранен инвеститор не разполага с необходимия аналитичен капацитет за перспективна оценка на иконо­мическата динамика в дадена страна. Чуждестранните инвеститори се придържат към т.нар. стадно поведение (herding behavior). ЕС изпълнява функцията на свое­об­разен гарант на ПЧИ. Ако ЕС е ангажиран със социално-икономическото развитие в страната, тогава ПЧИ се вливат там и обратно. Текущата перспектива за нас е във все по-голямото отдръпване на ЕС от нашата управленска практика, което задържа и ПЧИ.

Нашата икономика се адаптира към режим на засилен приток на чужде­стра­нен капитал. Отдръпването на чуждестранния инвеститор, както и неполучаването на ЕС-грантове ще има изключително неприятни последствия за социално-иконо­мическото ни развитие.

Четвъртото тримесечие '08 ни сервира отдръпване на чуждестранните ин­веститори при продължаващо активно вътрешно инвестиране в безперспективни сек­тори. Уроците са дадени, трябва да бъдат разчетени и научени.

Тези, които са призвани да осигуряват нормални условия за развитието на икономиката, са загрижени видимо много повече за своето собствено битие и за демонстриране на безплодна показна активност, под равнодушния и размит по­глед на целия (почти) български народ.