Цените на сладката стока са в мъртва точка преди поредния вихър, особено след агресивната намеса на инвестиционни фондове 

Борсите в Лондон за рафинирана и в Ню Йорк за сурова захар все още са сред предпочитаните места за игра на големите инвестиционни фондове. След падането на цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа, в търсене на спекулативни печалби, големите играчи се насочват към захар, какао, кафе и метали.

"В момента не забелязвам симптоми на паника и не мисля, че има драматични промени на пазара на захар, още повече, че сега много ресурси поевтиняват заради кризата. Щом се нагнети напрежение, цените се вдигат, но в последните месеци хората май „претръпнаха" и не се манипулират толкова лесно", коментира явлението Христо Миленков, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Според него захарният бизнес е силно картелиран и няколко мултинационални компании диктуват световните пазари. "Сега се говори по-скоро спекулативно за повишаване на цените. Кризата винаги може да бъде и

форма на преосмисляне

да се раздели читавото от това, което не става", допълва Миленков. Докато през последните години цената на захарта стремглаво чертаеше възходящи графики, сега се движи в низходяща посока. По данни на Софийската стокова борса сега тон рафинирана захар на Лондонската борса се търгува за $377.80 срещу $ 398 само преди седмица, а отвъд Атлантика се сключват сделки на стойност от $279.80 за тон сурова захар за разлика от $283 в края на февруари. Но от началото на годината сладката суровина на Острова поскъпна с 18%, а непреработената на Нюйоркската борса скочи с 8 на сто.

„Увеличението на цената на световните пазари се дължеше на два фактора. От една страна - заради масирано изкупуване от страна на инвестиционни фондове, а от друга - заради спекулативното покачване стойността на долара спрямо еврото", обяснява Елица Здравкова, главен експерт в дирекция "Координация по въпросите на Европейския съюз" в земеделското министерство. В последно време тенденцията се обърна и еврото започна отново да печели позиции спрямо долара.

И като резултат през последните 2 седмици цената на захарта се задържа и дори бележи леко понижение. Според експерта, по-голямото покачване е за суровини, а не за краен продукт и затова в България "захарното торнадо" няма да се отрази сериозно. Борсовите експерти очакват световната тенденция да се усети и на българския пазар в края на пролетта и през лятото. През април захарните заводи започват да се зареждат със суровина за летните продажби, когато по традиция има увеличено търсене.

Дефицитът на захар в световен мащаб ще се увеличи през селскостопанската 2009-2010 година, прогнозира в края на 2008 г. изпълнителният директор на Международната организация по захарта Питър Барон. "Сладкият пазар" винаги е бил привлекателен заради своята динамика, предполагаща бързо възвръщане на капиталите. В страните от Общия пазар има

свръхзапаси от захар

но докато в края на ноември 2008 г. те са били 9735 хил. т, само през последните 4 месеца са се стопили с около 40 хил. тона.

През последните години две трети от световното производство се пада на тръстиковата захар. Много активна е търговията с рафинирана захар, която се получава от суровата след сравнително лека технологична процедура. "Все пак ние разчитаме основно на внос на сурова захар, където поскъпването обикновено е по-малко, отколкото на бялата захар", коментира Елица Здравкова. Тя припомни, че в България се внасят ежегодно по 198 752 т сурова захар и че определената от Европейската комисия квота се усвоява изцяло.

В миналото останаха драматичните захарни войни, когато трябваше да се разпределя захарната квота, тъй като принципът беше по-скоро "пръв дошъл, пръв натоварил". Сега и шестте рафинерии са подали заявления и са получили еднакви количества суровина.

Захарта е особена стока и с нея често се спекулира чрез класически фючърсни сделки на стоковите борси, където напоследък доста агресивно инвестират финансови фондове. "Това е

силно регулиран пазар

и Европа има защитен режим, за да се предпази местното производство на захарно цвекло", коментира Христо Миленков. Това е причина дискусиите в рамките на Комитета по захарта към Европейската комисия да са строго конфиденциални.

В страните от ЕС се произвежда сериозно количество захарно цвекло и чрез въвеждането на квоти се изблъсква много по-евтината тръстикова захар, която идва от Австралия, Южна Америка, Куба или Източна Азия. В същото време захарта от цвекло е по-търсена и по-скъпа от тръстиковата, но и разходите за производството й са по-големи. Още повече че по данни на специалистите потреблението на сладката стока продължава да нараства.

"Всяка година Еврокомисията определя производствена квота за всяка държава-членка за три продукта - захар, изоглюкоза и инолинов сироп, която важи за вътрешния пазар на общността", съобщи експертът от земеделското министерство Елица Здравкова. Максималното количество, което може да се изнесе от ЕС към трети страни, е определено в специален Регламент 924/2008, и то е 650 хил. т захар и 50 хил. т изоглюкоза. Интересното е, че само две държави - България и Унгария, си поделят квотата за производство на втората суровина.

През последната седмица изказването на председателя на управителния съвет на Съюза на производителите на захар и захарни продукти Григор Ковачев, че срокът на действие на европейската квота за производство на захар у нас изтича през октомври 2009 г., събуди отново "захарните страсти".

Според него се очаквало до края на март комисията да се произнесе откъде и как ще се задоволява страната със захар догодина. Пред агенция „Фокус" той очерта две възможни решения - или квотата за производство ще бъде запазена, или ще бъде премахната и нуждите от захар у нас ще се покриват от Европейския съюз, което обаче ще се отрази негативно на българската захарна промишленост.

"Всичко по въпроса за захарта в ЕС е голяма тайна и се решава на закрити заседания", каза за "Икономически живот" Григор Ковачев. Според него натискът върху общия пазар да внася сурова тръстикова захар е много голям, докато европейските държави се опитват да защитят производството на цвекло. "България също внася нерафинирана захар, но е последна дупка на кавала при разпределението на квотите", беше доста краен председателят на браншовата организация.

Според него томахавката на войната между захарните заводи в страната е заровена и сега е "мирно и тихо, защото приехме решение квотата да се разпредели поравно на между рафинериите. Определеното количество от близо 200 хил. т сурова захар отивало за преработка в шестте завода в Пловдив, в бургаското село Камено, Горна Оряховица, Русе, Девня и Долна Митрополия.

Според наблюдатели на пазара обаче само три от рафинериите работят, докато другите почти напълно са свили или затворили производството си. От браншовата организация твърдят, че страната не изнася захар, освен "символични" количества към Македония.  Григор Ковачев смята, че пазарът на захарни изделия в България е в много добро състояние, въпреки икономическата криза. В резултат на конкуренцията много фирми, които не произвеждат качествено и нямат съответното оборудване и ръчно са правили „гаражно производство", са спрели да произвеждат.

"В Комитета по захар към ЕК не е обсъждано отпадане на квоти и това не е предвидено в сегашното законодателство", коментира слуховете Елица Здравкова. Тя припомни, че съществуват регламенти, които очертават схемата за преструктуриране на сектора до 2010 година.

Става въпрос за свиване на производствените квоти. Всяко предприятие има право да се откаже от производствената си квота, като ще получи компенсации според степента на преструктуриране - дали това става, без да се разглобяват съоръжения, дали частично или цялостно свива производството си.

Производствената квота на България през 2009 г. е 4752 т захар, за инулинов сироп нямаме квота, защото нямаме и производство, а за изоглюкоза - 89 198 тона. До края на февруари 2010 г. Еврокомисията трябва да изготви анализ, в който да отчете дали резултатите от схемата за преструктуриране са задоволителни, в каква степен са намалени квотите и дали е необходимо да бъдат приети допълнителни мерки.

Ако захарното производство не се свие достатъчно, еврокомисията е задължена да определи единен коефициент на редукция за всички държави-членки. Според експерти от аграрното министерство, засега не е подсказана такава възможност и в момента не може да се говори за спад на квоти.

Сигналите

За предстояща люта битка на пазара на захар подсказват добрите финансови отчети на основните играчи на него. Макар да е все още рано, може да се предположи, че при подобна ситуация да се отчитат печалби при условия на задаваща се криза ще има свободни пари за покупка на захар извън квотите. Доказателство за подобно предположение е отчетът на горонооряховските „Захарни заводи", от който става ясно, че акционерното дружество има печалба за четвъртото тримесечие на 2008 г. за над 2.5 млн. лв.

Общите приходи са в размер на 88.907 млн. лв., което е ръст от 13.44 % спрямо предходната 2007 г. Заради това е формирана и печалба на акция в размер на 0.30 лв. Собственият капитал на дружеството към 31 декември 2008г. е 16.676 млн. лв., като спрямо същия период на предходната година се е увеличил с 24.94%.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo