Биография

Доц. диз. Сашо Драганов

е водещ преподавател по дизайн на промишлени изделия в ТУ-София и председател на УС на Националната асоциация за дизайн и реклама, за възможностите пред индустриалния дизайн у нас

ПРОЕКТИ

Струг С-8 за ЗММ Пазарджик,
дизайн СашоДраганов, 2003

1/8

Нашата икономика засега не се развива на конкурентни начала, върху иновации, изобретения, патенти, полезни модели и продукти на индустриалния дизайн, което би донесло като отчисления много по-добра приходна част върху БНП (брутния национален продукт). Съществуват данни, че авторско - правният сектор в пъти превъзхожда в приходната част сектори като ресторантьорство хотелиерство и туризъм; но ако икономиката се завърти на базата на разработени у нас новости, трансформирани като индустриална собственост, всичко това би било в пъти повече отколкото е в момента. Сега ние имаме една ишлеме икономика, която реално функционира на базата на външни, разработени извън България проекти, т.е. ние реално мултиплицираме или произвеждаме продукти, базирани върху възникнала в чужбина интелектуална собственост. Това не е рожба на български творци, дизайнери или индустриалци, които имат тази авторска компетентност и права.

Защо няма производство на продукти на български дизайнери?

Преди да бъде разработен един продукт като индустриален дизайн, той трябва вече да е намерил своя пазар или преди да си създал нещо трябва да си го продал. Тук е голяма част от творчеството, да можеш да виждаш в бъдещето! Често това е въпрос на интелекта и на самия производител; той да се сети, че би могъл да спечели много повече при реализацията на един авторски продукт, отколкото ако работи на ишлеме. За голямо съжаление, производителите у нас не винаги могат стратегически да преценяват перспективите. Произходът на капиталите също не е много ясен и чист. Ако някой, да кажем, разполагаше и работеше с парите на дядо си, нещата щяха да бъдат по-други, но когато се работи с едни, меко казано, сервирани от някъде средства, на този „някой" му е все едно как те ще бъдат разходвани. Важното е на него да му е добре, сега на момента.... Той урежда своя бит и от там нататък нищо не го интересува. Не носи отговорност към това какво става с тази материално-техническа част, с хората, които са ангажирани и т.н., важно е някак макар и с малко приходи да върви.

Казвам го, разбира се, с болка, защото реално нещата би трябвало да изглеждат по друг начин. След Втората световна война икономиките на Великобритания, Германия, Италия и пр. се възстановиха бързо посредством стратегически наложени от страна на държавното им ръководство програми за развитие на дизайна и това направи техните икономики конкурентни! В Южна Корея пък има отделно министерство на дизайна и неговият шеф е вицепремиер. В САЩ Президентът е председател на техния съвет за дизайн. Такъв орган имаше у нас до 1999 година, а в момента няма никаква позиция на държавата по този въпрос

Това е една от причините, а другата причина е, че ние сме един доста свит пазар и ако разработваме или искаме да произвеждаме нещо, ние трябва да се целим в изикванията на световния пазар, т.е. да не гледаме един масов тиражен продукт да бъде адресиран само към българския пазар. Но от друга страна, такъв продукт би имал шанса да бъде на българския пазар, само ако е съотнесен адекватно към световния пазар. И тук е обяснението. Може би малко знаят за нас и в европейските страни, за това, че тук има специално обучени и професионално компетентни кадри, които могат да осъществят доста добре творчески иновации и то бих казал на значително по-ниски цени от тези в ЕС.

От друга страна, според нас като гилдия, трябва да има и държавна политика, която да стимулира внедрителите на иновации, т.е. трябва да има законодателство, което да стимулира авторите и ползвателителите под формата на данъчни преференции или друг вид ангажименти към потенциалните внедрители на новости. Ликвидираха Дизайн центъра, една от най-старите дизайн институции в Европа. Създаден още през 1963 година, закрит през 1999 година. Това беше едно място, чрез което можеше да се представят иновационни идеи и инициативи; налична дизайн борса на проекти, където, примерно по подобие на Британския дизайн център, държавата и работодателите могат да субсидират определени теми и тези теми да бъдат представени като потенциално възможни за реализация и внедряване на производителите - но дизайнерът трябва да бъде овъзмезден. Буди недоумение и фактът, че в иновационните програми на ЕС за България, дизайнът е изключен като иновационна практика. Опитайте например да поискате пари от европейските фондове за дизайн у нас - отказват. Европейските фондове отказват да субсидират дизайнерските разработки в България, а те са неделима част в реализацията на крайния иновационен продукт.

Има ли продукти, които са дело на български дизайнери и са популярни на запад?

Разбира се, че има и то немалко примери. Нашият колега, дизайнерът Румен Антонов стана световно известен не само с автоматичната си скоростна кутия, но и с едно реализирано от него бутиково автомобилно купе. Наши колеги често печелят международни конкурси за дизайн. Илиян Милинов спечели голям конкурс в Италия за мебелен дизайн 2002 година и неговият стол - маса се тиражира в огромни серии от българската фирма ОРТ за цял свят. Колегата Величко Великов също е отличен в международен мебелен конкурс, Огнян Божилов спечели конкурса на Ситроен тази година, Деян Денков, работи за дизайна на Рено и др. Ние в ТУ- София вече пет години работим с престижни световни фирми като; Даймлер - Мерцедес АМГ, Брабус, Самсунг. Сега ни предстои и договор с Медион. Факт е, че мои студенти бяха на практика и са дипломанти по проекти, заявени от тези фирми и съществува интерес да работят там дългосрочно.

От друга страна, примерно лично аз имам ангажимент с „Идеал стандарт". За тях разработвах някои изделия. Това е световна фирма, която произвежда в цял свят и реално продуктът, който се прави тук отива в чужбина, не остава у нас. В България се пласира една много малка част. Много трудно се работи заради предубеждението, че тук нищо не става и с много труд се убеждават, че в България може да се създаде нещо конкурентно и нещо свястно. Въпреки всичко се случва, но това коства много усилия. Мога да го кажа от личен и дългогодишен опит. Подобно отношение имах и с фирма Рока, която има производство в заводите в Каспичан. За тях разработих преди две години дизайн на няколко фамилии изделия санитарен фаянс, които те замразиха за внедряване поради преценката им, че са прекалено авангардни за днешния ден и заради това, че на нашия производител е отредено в европейските структури да произвежда масови евтини неща. Елитарното и скъпо производство е запазен периметър за заводите в развитите индустриални страни, където остойностяването на труда е значително по-високо от това в България.

Как се разви за дизайнерите въпросът с авторското право?

Стана ясно, че интелектуалната собственост на определен дизайнер преминава като индустриална собственост в ползвателя, при определени условия свързани с времеползване, тираж и пазарни територии. Така може да се преотстъпват изключителни или неизключителни права. Тук, според нас, при заявяването за рагистрация в Патентното ведомство трябва да бъдат уредени някои отношения, т.е. този, който заявява регистрацията на дизайн, трябва да представи съответния договор за уредени авторски права с автора на дизайна. В противен случай, би трябвало това да се санкционира процедурата, т.е. да не бъде допускана такава процедура за регистрация. Тъй като често става така, че буквално се извиват ръцете на автора срещу нищожни средства да предостави своята интелектуална собственост на някой, който реши да я ползва.

Това е едното, другото е за самото Патентно ведомство като административна структура - в Патентно ведомство не работи нито един дизайнер. Не мога да разбера как тези хора имат претенцията да правят експертизи за дизайн без специалисти в тази област. Често се регистрира новост като индустрилен дизайн, а въпросният продукт е в конфликт с изискванията за дизайн!

Кой прави експертизите?

Хора, които са чиновници. Това в най-добрия случай са инженери, но нямат нищо общо с дизайна. За нас това е парадокс. Другото, което бихме желали да бъде променено, е когато един продукт отиде на пазара и това ще бъде пряко в интерес на потребителя, той да бъде съпроводен с документ, че отговаря на изискванията за дизайн, т.нар. „сертификат за дизайн". Това означава, че в този документ е упоменат авторът, т.е., че продуктът има легитимен произход, той не е пиратски, няма сиво и неясно минало. Това ще бъде продукт с ясна интелектуална и индустриална собственост, с уредени авторско - правни отношения за неговото възникване, от една страна и от друга страна, с отговорността, че е направен от професионалист - дизайнер.

И тук трябва наистина вече да легитимираме автора, защото по презумпцията на Закона за авторското право всеки може да бъде автор, дори и едно дете. Но когато става дума за потребителски стоки трябва да бъдат спазени изискванията за дизайн. Архитектурата също е сфера, в която се изковават авторски права. Опитайте се да направите вие архитектурен проект без да сте архитект, това няма никога да мине - в дизайна това минава, незнайно как. Или друг пример, ще се доверите ли на човек, който не е с ценз на лекар, ще предоставите ли здравето си на такъв „лекар".

Архитектура, дизайн и медицина са трите сфери, които са пряко свързани със здравето на човека и охрана на околната среда. Това са неща, които имат пряк адрес към здравето на човека и неговата трудоспособност и емоционална нагласа. Тези професии са защитени професии в Европейския съюз, а ние настояваме към тях да се добави и дизайна, който съвместно с архитектурата изгражда предметната, жизнената и производствена среда на човека!

Появата на вредните продукти, с които се бори Еврокомисар Меглена Кунева, би могла да се предотврати още преди да започне производството им, вместо да се чудим как да ги извадим от пазара. Тук е разковничето: да отсечем нещата от корен, а не да търсим гнилите плодове по клоните на дървото. За това става въпрос. В тази връзка ние пледираме, че сертификат за дизайн, съпровождащ продукта, би решил тези проблеми; когато такъв документ отсъства, той може да бъде издаден след експертиза от оторизирана лаборатория, където професионалисти експерти - дизайнери ще удостоверят дали той е в синхрон с изискванията.

Не случайно дадох пример с архитектурата - без да сте архитект не можете да направите дори кокошарник, колкото и да е просто това. А когато става дума за масово потребление в тиражи от стотици, хиляди, милиони бройки, за какво става дума тук - за огромни отговорности към потребителя. Когато се илюстрират детски издания, при оформлението на печатни издания, при проектиране на медийна среда като интернет, която е отворена за всеки потребител, трябва да има графична и визуална култура при поднасяне на дизайн продукта - това е работа за графичен дизайн! Когато става дума за играчки, мебели и изделия за бита или средства за производство, с които ежедневно боравим, и които би трябвало да имат отношение към производителността на труда, не само да бъдат ефектни, но и да предотвратяват и препятстват всячески възникване на трудови инциденти. Това са крещящи проблеми, на които трябва да бъде обърнато внимание и тук е ред да се променят закони, които имат връзка със същността на нашата работа. Те са взаимно закопчани, не може просто да кажем на парче „това или онова".

Кои са тези закони?

Бих изброи някои...Законът за промишлен дизайн. Трябва да се въведе подзаконов акт, с който да се уреди правно, че е необходим договор между автора и ползвателя при регистрацията на дизайн, че продуктът трябва да отговаря на определен комплекс от изисквания, че продуктът може да бъде създаден единствено и само от професионалист дизайнер със съответното завършено висше образование или образователен ценз, или професионален ценз, ако няма образователен, който да доказва, че е признат от съответната гилдийна структура. По презумпция Националната асоциация за дизайн и реклама е една такава организация, която дава възможност и на хора, без образователен ценз да членуват в нея като редовни членове.

Например, ако те са членове на Съюза на българските художници или на другата гилдийна организация, която по някакъв начин кореспондентно с нас оповестява качествата на професионализма, който колегите изискват. В съответния Закон за закрила на потребителя трябва да се промени законодателно нормата, която постановява как един продукт отива на пазара. Той трябва да бъде съпроводен с документ за произход и всичко ще си отиде на мястото. Министерството на образованието и науката трябва да направи дизайна регулирана - защитена професия, както архитектурата, съвместно с която дизайнът изгражда цялата предметна, жизнена и производствена на човека! Висшето образование по дизайн да завършва единствено с магистърска степен.

В Закона за авторското право и сродни права не е уреден проблемът за приоритите на авторските права върху възникнали в учебния процес проекти и иновации, чиито носители са едновременно преподаватели и студенти. В същия закон в клаузата, която урежда взаимоотношенията на авторите и издателите, трябва да бъде разширен обхвата на понятието „издание" и върху сферата на индустриалното производство, тъй като в момента то се подразбира предимно за електронните и принт медии.

Колко губи българският дизайнер при тези неуредени взаимоотношения между автор и ползвател?

Много ми е трудно да назова цифри, но мога да ви дам пример, че най-добрите ни студенти още преди да са получили дипломите си, вече гледат навън. Те не искат да останат да работят в тази среда в България, гледат да се реализират на международния пазар - и намират добър прием. В страната има около седемнадесет учебни заведения, които създават кадри в областта на дизайна, не само висши, и средни; нашите специалисти определено са с добро ниво на образование. Този потенциал от специалисти трябва да бъде мотивиран да работи за българската икономика и обществените интереси тук.

На снимката горе: Трактор „Болгар Т82", Агротехника Карлово АД, студентски курсов дизайн проект с ръководител доц. Сашо Драганов, ТУ-София

Етикети: сашо драганов 

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo