Напоследък сме свидетели на прояви на интензивно социално напрежение. Стачкуват и недоволстват служители на бюджетна издръжка и представители на публичните услуги.

Исканията на работници, заети в "блокиращи" услуги, бяха набързо удовлетворени. За нула време правителството съумя да намери достатъчно средства за да повиши (при това чувствително) заплатите на шофьорите от градския транспорт в столицата. Преди това железничарите си осигуриха значителна финансова инжекция. Малко по-рано таксиметровите шофьори се организираха екстремно и въпреки незаконността на техния протест те не бяха санкционирани, а нещо повече - правителството прояви по подходящ начин своята ответна "загриженост".

Другите - тихите и разбиращите - остават загърбени. Тяхната съдба не е актуална, те няма да предизвикат вълнения, те могат да почакат. Те не застрашават съдбата на управляващите. Те трябва да са благодарни за трохичките в чинийките. Те не са като чиновничките в министерствата, от които зависи удобството и многозначителното ухажване на управляващите. Недоволството на тихите и разбиращите се покрива и се компенсира от необходимата подкрепа, осигурявана от подсмърчащите в партийните централи службогонци.

Така е устроен животът - ако искаш да се добереш до богатата държавна трапеза трябва да подкрепяш безусловно партийното ръководство - от него зависи разпределението на обсебените държавни (обществени) благини. Няма и не може да има стачка на партийни функционери.

Тихите и разбиращите обаче започват да се раздвижват. Организирани протести на учители, лекари, тук таме учени ... Как може? От къде избуя тази черна неблагодарност? Те трябва да разберат, че не може така. Техните избранници (дамите и господата управляващи) правят всичко възможно, за да им осигурят трохички в чинийките. Те са интелигентни и на тях трябва да им е ясно, че не могат да получават заплати на миловидни секретарки, нито пък - на шофьори (още повече). Та те (последните) работят, докато интелигенцията ... Е, не че не работи, и тя, разбира се, работи, но все пак тяхната т.нар. работа не може да се сравни по важност с дейността на секретарките и шофьорите. Та нали народът е казал: "Учи синко, за да не работиш!" А управляващите са цвета и въплъщението на народа и изпълняват всичко, което народът иска.

Лошото е, че се намесва Европа. Тя дава неприятния и заразителен пример. Ако не беше тази Европа кой щеще да знае колко там получава някакъв си интелигент. Спокойствието щеще да продължава по живо, по здраво. Преди ни се бъркаше МВФ, а сега Европа. Кога ли ще ни оставят на мира. Да си управляваме така, както само ние си знаем. Та ние сме си суверенна държава и суверенни управляващи.

Правителството си имаше хубави цели, приоритети и всякакви други подобни неща. Ясно очертана цел беше членството в НАТО, после членството в ЕС. Тогава всичко се правеше в името на тези цели. Трябваше всички ние да внимаваме, защото в противен случай някой щеще (заплашително) да поеме отговорността за разклащането на целеположените намерения. И той щеще да бъде посочван с пръст сега и завинаги!

Ситуацията се промени от началото на 2007 г. Неприятно, но "целите" се постигнаха. Мечтите станаха реалност и престанаха да са толкова привлекателни. Вече даже става досадно. Майсторят се доклади на всякакви там бюрократични комисии (европейски?!), дава се лош пример (европейски?!) на спокойни наши родни интелигенти ... Някакви чиновници от Брюксел си позволяват нерядко префинени, а понякога дори груби и безпардонни намеси във вътрешния си наш живот. Трябва ясно и категорично да им се каже (под сурдинка, все пак): Господа еуропийци, губите си мярката!

Трябва да се измисли нова цел. Обединяваща. Партийните "интелигенти" усещат настроението във върховете: Завършване на мандата! Кратко и ясно. Всичко трябва да бъде подчинено на новата цел. Лепене, мажене, закърпване - само и само да се изкара мандата. Всичко останало е с по-нисък приоритет, всичко друго стои по-ниско в партийно-коалиционно-правителствената иерархия. Така, както е било винаги и традиционно у нас. Изкараш си мандата и портретът ти виси в правителствения коридор със страшна сила. И никой не може гък да ти каже!

Така стоят нещата у нас. И трябва всички ние да го разберем. И най-вече разбира се, тези, които винаги и послушно, с наведена главичка, са го разбирали: интелигентите! Управляващите имат нужда от подкрепата на интелигенцията за изпълнение на поставената висока цел.