Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор, доктор на икономическите науки. Работи в Института по икономически изследвания на БАН, а от 2010 г. е редовен професор и в Стопанския факултет на Тракийския университет. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Най-приятната музика за ушите на всеки производител на стоки или услуги е включването на неговото производство в националните приоритети. Приоритет означава повече внимание и най-вече, разбира се, привилегии. Всичко това се измерва с пари - субсидии, данъчни облекчения, протекционизъм, благо­при­ятна законодателна уредба или просто затваряне на очи при извършвани нару­шения. Когато си в центъра на вниманието авантата е най-голяма. Това е причи­на­та, поради която опашката от различни отрасловици пред държавното гише за приоритети никога не свършва - енергетици, растениевъди, животновъди, турис­ти­чески функционери и още, и още ...

Обичайната аргументация на приоритето-просителите е, че техния отрасъл е жизнено важен, структуроопределящ (?), перспективен, новаторски и какво ли още не. Докарва се вода от всякакви възможни дерета - еди къде си, еди кои си, еди кога си са били достатъчно умни и затова са спечелили, ако сега изпуснем момента с приоритета държавата едва ли не ще пропадне ето там - след няма и една-две го­дини. Услужливи лобисти срещу минимално възнаграждение задействат изпробван арсенал от риторични главоблъсканици - изобщо целта оправдава средствата.

Остава открит въпросът за научнообоснованите критерии за отраслова прио­ритетност. Икономическата теория и иконометриката са изра­бо­тили такава кри­те­ри­ална база, чието използване в последните две декади у нас бе загърбено основно поради статистически проблеми. Методическият апарат стъпва върху разработения от Лауреата на нобелова награда по икономически науки за 1973 г. В.Леонтиев ба­ланс на междуотрасловите връзки (input-output table, таблица "ре­сурс-използване", между­отраслов баланс, МОБ).

МОБ дава информация за връз­ките и взаимодейст­вията между отраслите в националната икономика по линия на производствено потре­бе­на, от една страна, и доставена за производствено потреб­ление, от друга, отраслова продукция, както и за взаимодействието на национал­ни­те отрасли с външни иконо­мически структури (по линия на външната търговия с отраслова про­дукция). Па­ра­лелно с това могат да се определят пълните разходи на труд и ка­пи­тал за про­из­водството на конкретна отраслова продукция и да се оцени ця­лостната отрас­ло­ва и национална икономическа ефективност. В условията на па­зарна иконо­мика междуотрасловите връзки позволяват и проследяване на въз­дейст­вията на кон­­кретни це­нови промени върху отрасловите структури, например на про­мените в енергийните цени.

Методическият апарат на МОБ предоставя възможност за определяне на т.нар. ключови отрасли (key sectors). Това са такива отрасли, които имат интен­зив­ни контакти с останалите отрасли както като потребители на тяхна продукция, така и като производители (доставчици на собствена продукция за производствено по­требление от останалите отрасли). Това ги определя като по-особени в цялото от­раслово многообразие. Тяхното развитие изисква и предполага развитие и на оста­налите отрасли, доколкото търсенето на продукция за производствено потребление нараства. Същевременно прирастът на ключовия отрасъл увеличава предлагането на продукция за производствено потребление от останалите отрасли и по такъв начин стимулира тяхното развитие.

Икономическото "издърпване"  на ключовите отрасли повлича и останалите от­расли, т.е. осигурява икономически растеж. В този смисъл ключовите отрасли пред­ставляват определен национален приоритет за осигуряване на икономически просперитет (Г.Минасян - Междуотраслови връзки и ефективност. Изд. "Наука", С., 1983).

Националната статистика беше усвоила технологията на съставяне на МОБ по 25-отраслова номенклатура и публикуваше регулярно специализирана инфор­ма­ция от началото на 70-те години до края на 80-те години на миналия век. Перио­дично (на петилетна база) се публикуваше и МОБ с по-детайлна информация (102 отрасъла). С цялостната реорганизация на статистическата отчетност у нас от началото на 90-те години на ХХ в. отпадна и съставянето и публикуването на МОБ.

На страницата на НСИ все още не може да се намери информация за МОБ, но вече има такава на страницата на Eurostat за България (2000-04 г.) по 59-отрас­ло­ва номенклатура. Eurostat изрично посочва, че НСИ се ангажира с подобрение на ме­­тодологията на формиране на данни по СНС през текущата 2009 г. с връщане назад и ревизия до 1995 г., както и че се очаква да се публикуват подобрени МОБ за 2000-06 г. през следващата 2010 г. До тогава разполагаме единствено с достъп­на­та информация на интернет-страницата на Eurostat.

Въз основа на информацията за МОБ за 2004 г. (която би следвало да бъде относително устойчива) се очертават два ешалона от ключови отрасли у нас (по 59-отраслова номенклатура).

Първият ешалон от най-ярко изразени ключови отрасли се формира от три от­расъла:  Химически вещества, продукти и влакна; Мета­лургия; Кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво (наредбата не е йерархична). Тези отрасли взаи­модействат активно с всички останали отрасли както в качеството си на потре­би­тели, така и в качеството си на производители (доставчици на продукция за про­изводствено потребление). Тяхната динамика предполага паралелно движение и на другите отрасли, т.е. на цялата икономика. В този смисъл съществуват основа­ния те да се определят като приоритетни.

Без да се надценява приведения резултат все пак следва да се направят поне два основни извода:

Първо, независимо от относителното доминиране на услугите и селското стопанство в структурата на БВП определящо (гръбнак) на икономиката си остава промишлеността и по-специално - основни промишлени отрасли. Една съвременна икономика не би могла да съществува, да функционира нормално и да просперира без устойчивото присъствие на промишлеността.

Второ, еуфорията с малките и средни предприятия (МСП) като гръбнак на ико­номиката изисква преоценка. Откроените по-горе отрасли не биха могли да се развиват от МСП, те изискват и предполагат дългосрочни мащабни производители и ин­вестиции. Скелетът на икономиката се формира от едри производства, а МРС са своеобразни сателитни образувания. Ако имате кит, той по естествен начин ще привлече облак от дребни рибки, които ще се хранят от неговата храна и вечно ще го следват, но колкото и да развъждате малки рибки те не ще съумеят да си от­гле­дат кит и ще се разсеят. Самоцелното поддържане на МПС може да подтисне съ­ществуващо со­циално-икономическо напрежение в краткосрочен план, както и да запълни успешно малки пукнатини в икономическата хармония, но МСП не може да бъде скелетът, който да държи съвременната икономика (дългосрочно) изпра­ве­на.

Приоритет на правителството трябва да бъде отглеждането на икономически китове, вкл. и с чужда помощ (стратегически инвеститори), но не с пряко ангажи­ране, а чрез създаване и поддържане на необходимите условия и предпоставки.

ГМ/140909

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo