Целта на това хранилище е окончателно да погребе отпадъците в него без възможност за каквото и да е последващо изваждане на тези отпадъци. За тази цел се използват различни методи - битуминизиране, бетониране, че дори и застъкляване. Предвид излизането на четири реактора от експлоатация, те влизат във фаза на декомисиониране, в която отделните им елементи следва да се третират и погребват в хранилището като радиоактивни отпадъци.

Световната практика показва, че хранилищата за окончателно погребване на радиоактивните отпадъци са изключително скъпи, предвид необходимостта от реализирането на голям брой мерки за безопасност, целящи недопускането на изтичане и последваща миграция на радионуклеиди в околната среда (преди всичко с подземните води).

Така че тези 70-100 млн. лева ми се струват само разходите за проектиране, но не и за строителство на хранилището. Имам непреодолимото усещане, че скоро българинът ще усети колко му е "евтина" ядрената електроенергия, защоти разходите по окончателното погребване на радиоактивните отпадъци, получени от експлоатацията на АЕЦ, не са включени в себестойността на произведената (и продадена) електроенергия.

Съвсем интересна става ситуацията, ако Русия реши да откаже да приема отработилото гориво от АЕЦ (в началото на 90-те години тя вече направи един отказ). Отработилото гориво не може да бъде погребвано в хранилище за нискорадиоактивни отпадъци (като това, за което е този референдум), защото съдържа високорадиоактивни елементи с период на полуразпад от няколко стотин хиляди години.

Както виждате всяко разширяване на ядрените мощности води го все по-голяма зависимост на страната ни от този, който ще ни отърве от отработилото гориво. Засега това е Русия. България може да стане независим производител на ядрена електроенергия едва тогава, когато изгради и лицензира хранилище за погребване на отработилото гориво. Дотогава сме "на гол тумбак с чифте пищови".

Въпросът с безопасната експлоатация на хранилищата за радиоактивни отпадъци не е въпрос, който днес се обсъжда в селската кръчма, а утре - на референдум. Не е необходимо селяните от Козлодуй да са професори по ядрена физика за да разберат дали това съоръжение ще гарантира на 100% отсъствие на миграция на редионуклеиди към техните ниви, които са в близост до проектираното съоръжение.

Това е работа на онези, които са изготвили проекта. Те са длъжни да отговорят на всички въпроси на селяните по отночение на безопасната експлоатация на хранилището.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo