По данни на ООН, в индустриално развитите държави живеят около 15% от жителите на планетата. Тези държави, взети заедно, произвеждат 74.8% от световния експорт на стоки и услуги. От своя страна въпросните 15% от световното население консумират 86% от стоките и услугите, произведени в света.

Историкът Ангус Медисън в книгата си „световна икономика. Историческа статистика" посочва данни за основните икономически индикатори през последните 2 хиляди години.

Неговите изчисления, пише Washington ProFile, цитиран от руската MIGnews,  показват, че в първата година от нашата ера на света са живели около 230 млн. души, които са произвеждали стоки и услуги на обща стойност 105 милиарда долара (приблизително колкото БВП на съвременна Малайзия).

През 1000 г. БВП е нараснал незначително - до $ 121 млрд., което показва, че темповете на икономически растеж за цялото първо хилядолетие не са надхвърляли 0.01% годишно.

От 1500 година (тогава БВП е възлизал на 246 милиарда долара) темпът на ръст на икономиката надвишава 1% годишно, а след приблизително 1820 година - 4%.

Според анализа на Медисън, през 1820 г. най-голямата икономика в света е била Китай (33% от световната), Западна Европа (27%) и Индия (16%). Делът на САЩ е бил приблизително 2%.

През 1975 година делът на САЩ вече е 22% от световния БВП, Западна Европа - 23%, Латинска Америка - 7%, Китай - 5%. През 2004 г. Европа е създавала 23% от световния БВП, САЩ 21%, Китай 13%.

По данни на ООН, от десетилетие в десетилетие разривът на доходите между най-богатите и най-бедните държави в света се увеличава. През 1820 г. разривът се оценява  на три към едно, през 1913 г. 11 към едно, през 1950 г. 35 към едно, през 1973 г. 44 към едно, през 1992 г. - 72 към едно, през 2002 г. - 75 към едно.

В числото на „развиващите се" страни е прието да се включват 125 държави, в които живее 78.2% от населението на света. Размерите на съвкупния държавен дълг на развиващите се страни в края на 1970-те възлиза приблизително на $70.2 млрд. В средата на 1980-те този показател се е доближил до $580 млрд., през 1996 г. надвишава 2 трилиона. През 2006 година размерите на съвкупния държавен дълг на развиващите се страни достигна 2.7 трилиона.

По изчисления на Института за Международна Икономика, в същата тази година развиващите се страни са получили от международни организации и държави - донори помощи за $106 млрд. На всеки долар помощ се падат над 25 долара, които развиващите се страни харчат за обслужване на своите дългове. Колкото по-бедна е една страна, толкова по-вероятно е тежестта по изплащането на държавния дълг да падне върху плещите на най-бедните слоеве от населението.

Размерът на БВП на 41 най-бедни държави с най-висок държавен дълг, по данни на Световната банка, е няколко пъти по-малък, отколкото съвкупното състояние на седемте най-богати според списание Forbes хора в света.

"Богатите" страни също имат колосални дългове: държавният дълг на САЩ съставлява приблизително $ 9.4 трилиона през 2007 година, докато БВП на страната е 13.8 трилиона. Държавният дълг на Япония е 5.3 трилиона долара при 4.3 трилиона БВП.