„24 къси вместо 1 дълъг тунел към Гърция", пише в. „24 часа"

Те ще струват 300 млн. евро, а не 500 млн., 200 млн. се пренасочват към "Хемус"
24 тунела и 25 виадукта са алтернатива на гигантския тунел под Кресненското дефиле. Единичната дължина на тези 24 тунела - ако ги наредим един след друг, е 7 километра, а огромният тунел с двете тръби от по 15,5 км ще иска прокопаване на 31 км. И на много междинни тунели между двете тръби на дългия тунел като аварийни изходи.
Изграждането на тези 31 км ще струва 500 млн. евро, а на 24-те тунела в най-скъпия вариант - 300 млн. евро. От строителния бранш дори казват, че цената им може да е към 250 млн. евро
При изготвянето на идейния проект за новия вариант на преминаването през дефилето е възможно и броят на тунелите да се намали, казва Асен Антов, шеф на Националната компания "Стратегически инфраструктурни проекти". Компанията вече обяви търг за изготвянето му.
Прочети още от в. „24 часа"

"Одържавяват земя от частни имоти по морето" е заглавиe от в. "Труд"
Правителството иска да отнеме половината от територията на частни терени, намиращи се зад плажа „Корал", при това, без да обезщети собствениците им.
Причината е, че върху тях е установено наличие на дюни според твърдения на Агенцията по кадастъра. От регионалното министерство потвърдиха, че по новите карти, изработени през 2013 г., установили, че 52% от площта на тези имоти станали дюни.
Зад плажа има 150 декара частни имоти, собственост на три фирми, които имат разрешение да строят на мястото ваканционни селища. Това са испанската „Ибердрола" и българските „Прайм пропъртис" и „Корал резидънс". Те са купили терените в периода 2006-2008 г.
Прочети още от в. "Труд"

"Продаваме жилище за три месеца" четем на първа страница във в. "Монитор"
От началото на годината времето за продажба на жилище е паднало до 80 дни, сочат данни на Bulgarian properties.
Според анализа на агенцията тенденцията е по-бързо да се реализират имотите, тъй като няма много качествено предлагане и хубавите жилища не стоят дълго на пазара.
Срокът за продажба е доста по-малък от този за миналата година, когато беше 104 дни. За четвъртото и третото тримесечие на миналата година той е бил съответно 91 и 96 дни. През 2013 г. средното време за продажба е 97 дни или малко над 3 месеца, а година по-рано - около 4 месеца.
„Цената влияе на времето на сделката", каза за „Монитор" Полина Стойкова, шеф на агенцията. „Ако е пазарна, то по-бързо се намира клиент. Най-ликвидни са малките апартаменти, които съответно са и на най-ниски цени - те се реализират за под 2 месеца.
При луксозните имоти срокът на продажбата е по-дълъг, което е нормално, тъй като все пак кръгът от потенциални купувачи е по-тесен. Там продажбата обикновено отнема около 10 месеца, но и при лукс имотите има тенденция за ускоряване заради ограниченото предлагане", пояснява брокерът.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Заемите за бизнеса се свиха с 400 млн. лв. за два месеца" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Въпреки че лихвите у нас паднаха на прилично ниски нива, не се забелязва наплив на фирми, търсещи заеми. Това показват данните на БНБ за първите месеци на 2015 г. През януари и февруари кредитите за бизнеса дори са намалели - с над 393 млн. лв. до 30.6 млрд. лв. Това е в разрез с прогнозата на централната банка, че бизнесът и съответно кредитирането ще живнат тази година. Разбира се, още е рано за обобщения, но все пак намалението на сумата на заемите за бизнеса не е позитивен икономически факт и се нуждае от обяснение.
Една от причините е, че предприятията продължават да изпитват несигурност за бъдещето на бизнеса си и не искат да поемат нови дългове и рискове. Както показа редовната анкета на НСИ, управители, директори и собственици планират да свият инвестициите си тази година с 30%. Очевидно само поевтиняването на кредитите не е достатъчен импулс за фирмите. Към края на февруари средната лихва за заемите в левове до 1 млн. евро вече е 6.38%, а в евро е още по-ниска - 5.94%.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Повече сделки и чуждестранни купувачи", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
След 4-5 години спад на пазара на сливания и придобивания в България и отлив на чуждестранни инвеститори тенденцията плахо започва да се променя. Първите малки сигнали за оптимизъм от края на 2014 г. постепенно се пренесоха и в 2015 г., като от началото на годината пазарът вече отбеляза около двайсетина сделки на фона на общо 69 за цялата минала година. Различно е и качеството на купувачите - в няколко сделки дружествата се придобиват от световни или европейски лидери от сектора.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Казваме на данъчните за кредити над 10 000 лева", пише в. "Стандарт"
По-малко от 10 работни дни остават, за да декларираме пред НАП доходите си от миналата година. Данъчна декларация трябва да подадат всички, които през 2014 г. са получили доходи извън работната си заплата - от граждански договори, хонорари, наеми и т.н. Декларация трябва да подадат и всички, които искат да ползват някакво облекчение, или пък са взели назаем големи суми от приятели или роднини. Крайният срок за пускане на формуляра е 30 април.
Гражданите задължително трябва да декларират получените парични заеми в годишната си данъчна декларация за доходите от 2014 г., ако тези кредити надвишават определена сума. Това изискване не важи за получените от гражданите банкови заеми или взетите суми от фирми за отпускане на бързи кредити, уточниха от Националната агенция за приходи. Трябва да се обявяват само заемите, които са получени от близки, роднини, приятели и търговски фирми, за които кредитирането не е основна дейност.
Прочети още от в. "Стандарт"

„БНБ с инструкция към банките с гръцки собственици", пише в. "Капитал Daily"
Да изчистят портфейлите си от ценни книжа и депозити, които биха били донесли загуби, в случай че Гърция напусне еврозоната, е препоръката, която Българската народна банка е издала на банките с гръцки собственици. Това каза за "Капитал" източник от кредитна институция с акционери от южната ни съседка. "Бяхме вежливо посъветвани за това преди повече от един месец", посочи той. Но допълни, че и без инструкцията местните поделения на гръцките банки отдавна са изчистили балансите си от подобни активи и не са заплашени директно от евентуално влошаване на икономическата ситуация в южната ни съседка. В България оперират четири банки с гръцки централи - ОББ, "Пощенска" и Пиреос през местни дружества и Алфа банк като клон. Те държат 23% от активите в системата към края на миналата година.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Лиляна Павлова заговори и за магистрала до Видин", пише в. "Сега"
Магистрала от София до Видин - това е най-новият проект в плановете на правителството за развитие на магистралния пръстен в България. За нея заговори в края на миналата седмица регионалният министър Лиляна Павлова.

Тя обяви, че агенция "Пътна инфраструктура" вече има финансов разчет за изграждане на магистрално трасе за разстоянието от около 190 километра между столицата и северозападния дунавски град. Според изчисленията проектът е за около 890 млн. лева. 340 млн. лева от тях са нужни само за частта между Мездра и Ботевград.
Прочети още от в. "Сега"

"Марулята по-скъпа от кюфтето" пише в. „Труд"
Пазарът е залят от италиански и испански салати
Зелената салата продължава да чупи рекорди по скъпотия. Само за последната седмица цената й се увеличи с нови 11,5% до 1,16 лв. за брой, показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.
Проверка на "Труд" показа, че в малките бакалии на улица "Иван Асен ІІ" в столицата бройката масово върви от 1,25 до 2 лв.
Най-тънко марулята излиза в големите хипермаркети. Чувалчета със салата от 1 килограм вървят по 6,50 лв. Като цяло в момента марулята излиза между 2 и 3 пъти по-скъпо от миналата годината.
На практика зелената салата се оказва по-скъпа от кюфтето. Единична цена от 1,25 лв. за маруля надминава цената на готовото кюфте от топлия щанд на хипермаркетите, която е под левче. Цената на килограм също е по-висока при салатата. Килограм марули върви над 6 лева, а каймата е около 5 лв.
Прочети още от в. „Труд"

"Местният добив на природен газ с близо 40% спад", четем във в. "Монитор"
Добивът на природен газ в страната е намалял с 35,6% или 181 млн. куб. метра в сравнение с 2013 г. В същото време вносът на синьо гориво е скочил с 6,1 на сто до 2,7 млрд. кубични метра. Това показва годишният бюлетин за състоянието на енергетиката за 2014 г., публикуван от ресорното министерство. Оттам отчитат още намаление на потреблението с 6,3 на сто. Със същия процент е спаднал и транзитният пренос през страната към Турция, Гърция и Македония.
Според данните на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" до 2004 г. местният добив на газ у нас е символичен - под 1%. От 2004 г. "Мелроуз Рисорсиз" (придобита през 2012 г. от Petroceltic Ирландия) започна местен добив на природен газ първоначално от находище "Галата", а след това и от новооткритите находища "Калиакра" и "Каварна". В резултат на постепенното развитие на находището, местният добив нарасна значително и достига своя пик през 2011 г. - 443 млн. куб. м или 14% от националното потребление. За сравнение, местният добив през 2010 г. е едва 74 млн. куб. м или 3% от вътрешното потребление за тази година.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Ново наказание за кредиторите и икономиката", пише в. „24 часа"
КОГАТО ме попитаха кой е най-големият риск за икономиката на България през 2015 г., аз отговорих: управлението на глупостта. Помислих, че преувеличавам. За съжаление всяка седмица поднася нови изненадващи доказателства.
Този път това е един законопроект за изменение на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), внесен от депутати от правителственото мнозинство.
Текстът е кратък, променя се едно изречение - последното в разпоредбата на чл. 76.
Вместо "Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата" народните представители предлагат обратното: "Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред главницата, след това лихвите и най-после разноските".
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"МВФ: България остава развиваща се икономика", пише в. "Стандарт"
Международният валутен фонд представи пролетната си прогноза за световната икономика, съобщи euinside.eu. Според институцията, има признаци на икономически подем в еврозоната, който отразява ниските цени на петрола и благоприятните финансови условия, но разбира се рисковете за продължителен нисък растеж и ниска инфлация си остават.
В прогнозата обаче има и още нещо, което е сравнително ново като икономическа ситуация. Става дума за прехода от развиваща се икономика към развита в Европа. Вече не са валидни старите термини Източна и Западна Европа, зад които се крие именно тази разлика в икономическото развитие. Сега вече се използват други термини - "напреднала Европа" и "развиваща се/нововъзникваща Европа".
През последните 15 години България е във втората група с перспектива да си остане там и в следващите 15 години, а голямата промяна настъпи в другите страни-членки, присъединили се 3 години преди нея към ЕС.
Прочети още от в. "Стандарт"