На седми септември тази година пускът на руска ракета-носител „Протон-М" с японски спътник CJSat 11 завърши с авария.

На 76тия километър, 139та секунда от полета, двигателите на втората степен на ракетата отказват. Останките от космическия кораб бяха открити на 50 километра югоизточно от казахския град Джезказган. Пострадали няма.

Казахстан има намерение да получи от Русия солидна компенсация за вредите, нанесени на екологията на страната от аварията на „Протон". Предполаганата сума на компенсациите многократно ще превиши платените миналата година 1 милион долара.

Но нещата няма да свършат просто с плащане на сума пари - средноазиатската държава е взела на прицел горивото, използвано в работата на „Протон-М". Горивото се нарича хептил.

Хептил е 6 пъти по-токсичен от циановодорода. Опасността за град Джезказган в Карагандинска област е била гигантска. Секунда повече или по-малко, и ракетата е щяла да падне върху града, обяснява специалист по химична безопасност. Тъй като ракетата е имала и втора степен, отделената отрова е била много.

При попадане в почвата хептилът веднага се просмуква надолу. Това, което остава отгоре, е токсично онкогенно вещество. Едно от веществата, което се образува след разлагането на хептила в почвата, е нитрозодиметиламин, много жесток мутаген, с дълъг живот.

Специалистът-химик е убеден, че хептилът е грешка на съветското ръководство. Академик Королев активно се е борил срещу това гориво, но хептилът продължава да се използва от наследниците му. На територията на СССР е имало 110 района, където са регистрирани аварии на ракети носители, работещи с хептил. Населението е пострадало силно.

Казахстан ще представи сметка за плащане на Москва, това е сигурно. Обаче по-важното е, че е време Русия да прекрати да употребява хептил в ракетите си. Още повече, в Русия са разработени нови и по-екологични ракети, каквито САЩ са ползвали от самото начало. Обаче в складовете има още много стари ракети носители на течно гориво, които се експлоатират, за да не се губят ресурсите напразно.

Японците са се отнесли много спокойно към аварията на спътника, принадлежащ на компанията JSat Corp. Той трябваше да бъде резервен апарат в състава на орбиталната групировка на JSat и да работи в орбита 15 години. За Япония вредата от аварията е незначителна и се покрива от застраховките.

Пускът на „Протон-М" също е бил застрахован за $300 млн. Застрахователната компания участва в комисията, разследваща случая, и дава гаранциите си, че след изясняване причините за аварията ще заплати нужното.
 
От началото на 2000 година за регистрирани четири аварии на ракети-носители от този клас. Ракетата се експлоатира от 1965 година. За тези години конструкцията се е променяла, макар концепцията да е същата. По-съществените модификации са две и целят именно да предотвратят попадането на токсични вещества в почвата, въздуха и водите: система за пълно изгаряне на хептила и за опразване на горивните бакове. Рейтингът на надеждността на „Протон-М" е над 90%.

Обаче сега хептил е попаднал в почвата и Русия ще плаща всички дейности по обеззаразяването й. Освен това най-вероятно ще бъде задържан пускът на нови ракети от класа „Протон-М", поне докато работи съвместната комисия.

Ръководителят на Националната космическа агенция на Казахстан пък предлага да се преразгледа цялото съглашение за арендата на Байконур. Русия и Казахстан имат сключен договор за аренда на Байконур до 2050 година срещу годишен наем от $115 млн. Астана вече е заявявала, че има намерение да преразгледа руско-казахските договорености за пуска на ракети от типа „Протон", използващи токсичния хептил.

Освен това Казахстан се бори за правото самостоятелно да санкционира всеки пуск на ракети-носители от Байконур.

Аварията може да коригира и плановете за разгръщането на орбиталната групировка от спътници ГЛОНАСС, аналог на американската GPS. Първият сериозен удар на този проект бе нанесен през юли 2006 година с аварията на конверсионната ракета „Днепр". Тогава щетите за Казахстан бяха оценени на $1,1 млн.

Има и още едно, позитивно последствие от аварията. Падането на ракетата може съществено да отслаби позициите на редица чиновници в руското правителство, които настояват за съхраняване на системата за т.нар. еднократно пилотиране, за което се използва хептил.

Сега в РКК „Енергия" е разработена програмата „Клипер" за многократна космонавтика, работеща на твърдо гориво. Възможно е аварията на „Протон-М" да оптимизира скоростта на подмяната на еднократното пилотиране, а също и да укрепи позициите на мениджмънта на РКК „Енергия".

По материали на "Взгляд"