Сочна и вкусна пържола от... пшеница. Шоколад, направен само от растителни продукти. Истински пълнозърнест хляб, приготвен от сертифицирана биопшеница от Австрия. Това е малка част от менюто на вегерианския ресторант, в който семейството на Елисавета и Свилен Класанови влага цялата си енергия, опит и творчество. В специалната пекарна, която се намира в столичното заведение на кръстовището между улиците "Гладстон" и „Княз Борис", се пекат няколко вида хляб „без химия", като се започва със смилане на брашното.

Всички храни са приготвени от биопродукти, повечето от които имат и сертификат. Пресният хляб се прави от ръж и пшеница, комбинирани с ким, мак, чубрица, сусам, слънчогледови и тиквени семки, или зеленчукови пасти, чийто рецепти идват от Индонезия и Китай. За да задоволят нарасналото търсене в последните месеци, Класанови са отворили и вегетариански магазин с фурна, където може да се намерят биопродукти от цял свят. А тестеното изобилие съдържа от италиански хляб с маслини и домати до воден или замесен с квас, много закуски и сладкиши от кухнята на бабите ни.

„Идеята да започнем бизнес с биохрани е стара и се развива с времето", споделя Елисавета Класанова, която е и млада майка. Преди няколко години са имали фурна в квартал „Княжево" и там започват да приготвят емблематичния за фирмата им хляб „Слънце и луна" - без подобрители и консерванти, но с много видове семена. След това отварят вегетариански ресторант, като събират кулинари единомишленици.

„Случихме на екип, а хората ни са заредени с идеи и непрекъснато се развиват. Всички са професионалисти , учили са и при нас срещат нов вид култура. Сами започват да дават идеи и вече два от общо осем вида хляб са техни разработки. Имаме идея всяка седмица да предлагаме различен хляб плюс останалите видове, които традиционно правим", споделя семейство Класанови. Двамата искат да се обединят с други вегетариански ресторанти и да предложат нещо наистина качествено и вкусно на пазара на храни без месо.

Съчетанието между вегетарианската кухня и фурна, където се пече само хляб от сертифицирано биозърно, бързо става популярно, а рекламата се предава от уста на ухо. „Желанието ни е да разкрием биоразнообразието от продукти, семена и храни. Искаме да популяризираме идеята на вегетарианството и да покажем богатството от вкусови усещания и как може да се храним пълноценно, здравословно, естествено, с разнообразие от продукти," споделя Свилен Класанов, който се определя като хлебар, пътувал доста по света.

Мъка му е, че не може да приготвя хляб от българска пшеница, която е и много по-вкусна. Проблемът е, че малко земеделски производители имат сертификат за биопродукция. „Пътуваме много из страната и намираме стопани, които нямат сертифицирана продукция, защото произвеждат малки количества. От друга страна, сертифицирането струва много пари и в България за съжаление все още няма организация, която да им помага в това отношение", казва предприемчивият мъж. Той смята, че не трябва само да се вземат парите на производителите, а да се стимулират да произвеждат биопродукти.

„По селата има много малки производители, които имат много хубави сортове. Наскоро опитахме един жълт домат, който не е познат на пазара. В България почвата е уникална - тук всичко вирее и трябва да се помага на хората да произвеждат разнообразни сортове, а не само един, независимо че е био", включва се в разговора съпругата му. За младото семейство не е толкова важно да са в биотренда, а преди всичко храната им да има вкус и да е разнообразна. „За съжаление България има проблем с хляба - истински почти не се среща. Ние сме забравили вкуса на пълнозърнестия, без подобрители и консерванти - тези неща, които ни разболяват. Забравили сме как ухае хлябът, когато зърното се мели и пече в същия ден", споделя Елисавета.

Кой контролира
Осем са вече организациите в България, които срещу съответното заплащане и продължителен срок за контрол, издават сертификат за биопродукция. Тази година за биологично земеделие са сертифицирани 9370 ха, а през 2007-ма площите трикратно са надхвърлили сертифицираните през 2006 г., съобщи Вяра Стефанова, началник на отдел „Агроекология" в Министерство на земеделието и храните. Близо 397 хил. ха земи са получили сертификат за отглеждане на диворастящи билки и плодове. Най-голям интерес стопаните проявяват към биолицензиране на зърно, фуражи, пчелен мед, лозя, овощни градини и ароматни растения.

 

Клиенти и персонал дават идеи за менюто
в ресторанта. Търсят се предимно стари и вече забравени, но ценни неща. Така се сещат за бабите си, правели някога пълнозърнест хляб с квас, който е много полезен, но с отдавна забравен вкус. Според Елисавета Класанова „с насъщния се злоупотребява много и това е цялостна политика на държавата". Тя разказва, че са направили експеримент, като са изсушили 10 кг заводски хляб и са получили едва 3 кг галета. „Това означава, че този хляб е пълен с подобрители, за да бухне, в него няма маса. Хората го купуват, а след това ги виждаме в аптеките да търсят лекарства".

С новаторския си нюх младите хора бързо усещат новия глад на българина да се храни здравословно, още повече че през последните шест месеца се наблюдава бум във вноса на биохрани.Причината е в силно нарасналото потребление. За съжаление българските сертифицирани производители не могат да покрият пазара и една от причините е, че изнасят почти цялата си продукция. Все още като бели лястовици изглеждат български консерви, направени от биохрани или първия колбас с биомесо, но внесено от Франция.

Наред с ресторанти като този на семейство Класанови в столицата се появиха специализирани магазини, а някои от хипермаркетите вече предлагат щандове с биохрани. В "Пикадили", "Елемаг", „Билла" и „Хит" могат да се купят вносни биозеленчуци или плодове и съвсем рядко - български. До биокартофи, внесени от Холандия, се продават много по-евтините български, но без биосертификат. Сега единствено оранжериите „Гимел" могат да доставят достатъчно количество зеленчуци, за да сключат договор с някои хипермаркети. Получава се

поредното разминаване на пазара - големите магазини търсят биопродукти и са готови да ги продават, но множеството малки производители не са в състояние да ги предложат. Верни на поговорката „Вода гази - жаден ходи", българските фермери могат да проиграят още една възможност да заемат широко отворена пазарна ниша. Не напразно се говори, че заради безпаричие мнозина спряха да наторяват земята, което пък е първата стъпка към екологично чиста продукция. Само че следващите изискват много големи инвестиции за специални машини и въвеждане на биологични методи за растителна защита.

Пропуснати ползи
Възможността да се ползват субсидии по САПАРД бяха пропуснати, защото агроекологичната мярка беше открита само два месеца преди официалния край на програмата. Затова от предвидените 12,5 млн. евро бяха усвоени за агроекология едва около 2,6 млн. евро. Съобщено бе, че остатъкът се прехвърля към Програмата за развитие на селските райони, където се предвижда до 2013 г. за биоземеделие и агроекология да се усвоят около 480 млн. евро. САПАРД имаше пилотен характер и по нея се отпускаха субсидии само за билки, етеричномаслени култури, плодовете и зеленчуците, но много от подалите проекти производители се отказаха заради тромавите процедури. Сега очакват да получат помощи от Програмата за развитие на селските райони.

От земеделското министерство съобщиха, че заявените за субсидиране площи по програмата досега са 63 хил. дка, а пчелните семейства, чието производство също ще се подпомага, са над 13.5 хил. броя. Общо 1.68 млн. евро могат да се усвоят при изпълнението на петгодишния агроекологичен ангажимент, а целият размер на средствата по всичките пет направления „Агроекологични плащания" е над 6. 35 млн. евро.