Според ново изследване на Бетси Стивънсън и Джъстин Уолфърс, професори по обществени политики в Уортън, в САЩ сега нивата на браковете и на разводите са на рекордно нискo равнищe. По-специално, броят на хората, които встъпват в брак, за последните 25 години постоянно спада и сега е на историческо ниско равнище, а броят на разводите през 2005 е най-малък от 1970 досега.

Анализирайки пазарните сили, довели до настоящето състояние, Стивънсън и Уолфърс установяват, че същите фактори, които влияят на статистиките за браковете и разводите (контрол на раждаемостта, скъсяване на дистанцията в заплащането между половете, увеличената възраст за първия брак, драматична промяна в технологиите в домакинството) - също така са оказали значително въздействие върху бизнеса и заетостта.

„Факторите, които променят пейзажа на личните отношения и семействата, се намесват и на работното място, тъй като пазарът на труда и семействата се изграждат от едни и същи хора".

По-нататък следват някои по-интересни моменти от изследването, озаглавено „Бракове и разводи: промени и движещи сили". Стивънсън и Уолфърс считат, че досегашните икономически модели  за обяснение на женитбата трябва да бъдат преразгледани. Те имат предвид трудът на нобелиста Гари Бекър от 1981, в който теорията на брака е базирана на „допълващо се производство": ако мъжът и жената се специализират в пазарната и домакинската сфери, те заедно ще бъдат по-производителни, отколкото поотделно. Разделението на труда води до това, че жената гледа децата, а мъжът произвежда.

Обаче двамата експерти от Уортън настояват за преразглеждане на въпросния модел, обосновавайки се, че семейството не е статична институция. Според Стивънсън, съвременният семеен живот е направил невалиден моделът на допълващото се производство и тя обяснява защо:

„Дълголетието и спадът на фертилността означават, че по-голямата част от нечий възрастен живот е прекаран без нито едно дете в домакинството и повишаването на семейното формиране в по-зрели периоди от живота на човека, включително повторния брак, означава, че много семейства просто не произвеждат деца. Още повече, увеличилото се участие на жените в трудовия живот предполага спад в домакинската специализация или й придава различно значение".

Промените според изследователите се дължат на следните фактори:

* Днес хората все по-рядко се женят млади. През 2004 в САЩ средната възраст за встъпване в брак за мъжа е била 27 (интересно е, че през 1880те мъжете са се женили средно на 26 години, а през 1950те, по време на следвоенния бум - едва на 23). А при жените възрастта за встъпване в брак се е увеличила от 22 на 26 години. В резултат на това възрастовата дистанция между мъжа и жената в семейството има все по-малко значение.

* Намаляваща роля на плодовитостта и децата в семейния живот. През 1880 в 75% от домакинствата е имало собствени деца, докато през 2005 само 41%.

* Контролът на раждаемостта и противозачатъчното хапче „промениха времето на раждане и женитба и също така улесниха събирането на човешки капитал от жените, намалявайки риска от прекъсване на образованието на жената или плановете й на трудовия пазар". Сменя се парадигмата на семейството, жената придобива повече контрол над плановете си за кариера.

* Появата на технологии, спестяващи домакински труд (фризери, миялни машини, перални и т.н и т.н.) и развитие на индустрията на услугите - особено по приготвянето на храна. Доминират технологиите, които спестяват време. „Цената на закупуването на подобни стоки спада, а цената да си стоиш в къщи се качва". Жената прекарва все по-малко време в къщи, което променя участието й на пазара на труда.

Вместо около специализация, на което залага утилитаристкият модел на Бекър, бракът все повече се изгражда около „допълване в удоволствията и потреблението"; все повече мъже и жени се събират да живеят заедно, водени от общи интереси и от сходство в доходите. Тези нови модели на брака - заедно с тенденцията женитбата да се отлага и с възможността раждаемостта да се контролира - водят до драматични промени в околната среда на бизнеса.

Хората живеят по-дълго и имат по-малко деца. Годините, прекарани в отглеждане на потомство, са по-малко от годините, прекарани в труд. А многото години, посветени на децата, намаляват инициативата за заемане на нова работа. „Това вече не е валидно, все по-скъпо е жената да се (само)изключва от пазара на труда".

Което води до следното заключение: жените отлагат във времето първото си дете. „Жените с високи умения отлагат женитбата и децата до началото на 30те си години. Те остават подвижни и инвестират в своята кариера - и изчакват да имат деца докато не получат повече информация как ще се развие тяхната кариера. Днес жените с високи умения като работна сила изглеждат като мъжете с високи умения. Те имат все по-близки импулси да инвестират в собствения си човешки капитал".

За разлика от популярното становище, жените не се оттеглят от активна трудова дейност след като имат деца. Според изследване от средата на 1990те,от 10,000 жени, завършили колеж през 1981 или по-рано, 58% никога не са били извън пазара на труда за повече от шест месеца, а средно жените от извадката не са се оттегляли общо за повече от година и половина от работа. Само 7% са прекарали повече от половината си време без да работят.

По-новите изследвания внасят само малка промяна в този резултат. 80% от жените с висше образование (колеж) имат деца след 30те. „Жените инвестират в собствения си човешки капитал, имат все повече какво да изгубят като напуснат работа, те могат да контролират раждаемостта си и да живеят по-дълго. Да си вземат време за почивка може да им излезе твърде скъпо. Всъщност жените винаги са били изложени на огромен натиск за тяхното време, и винаги е имало жени, които предпочитат да си остават в къщи. Но тенденцията е към все повече време като трудов ресурс".

Има и нещо друго - работното място все по-често е теренът, на който мъжете и жените могат „да се интегрират сексуално". Ново онлайн изследване показва, че близо 60% от служителите са имали „романс в офиса", а преди три години числото им е било 46%. За 38% от допитаните романът на работното място продължава. Мениджмънтът изглежда реагира на тези тенденции: едва 35% от работодателите нямат формални политики за любовните отношения между колегите.

Стивънсън и Уолфърс отчитат и тенденцията, според която все по-голям е потенциалът на Интернет да зароди любовни отношения. „Потенциалът на Интернет да повишава ефективността на срещите (?) е поредният шок. Изследване от 2004 показва, че 16% от самотните използват услугите на онлайн страниците за запознанства. 3% от Интернет потребителите, които сега са двойки, са се срещнали първо онлайн".

Онлайн търсенето на партньор има две съществени преимущества: запазва анонимността и увеличава броя на потенциалните партньори. А търсенето може да бъде конкретизирано по информация за религия, аспирации за женитба, доход, културни интереси - което спестява времето за „лутане". Една трета от тези, които са ползвали сайтове за запознанства, сега са женени.

Фирмите осъзнават, че работниците остават все по-дълго време „сингъл". Авторите посочват: „Има изключителен натиск към работното място да съчетава тази сплав между семейство и работа. Фирмите се обзавеждат с лоджии и кухни, комфортни и с добър дизайн: те изглеждат като всекидневна и там можеш да се насладиш на кафето си. Ако имате двойки без деца на едно и също работно място, няма да им се наложи рязко да разграничават дом от работното място. А ако има повече неженени, фирмите вече чувстват, че офисът ще е нещо повече от място за правене на бизнес".

Авторите нямат окончателен отговор как ще се отразят всичките тези факти. Те предполагат „бъдещ шок в моделите на женитба" и съответен ефект върху работното място, които рязко ще променят съотношението на половете в колежите. „Докато през 1960те жените са били подчертано малцинство, сега мнозинството са те".

Жените с диплома от колеж традиционно се омъжват за мъж, също завършил колеж. „След като колеж завършват повече жени, отколкото мъже, ще се омъжат ли те за човек без диплома от колеж, или въобще няма да се омъжат? Това е въпрос за $64,000. Много трудно е да се предположи какъв ще бъде ефектът върху работното място, макар вече да е ясно, че в групата на висококвалифицираните работници все по-голям ще е делът на жените".