Празникът Рождество Христово е най-малкият ден в годината. Българската народна традиция почита раждането на Спасителя като най-важния ден в годината вътре в древния си обреден комплекс. Там небесните вили със златни коси помагат с чудно биле на Божата Майка да роди Детето, което ще спаси света. То е и Слънцето, и надеждата на християните, и славата на всички народи.

Идва краят на Коледните пости. Българският празник не може без задружна трапеза. Пече се обреден хляб боговица. Седем или девет постни ястия стоят на трапезата на Бъдни вечер. Пристигат коледарите, дружина млади момци с коледните песни. В строга сериозност, пред погледа на предводителя си, наречен станеник или благич, те пеят песен за всеки в дома. Сега проличава кой какъв е тук.

Също и на този ден е добре да се направи добро - не защото ще получиш насреща отплата, била тя и от небето. Направи добро, защото ти си човек и посрещаш своята нова година. Някои мислят, че добродетелта е нещо безсмислено. Те имат предвид, че срещу добрите си дела няма да получат насреща нищо. Така е - няма пряка отплата, както и няма никакъв разумен смисъл да направиш нещо добро. Ти го правиш не защото ти е нужна причина, а защото си човек.

Комплексните личности виждат отвъд доброто и злото. Те търсят истината, която не знаем какво е - но е светла. Затова на празничната трапеза, в кръга на семейството - или сами, без да знаят какво точно празнуват - те са благодарни за храната, която им се дава всеки ден. Когато и да дойдат при тях коледарите, те са готови да им отворят.