Засега България не е засегната от ликвидния и ипотечния колапс Ръстът на БВП може да се свие до 2,2% годишно Конгресът на социалистическата партия "очерта" новата роля, която иска да играе БСП - ролята на победител над кризата. Отговорността за възможния провал в борбата с икономическата криза обаче ще бъде колективна - на тройната коалиция. Същността на посланието на конгреса не е толкова разширеният антикризисен пакет от мерки или дори допълнителните социални придобивки за нискодоходната част от населението. Същността е в това, че за първи път на политическо и държавно равнище прозвуча признанието, че финансовата криза прерасна в икономическа и, че тя засегна не само развитите икономики отвъд Океана и на Стария континент, но вече е и в България. И че изходът от кризата може да се окаже дълъг. Нещо повече, ще има сериозни социални последици. Настоящата криза вероятно ще премине през следните 10 етапа в случай на "правилно" разпределение на рецесионните фактори и удачна намеса на съпротивителните сили на кризата (пазарна конюнктура, правителствена намеса, международни съглашения и пр.): Етап 1 - ипотечната криза в САЩ и вторичните книжа - до август; Етап 2 - ликвидната криза за инвестиционните банки - от май 2008 г.; Етап 3 - парализа на кредита - от август-септември; Етап 4 - криза на доверието - борсова (фондова, стокова) - от септември Етап 5 - мека национализация на ключови финансови институции - септември - октомври Етап 6 - икономически национализъм, заплаха от протекционизъм - октомври... Едва ли е случаен фактът, че лидерите на 21 държави от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС), поеха задължението да не прилагат каквито и да било протекционистки мерки през следващите 12 месеца. Те решиха това независимо от проблемите, предизвикани от глобалната финансова криза, като в срещата участваха президентите на САЩ Джордж Буш и на Русия Дмитрий Медведев, т.е.заплахата е налице; Етап 7 - заплаха от паника в спестовно-кредитната система - от октомври започна масово увеличаване на гарантираните суми по депозити на граждани и фирми; Етап 8 - ограничаване на последиците за реалния сектор; Етап 9 - възстановяване на доверието към пазарите; Етап 10 - реформа на системата за мониторинг и регулирането на международната финансова система. Светът бързо премина през етапи 2-4 и достигна етап 5. Вземаните икономически мерки в областта на паричната и фискалната политика са опит да се задържи "лавината" към етап 6, а основното е да се разминем с етап 7! Т.е. световната икономика да започне да работи върху мерките за ограничаване на последиците от кризата за реалния сектор и възстановяване на доверието към пазарите. Къде сме ние! Българската икономика току-що излезе от своята Велика депресия (кризата от 1996-1997 г.), т.е. в началото на десетилетието надхвърлихме БВП от края на 80-те години и сега сме изправени пред ново предизвикателство. Ние засега останахме незасегнати от ипотечната и ликвидната криза, а "парализата" на кредита се изрази само в по-строги изисквания към кредитополучателите. Кризата на доверие обхвана капиталовия ни пазар, но той е достатъчно малък, за да повлияе на цялостното отношение към финансовия сектор. С други думи, ако световната икономика успее да прескочи етап 6 и 7 в близките 6-8 месеца, българското стопанство ще се ограничи само върху следните фундаментални последици от кризата: Свиване на външното финансиране, вкл. за големи инфраструктурни проекти, и отлагане във времето на тяхното стартиране и изпълнение (пр. сроковете за изпълнение на проект АЕЦ "Белене" ще закъснеят с около 1,5 - 2 години); Ограничаване ръста на БВП до 2-3% на годишна база; Секторни кризи в строителството, туризма, традиционните отрасли - металургия, химическа, шивашка и пр., най-вече поради намаляване на износа; Ограничено кредитиране за българската икономика от страна на финансовия сектор; Нарастваща безработица, която ще достигне 6-цифрени стойности, т.е. ще надхвърли естественото си равнище от 6% и може да доближи 10-те процента. Петкан Илиев Приемането ни в еврозоната се отдалечава Според оценката на европейския политически елит въвеждането на единната парична единица - еврото, се оценява като връх на политико-икономическата интеграция на ЕС. Използването му като единствено общо платежно средство в по-голямата част от държавите членки на съюза оформи т. нар. еврозона, чието стабилно функциониране се приема като най-обективното неоспоримо доказателство за необратимия процес на европейската икономическа интеграция. От петнадесетте "стари" държави членки на ЕС за момента в зоната влизат Австрия, Белгия, Германия, Франция, Испания, Гърция, Финландия, Ирландия, Италия, Люксембург, Холандия, Португалия. Дания, Швеция и Великобритания засега се въздържат от членство в нея. От 1 януари 2007 г. към еврозоната се присъедини Словения, а от 1 януари 2008 г. част от нея станаха Малта и Кипър. Еврото се използва като официално платежно средство и в Монако, Сан Марино и Ватикана, на които Европейската централна банка (ЕЦБ) е дала право да издават свои евро платежни средства, въпреки че не са членки на ЕС. Андора, Черна гора и Косово също го използват като платежно средство, но нямат право да го издават. В резултат на това днес еврото е единствено платежно средство на икономика, която произвежда брутен вътрешен продукт (БВП) от 8.8 трилиона евро. То е валута, в която се поддържат 26.4% от световните валутни резерви. Всички новоприети държави членки на ЕС, включително България, са потенциални кандидати за включване в еврозоната. Според статистиката на БНБ и подписаното споразумение с правителството първоначалните планове предвиждаха България да възприеме еврото не по-късно от 2010 г. Предвид необходимостта от двугодишен престой в ЕВМ ІІ, изпълнението на тези планове означава, че след като от 1 януари 2007 г. страната ни е член на ЕС, за да се включи в еврозоната, тя би трябвало вече да е прекратила действието на валутния борд и да е включена в този механизъм. Перспектива, която все повече се отдалечава във времето. Неслучайно неотдавна министърът на финансите Пламен Орешарски недвусмислено се отказа от първоначалните си прогнози за влизане в еврозоната през 2011-2012 г. и заяви, че според него това не може да стане до 2015 г. Вариантът за влизане на България в еврозоната преди 2015 г. вече звучи нереалистично не само на фона на двуцифрената ни инфлация, но и вследствие на дълбоката криза, която тресе световната финансова система. Възприемането на еврото като единствено платежно средство в техния платежен оборот е неотменна част интеграцията им в съюза. Това произтича от факта, че според договорите за присъединяването им към него те са задължени да приемат общоевропейската парична единица за свое платежно средство и териториите им да станат част от еврозоната. За да стане това реалност обаче, макроикономическите им показатели трябва да отговарят на редица изисквания - ценова стабилност, стегната бюджетна политика, ниско ниво на държавния дълг спрямо БВП, ниски дългосрочни лихви и стабилен валутен курс. Ключовата дума е преструктуриране В момента в света се реализира най-лошият възможен сценарий, за който бизнес лидерите са помислили в началото на годината. В България засега икономиката е добре, но идват промени, каза в рамките на семинар "Как загрижеността на корпоративните ръководители влияе на ИТ: Иновация чрез намаляване на разходите" Марк Раскино, консултант в анализаторската компания Gartner. Ключовата дума през 2009 г. ще бъде "преструктуриране", смята Раскино. Компаниите ще се изправят пред организационно преструктуриране (съкращения на персонала), финансово преструктуриране (покриване на задълженията), корпоративно преструктуриране (определяне на броя на отделите в компанията), а ще има и преструктуриране на индустрията, т. е. някои играчи може да отпаднат. Изпълнителните директори ще трябва да могат да отписват бързо - активи (от които компанията не се нуждае), дългове, стари планове, персонал, на който не може да плаща, нерешителни мениджъри, ненужни партньори, посочи той. От ИТ мениджърите пък ще се очаква да могат да започнат планирането отначало, да постигнат значителни намаления на разходите и да поемат по-високи рискове при някои проекти. Дали не закъсняхме с мерките? Нужно ли беше кризата да засегне и българското стопанство и тогава управляващите да се сетят за мерки, които бизнесът и редица анализатори се опитват да "наложат" - намаляване на социалноосигурителните вноски, разширяване на правителственото финансиране/кредитиране на големите инфраструктурни проекти и пр. Проблемът е дали прокарването на подобни мерки вече не е късно. Например много по-безболезнено и бързо можеше да се подобри инфраструктурата на българската икономика, когато тя "произвеждаше" бюджетен излишък. Сега рискът е много по-голям, защото публичният ресурс вероятно ще се разпилее сред многото антикризисни мерки, при което акцентът ще е върху социалната сфера. На-важното за изхода от кризата и за реална модернизация на българското стопанство е търсенето на нови модели на консенсус сред политическите сили, защото изчаквателната позиция - да се издъни политическият опонент в икономическата сфера, не е от полза за никого. Лиляна Панева