Растящият курс на единната европейска валута разкрива нови подводни камъни между Берлин и Париж, чиито разногласия относно европейската монетарна политика през тази седмица се превърнаха в истинска препирня, коментира се в материал на Dow Jones.

Френският президент Никола Саркози, който в предизборната си кампания обеща да изправи отново на крака Airbus, искаше с месечната среща на финансовите министри в Еврозоната да сложи юздите на монетарната политика на Европейската централна банка.

Тази седмица Саркози изпрати отворено писмо на своят нов финансов министър Кристин Лагард, в което настоя да се провери доколко може да се сключи споразумение между Еврогрупата и ЕЦБ, което ще позволи на двете страни по-добре да дефинират условията на диалога и въвеждането на политика по разменния курс.

Последва бърз отговор от Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел отвърна вторник вечерта с най-ясното послание от страна на ФРГ до този момент.

„Не съм съгласна с нещо подобно. Няма да се присъединя към това, нито пък правителството". Това Меркел е казала в интервю за германската телевизия RTL. Независимостта на ЕЦБ трябвало да бъде пазена, а финансовата институция да се подкрепя в борбата с инфлацията, която оставала приоритет номер едно.

Отвъд политиката, сблъсъкът между лидерите на двете най-силни икономики на Еврозоната се дължи на две различни бизнес култури.

Френските компании изостават от германската новопридобита конкурентност след дългата серия от икономически реформи и корпоративно преструктуриране след обединението на Германия.

Докато Германия през последните години разчита на търговски излишък, Франция миналата година регистрира търговски дефицит от €27 млрд. Преди пет години французите бяха на плюс от €5.2 млрд.

Анализатори считат, че германският бизнес се е диверсифицирал по-успешно също и в чужбина от френските компании. Това прави германците по-слабо зависими от промените в стойността на евро. В същото време според анализаторите френското правителство има обичая да „човърка" в курса на валутата с оглед да подкрепя бизнеса - импулс в Германия непознат.

„Това са различни традиции, събрани заедно през 1999 в операциите на ЕЦБ", казва Стефан Кутс, анализатор в германския институт за икономичски изследвания DIW. "Струва ми се, че склонността на Германия към сътрудничество точно сега е близка до нулата", казал е Кутс.

Стремежът на Саркози за влияние в ЕЦБ сега се очаква да стане неудобен въпрос на бъдещите срещи на ЕС и другите политически заседания в Брюксел, в следствие загуба на публична подкрепа от другите правителства на Еврозоната по отношение въпроси за паричното предлагане.

В Берлин Меркел и членовете на кабинета й предприемат действия, които открито декларират опозиция на Франция.

"Това е валутен курс, с който ние можем да живеем", казал е в четвъртък германският икономически министър Михаел Глос, отбелязвайки изгодите от силното евро като например евтиния внос. „Икономиката е във възход и в момента проблеми няма".

Не така стоят нещата във Франция, където някои от националните промишлени шампиони се чувстват притеснени. В центъра на френските притеснения е EADS със седалище в Амстердам, компанията майка на производителите на самолети Airbus със седалище в Тулуза.

Ръководителят на EADS Луи Галоа е казал в интервю от вчера, че ако доларът падне още повече във времето, производителят може да се замисли дали въобще да продължи да произвежда самолети в заводите си в Европа.

На всеки 10 американски цента, които евро се покачва спрямо долара, компанията губи по €1 млрд. от оперативния си резултат.

80% от разходите на американския конкурент Boeing са в долари, докато 50% от разходите на EADS са в евро. Програмата за преструктуриране на компанията, известна като Power8, е базирана на разменен курс на евро от $1.3500.

Вчера евро регистрира нови върхове спрямо долара, малко под 1.38. Валутата на тринадесетте страни достигна пик от $1.3797 преди да се смъкне на $1.3788 по-късно през деня.

Доларът спада поради отслабващата икономика на САЩ и долавяният нарастващ риск на вторичния ипотечен пазар. За разлика от американците, Европа продължава мощния си ръст, който може да принуди ЕЦБ да продължи да качва лихвените нива, което прави евро атрактивно за чуждестранни инвеститори.

Но това никак не помага на бизнеса във Франция: тя има проблеми със снабдяването. Франция не произвежда това, което се търси най-силно на чуждите пазари. На Франция й липсва мрежа от малки и средни по размер компании, които произвеждат производствено оборудване, което се търси високо, особено в Азия.

Според германски специалисти, не разменният курс е проблемът на Франция. По-скоро Франция не е успяла да вземе трудните политически решения, нужни за задействане на реформите и повишаване на конкурентноспособността.