Много е дискутирано как историческата идеология се предава към следващото поколение - пише Стефан Тейл от Newsweek. В японските учебници клането в Нанкинг с прикрива, на картите в палестинските учебници държавата Израел я няма, а учителите в Русия имат указания да изразяват одобрение към сталинизма. Но анализи как в различните страни се учи икономика почти липсват.

Колкото и да е странно, в най-големите икономики на Европа, Франция и Германия, се насажда сериозна неприязън към пазарната икономика. В допитване от 2005 г. само 36% от френските граждани са казали, че одобряват системата на свободно предприемачество. В Германия подкрепата към социалистическите идеи достига рекордни висоти: 47 % през 2007 спрямо 36% през 1991.

И в двете страни опитите за „про-пазарни" икономически реформи се блокират с консенсус. Дали нещо от това не се дължи на идеите, внушавани в училище? В проект за германския фонд маршал Стефан Тейл е анализирал учебните планове във френски, германски и американски гимназии - отразяването в учебниците на темите икономика, държава на благоденствието, предприемачество и глобализация.

"Икономическият ръст води до трескав начин на живот, води до претоварване от работа, стрес, нервна депресия, сърдечно - съдови болести и според някои дори до развиването на рак". Това е записано в Histoire du XXe siècle, текст запаметяван от френските гимназисти, когато те се подготвят за входящите изпити в престижни университети.

Новите бизнес начинания са „дръзко предприемачество" с „неясни перспективи". След това предприемачите се свързват с технологичния балон, краха на Nasdaq и излишъка на работна ръка в икономиката. Разбирай "креативно разрушение" без „креативното". (Бел.ред. Й. Шумпетер характеризира предприемачеството като „креативно разрушаване", като провалът на дадени бизнес практики води със себе си ускорено търсене на нови, по-ефективни способи за производство или бизнес).

В друг широко използван текст разделът посветен на иновацията не засяга някой предприемач или компания. Напротив, учениците четат трактат дали технологичния прогрес води до намаляване на работните места. На друго място накратко се споменава за един френски предприемач, който е изобретил нов уред за отваряне на стриди, след което идва абстрактна дискусия дали модерното работно място е организирано по Фордистки или Тейлъристки образец.

С някои текстове учениците са учени, че глобализацията води до насилие и военни конфликти и изисква нова система за управление на света. „Капитализмът" се описва като „брутален", „дивашки" и „американски". Френските гимназисти не учат икономикс, а изключително предубеден дискурс върху икономикса, заключава Тейл.

Германските наръчници акцентират върху корпоратистките и колективистичните традиции и дребни подробности във взаимоотношенията работодател - работник - свят с нулева сума, където един печели, а друг губи. Хората, които управляват компаниите, се описват като безделници и плутократи, които пушат пури. Те са пристрастени към детския труд, интернет мошеничествата, зависими са от мобилните телефони, алкохолизъм и изневери. Богатата предприемаческа история на Германия почти се пренебрегва.

Един типичен текст със социални изследвания наречен FAKT има глава „Какво да се направи срещу безработицата". Вместо да се опише как компаниите създават нови работни места, описва се как безработните могат да се включат в групи за самопомощ и в протести срещу реформите "в традицията на понеделнишките демонстрации то ГДР" (които през 1989 помогнаха за сваляне на комунистическия диктат). Текстът завършва с пространно извлечение от платформата на Федерацията на германските профсъюзи, включително 30 - часова работна седмица, пенсиониране на 60 и преразпределяне на труда чрез преминаване към непълен работен ден. Не се учи, че има и пазарна алтернатива. За безработицата FAKT обвинява компютрите и роботите - повтаряща се тема в германските учебници.

Описвайки глобализацията, друг текст има подзаглавия като "Възраждането на Манчестърския капитализъм", "Бразилизацията на Европа" и "Завръщането на тъмните векове". Индия и Китай са успешни, обяснява учебникът, тъй като практикуват държавна собственост и протекционизъм, докато най-свободни са пазарите в бедната Африка на юг от Сахара. Както и в редица други френски и германски учебници, за повече знания учениците се препращат към една антиглобалистка група.

Не е изненада, че в училищата на Континента (Тейл е британец) се преподават по-леви от центъра идеи. Изненадата за него идва от интензивността на анти-пазарното предубеждение. Учениците научават, че компаниите съкращават работни места, докато правителствените политики ги създават. Глобализацията е деструктивна, ако не катастрофална. Бизнесът е игра с нулева сума. Ако това е идейната система в която повечето ученици израстват интелектуално, не е чудно, че Франция и Германия толкова лесно загърбват реформите, завършва Стефан Тейл.

На каквото учим учениците, такова ще е обществото ни и то не много напред във времето. Напълно е възможно и даже твърде вероятно свободолюбивите Франция и Германия малко преди време да са решили да детронират капитализма в стил XX век, който така или иначе си отива.

Но не остава скрито, че в анализа си г-н Тейл също е немалко предубеден. Знанието и ценностите от света на възрастните са всъщност твърде прозрачни за младежа. Гимназистът не е „бяла дъска", той има работещи родители и знае какво го очаква в бъдеще на трудовия пазар. Вероятно младежът ще се докосне до някои от прогресивните и еретични идеи само чрез подобни „неадекватни" на пръв поглед учебници и не би имал тази възможност в джунглата на възрастния.