Плоският данък - т.е. една и съща ниска ставка на облагане за всички данъкоплатци - доказа своите предимства за икономиката, данъкоплатците и държавния бюджет във всички страни, които го въведоха. Това е и причината само за едно десетилетие той да се възприеме от над 10 европейски страни, въпреки че преди това той по-скоро се възприемаше за някаква мистична Хонг-Конгска политика, отколкото за реална алтернатива за Европа.

Ето някои примери за ефектите от плоския данък.

Естония

Естония беше първата европейска страна, която въведе плосък данък върху доходите - още през 1994 година. Ставката беше 26% - вероятно най-ниската към този момент в цяла Европа (през последните години тя беше намалена няколко пъти).
Когато естонският премиер Март Лаар въвежда плосък данък много естонски икономисти са против, те дори твърдят, че такава данъчна реформа е невъзможна толкова, колкото е невъзможно да се ходи по вода. Днес Март Лаар обича да споделя колко се радва, че е доказал, че може да се ходи по вода.
Март Лаар два пъти е бил премиер на Естония и двата пъти е правил значителни данъчни реформи - през първия си мандат въвежда плосък данък, през втория - нулев данък върху реинвестираната печалба. И двете реформи са изключително успешни и ускоряват икономическия растеж в страната.
Въпреки че опозиционните партии винаги са били против данъчните му реформи, когато опозиционните партии идват на власт никога не са отменяли данъчните реформи. Причината е проста - плоският данък води до повече приходи в бюджета, а в същото време данъкоплатците запазват по-голяма част от дохода, който изкарват.
Икономическият растеж в Естония през последното тримесечие достигна 12% - най-високият в ЕС и почти два пъти по-висок от България. Според Марк Ландлер от Ню Йорк Таймс "Възпламенена от пропазарна страст и засилваща се във високотехнологичното бъдеще, Естония изглежда по-скоро като преден пост на Силиконовата долина, отколкото на Европа."

Русия

През 2001 година в Русия беше въведен плосък данък от 13% за облагане на личните доходи. Руският 13-процентен данък замени една система с три ставки, най-високата от които беше 30% и се отнасяше за доходи над 5000 долара.
През 2001 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 255.5 милиарда рубли, т.е. отбелязва се реално увеличение от 25.2% след отчитане на инфлацията. Приходите от данъка върху личните доходи като дял от данъчните приходи в консолидирания бюджет нарастват от 12.1% през 2000 г. на 12.7% през 2001 година. Икономическият растеж е 5.1%.
През 2002 година приходите от данъка върху личните доходи възлизат на 357.1 милиарда рубли, т.е. те отбелязват реален ръст от 24.6% спрямо 2001 година. Приходите от данъка върху доходите нарастват от 12.7% на 15.3% от консолидирания бюджет. Растежът на брутния вътрешен продукт през 2002 година е 4.7%, т.е. нарастването на приходите от данъка върху доходите е пет пъти по-високо от нарастването на икономиката.
През 2003 година приходите от данъка върху личните доходи генерират 449.8 милиарда рубли. След коригиране заради инфлацията реалното увеличение на приходите е 15.2%. Делът на данъка върху доходите в консолидирания бюджет нараства от 15.3% на 17% през 2003 година. Растежът на брутния вътрешен продукт е 7.3%.
През 2004 година приходите от данъка върху личните доходи достигат 574.1 милиарда рубли. Нарастването спрямо същия период на предходната година е 14.4% в реално изражение. Ръстът на БВП за 2004 година е около 7.1%.
За периода откакто най-високата данъчна ставка на данъка върху личните доходи в Русия беше намалена от 30% на 13%, приходите от него нарастват с над 100% в реално изражение. Руският бюджет е относително стабилен, данъчната събираемост се повишава, а икономическият растеж е висок.
Обнадеждено от положителните резултати от намалението на данъка върху доходите правителството на Русия намали осигуровките от 35.6% на 26%.

Съседни страни

Румъния въведе плосък данък от 16% през 2005 година - който се отнася както за доходите, така и за печалбите на фирмите. Според министерството на финансите и централната банка на Румъния резултатът от плоския данък е увеличение на приходите в бюджета, увеличение на броя на заетите, намаление на сивата икономика. През 2006 година до момента бюджетът на Румъния отбелязва излишък - въпреки прогнозирания значителен дефицит.
Сърбия има 14% плосък данък върху доходите и 10% данък върху печалбата. В Черна гора положението е почти същото, с разликата, че данъкът върху печалбата е 9%.
От началото на 2007 година Македония въвежда плосък данък от 12% за облагане на доходите и печалбите. Плановете на правителството са да намали тази ставка на 10% през 2008 година.

Поуката за България

Според бившия ръководител на Валутния борд Мартин Заимов "Няма никакво съмнение - плоският данък е много по-добър от съществуващите сложни, претендиращи за правилност и справедливост налози. По-справедлив е. Той дава възможност за по-добро благосъстояние на обществото и на индивида. Значително по-ефективен е. По-привлекателен е и за хората, които получават доходи, като работят за някого, и за предприемачите, които инвестират."
Изчисленията показват, че е възможно в България да се въведе плосък данък от 10%. Това вече стана по отношение на печалбите - сега наред са данъкът върху доходите и осигурителните вноски.