Заглавието, оказва се, не е един от многобройните опити да привлечем вниманието към недобросъвестните екологични практики на власт и бизнес в България, а мнение, подкрепено от повечето българи в актуално социологическо изследване, извършено от БАН съвместно с фондация Биоразнообразие.

В средата на месец октомври т.г. представителна извадка за пълнолетното население от 1000 души от цялата страна отговаря на осем категории въпроси, вариращи от нагласи относно значението на опазването на природата до готовност за дарителство в полза на природата и отношение към екологичните храни. Пълният текст на доклада с резултатите - тук.

Твърдението „Икономическият прогрес в България ще спадне, ако не опазваме по-добре околната среда" се подкрепя от 64% от анкетираните. Твърдението „Трябва да се очаква, че по-бедните страни ще полагат по-малко усилия за опазването на околната среда от по-богатите" е подкрепено от по-малко от половината анкетирани (48%).

Според социолозите на БАН, резултатите показват обвързване в съзнанието на българите на икономически растеж и опазване на природната среда.

Относно специфичния български контекст, най-голямо съгласие е изразено по отношение твърденията "Строежите в защитените територии са недопустими"(82%) и  "Собствениците на земи в защитените територии трябва да се съобразяват с ограниченията за застрояване" (87.7%).

Тук обаче ще си позволя да тълкувам резултатите по-различно от изследователите. Според тях, по тези теми „природозащитниците очевидно могат да разчитат на широко обществено разбиране и подкрепа". Обаче може и трябва да се изтъкне разликата между активни и пасивни ценности за човешкото отношение и поведение. По-конкретно, „недопустимостта" се изразява „по принцип", а в конкретния човешки случай натежават фактори, които по думите на наш голям икономист ще определим като комунални. Пример - тук.

При твърдението "В България има достатъчно развита инфраструктура за туризъм" се наблюдава сериозно разминаване: съгласните са 46.2%, несъгласните са 36.9%. Тези отговори насочват към дефицитите на пресечна точка между опазване на природата и развитие на природосъобразен туризъм, обясняват социолозите. Много е важно, че в сравнение с изследването през 2005, делът на несъгласните се е увеличил.

Общественото мнение по въпроса за застрояването е все по-информирано, макар че съществува известна поляризация, продължава коментарът на изследователите. Делът на тези, които считат, че застрояването не вреди на околната среда леко се повишава спрямо 2005 г.

Сравнението с 2005 г. ни позволява да открием и нещо, което учените определят като „зелена вълна в България". Става дума за личното участие: преди две години първите три възможности са били обръщане към медиите, търсене на съмишленици и съдействие на природозащитна организация. Подреждането на трите стъпки през 2007 е „ще потърся съмишленици", „ще се обърна към природозащитна организация" и чак след това идват медиите.

Има изместване от медии към гражданска активност. Нараства значението на самоорганизиращото се гражданско общество и противостоенето му на правителството. Мнението „правителството трябва да решава проблемите на природната среда" се споделя през 2007 от 58.9% от анкетираните. Отговорите „ще направя нещо сам" и „бих дарил пари, ако съм сигурен, че ще се използват по предназначение" са дадени съответно от 42.2% и от 49.9%.

По-голямата гражданска активност противостои на правителството, за да неутрализира икономическите интереси, несъобразени с изкискванията на природната среда" - трудно намирам друг пример на държава с претенции за цивилизованост, в която за да се опази природата трябва да се противостои на правителството. Но анти-екологичната политика на  днешното правителство на България е факт.

Кои според българските граждани са първите три проблема на опазването на околната среда?  С над 90% съгласие са „изсичане на горите" (98.8), „изпускане на язовирите и опасност от приливна вълна" (94.7%), „презастрояване на Черноморското крайбрежие" (92%). На четвърто място са проблемите с бездомни кучета и котки (83.7%).

За НАТУРА 2000 са чували 78.4% от анкетираните, подкрепят я 59.9% от тях. По-ниският дял на подкрепящите кампанията в сравнение с информираните за нея се дължи на по-ниската осведоменост за предимствата за местните хора. 9% от българите като цяло са неимформирани на природозащитна тематика.

Информацията за природозащитните въпроси се набира най-вече чрез традиционните средства за масово осведомяване като телевизия, вестници, радио (87.3%). Другите канали за информиране следват на значителна дистанция - директно от колеги и приятели - 13.3%, по интернет (е-мейл, блог, сайт) - 8.7%, директно от членове на природозащитна организация - 2.2%.

Стигаме и до бита: 38.9% събират отпадъците разделно, използват енергоспестяващи крушки и уреди 39.7%, 39.7% избягват позлването на полиетиленови торбички, 22.8% карат велосипед.

През последните 5 години са участвали в природозащитна акция 27.2%, подписали са искане за опазване на околната среда 12.7%, участвали са в протест или демонстрация 3.0%, дарили са пари на организация, свързана с природоопазването 2.5%. Запитани как биха били най-склонни да направят дарение, болшинството от сънародниците ни избират формата SMS, което по лично мое мнение е несериозно и многозначително и напълно потвърждава вметката по-горе за активните и пасивните ценности. 9% от хората биха участвали с доброволен труд.

Относно биологичните храни, 83.8% от анкетираните отговарят, че не вярват на хората, предлагащи продуктите си на пазара като биологични храни. Според 41.6% от анкетираните, търговците мамят с етикета „биопродукт".Като цяло по-малко от една трета от хората в извадката са отбелязали, че практикуват във всекидневието си форми на зелен начин на живот.