„Илюзия за милиони”, „Ракета взривила Петолъчката”, „Само преселението на данъчни и митничари ще струва стотици милиони”

„Илюзия за милиони" е водещото заглавие на „Капитал Daily"
Държавата ще събере микроскопична сума вместо очакваните стотици милиони левове от натрупаните стари печалби на дружествата си. Извънредната мярка беше гласувана за пръв път тази година, а целта беше да влязат повече приходи в бюджета. Но заради различен счетоводен прочит на балансите вместо първоначално чаканите суми от порядъка на стотици милиони левове сега от Министерството на финансите съобщават, че чакат едва 18 млн. лв.

В резултат, макар че волята на държавата беше да вземе 100% от натрупаните стари суми от дружествата си, приливът на средства няма да се състои. Иначе от дивидент върху печалбите от текущата 2011 г. ще има значителни постъпления - 276 млн. лв.

Правителството се спря на варианта със старите печалби, защото по време на бюджетни дефицити стотици милиони левове се задържат от фирмите, без те да оперират с тях, а ги държат на нисколихвени депозити. Заради концентрацията на тези средства в малък кръг от банки Европейската комисия вече започна разследване срещу България.

Когато през март парламентът одобри намерението на правителството да изтегли и цялата неразпределена печалба, опозицията се възпротиви с аргумента, че от тези дружества изведнъж ще се извадят стотици милиони левове и така ликвидността им ще се влоши, дори и да са печеливши. Според БСП държавните фирми са натрупали около 600 млн. лв. резерви от неразпределени печалби, а по оценки на икономисти от ГЕРБ средствата са били в размер на 200 - 300 млн. лв. Оценките, макар и да се разминават значително, все пак намекваха, че държавата може да разчита на сериозни постъпления, с които да свие дефицита, планиран на 1.1 млрд. лв., или 1.5% от БВП.

Неприятна изненада

Днес, когато сметките вече са изготвени, излиза, че за стари печалби правителството може да разчита само на 18 млн. лв. Така само от печалбите за 2011 година в тазгодишния бюджет ще се съберат 15 пъти повече приходи от дивиденти за хазната, отколкото ще постъпят за неразпределената печалба през всички предходни години.

Проучване на "Капитал Daily", включително и след запитване до Министерството на финансите, показа, че причината за това е начинът, по който държавните дружества отчитат счетоводно старите си печалби.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Ракета взривила Петолъчката", четем от първата страница на „Стандарт"
Бойни глави за ракети, а не снаряди са взривили складовете край "Петолъчката". Вместо да бъдат обезвредени по правилата, те са били рязани на струг. Това е довело до трагедията на 5 юни, отнела живота на трима работници, научи вчера "Стандарт" от източници от военното министерство.

Ракетите са били произведени преди 20 г. и са доставени в базата за боеприпаси "Стралджа Мараш" на "Берета трейдинг" през май. От фирмата вчера обясниха, че до адския взрив се стигнало, след като един от работниците на своя глава е решил да обезвреди боеприпас, който е бил различен от доставяните до този момент.

От "Берета" обвиниха военното министерство, че въпросната пратка била приета в складовете без представители на фирмата. Военните обаче отрекоха тези твърдения и посочиха, че всички боеприпаси по договора с "Берета" са приети от комисия, в която е участвал представителят на фирмата Васил Трифонов.
Още по темата от „Стандарт"

„Само преселението на данъчни и митничари ще струва стотици милиони", прогнозира от първата си страница „Сега"
Преместването само на две държавни структури от столицата в провинцията ще струва милиони. Това става ясно от съвместно писмо на Централното митническо управление, което трябва да отиде в Русе, и на Централното управление на НАП, чието преместване е планирано за Велико Търново, в което подробно се аргументира нерентабилността на разселването. Допълнително стотици хиляди ще отиват за командировъчни.

От НАП припомнят, че преди 10 г. пригодяването на готова сграда за нуждите на централното управление е било оценено за над 100 млн. лв. Сметката е правена по повод на провеждането на тръжна процедура за заем от Световната банка, която е прекратена през 2008 г. "Във връзка с това считаме, че преместването на ЦУ на НАП в друг град, а не само от една сграда в друга, би струвало на държавата и на данъкоплатците много повече пари", твърдят данъчните. Освен това през 2011 г. правителството им е предоставило допълнителна сграда, в която вече са инвестирани средства за ремонт.

Митничарите пък припомнят, че 19 млн. лв. е излязло събирането на митническото управление от две в една сграда в София, тъй като тя е трябвало да бъде пригодена и окабелена за нуждите на структурата, да има специални условия за скъпата и специфична техника на митническата лаборатория. Сега такава инвестиция трябва да се направи и в Русе. Със сигурност ще има хаос и забавяне на работата, тъй като преместването на сървърите, които трябва да работят нонстоп, ще наложи прекъсване на работата им, а задължителното съгласуване на различни документи между институциите ще става по-трудно и бавно.
Още от статията на „Сега"

„Искат запор за дялове от "Труд" и "24 часа" е водещото заглавие на „Труд"
Прокуратурата внесе в късния следобед искане да бъде наложен запор на дружествени дялове, собственост на издателите на "Труд" и "24 часа".

Обвинението настоява да бъдат запорирани 43 дружествени дяла от капитала на "Медийна група България холдинг" ООД и 47 дружествени дяла от "БГ Принтмедиа" ООД, които са на Любомир Павлов. Иска се също така да бъдат обезпечени 40 от дружествените дялове в "Медийна група България холдинг", чийто собственик е Огнян Донев.

Прокурорите не пожелаха да бъдат запорирани личните сметки на Павлов и Донев, въпреки че в сряда обявиха точно това като свое вероятно намерение.

Ако искането на прокуратурата бъде уважено от съда, издателите на най-големите вестници няма да могат да се разпореждат със запорираните дялове в дружествата: да ги продават, да ги заменят или да процедират с тях по друг начин.

Ограничителната мярка не засяга търговската им дейност. Мярката последва повдигнатите във вторник обвинения срещу издателите. Павлов беше обвинен в пране на пари, документна измама и невярно документиране, а съдружникът му в пране на пари. Делото бе образувано въз основа на донос от техни бивши съдружници. Главният прокурор Борис Велчев не го коментира вчера, но отговори на въпрос във връзка с манипулираните записи с гласа на Павлов, разпространени от пресата, контролирана от Делян Пеевски.

"Никой от прокуратурата не е давал никакви обещания на г-н Любомир Павлов - каза той. - Фактите, които последваха, показаха ясно това."

Главният прокурор обясни, че записите ще бъдат иззети и свалени в цялост. "Тогава въз основа на цялата информация ще се правят изводи", обясни той. И призна, че досега прокуратурата няма успех в разследванията на подобни подслушани, изрязани и подхвърлени в медиите разговори.
Още от статията на „Труд"

"Край на вечните длъжници" е едно от заглавията на първа страница на „24 часа"
Ако длъжник спре да плаща заема си, кредиторът има до 10 години, за да събере остатъка от сумата. След това действията срещу длъжника автоматично се прекратяват по давност. Това ще стане факт, ако се приемат поправки в Закона за задълженията и договорите, предложени от депутата от ГЕРБ Емил Радев. "Така ще има край на вечните длъжници, които, макар и осъдени, не могат да си платят борчовете", обясни Радев.

Сега има 3-годишна давност за сметки на топлофикация и 5-годишна обща погасителна давност. Но ако кредиторът - банка, енергоразпределително дружество, мобилен оператор и др., предприеме мерки да си търси дълга, давността спира и срокът започва да тече наново.

В момента, дори и да почине длъжникът, борчът се прехвърля към наследниците му. С поправките това няма да е възможно. 10 г. са достатъчно време кредиторът да си събере задълженията, а и практиката показала, че суми, несъбрани толкова дълго, никога не се плащат.
Още по темата от „24 часа"

„Банките горят с € 370 млрд. при разпад на еврозоната", разкрива от първата си страница „Класа"
Ако най-мрачните прогнози за разпад на еврозоната се сбъднат, банките ще изгорят с 370 млрд. евро. Това е 58% от капитализацията им, са изчислили от швейцарската банка Credit Suisse, цитирани от „Гардиън". Три са разглежданите сценария. Първият предвижда само излизане на Гърция от валутния блок; вторият - напускане и на периферните страни като Ирландия, Италия, Португалия и Испания, и третият вариант е затваряне на банките към местните им пазари. Дори и еврото да оцелее, на банките ще им тежат проблемни кредити за 1,3 трлн. евро, които ще трябва да бъдат отписани. Това ще ги принуди да се фокусират върху пазарите в собствените си държави. При такъв развой на събитията кредитирането в Европа сериозно ще се ограничи. Трансграничното финансиране драстично ще намалее, а така и бизнесът, и гражданите ще имат по-труден и скъп достъп до кредитен ресурс.

„Стигнахме до извода, че гръцко излизане на еврозоната е управляемо, но и на други икономики от периферията ще донесе огромни проблеми за трезорите", посочват експертите.

И при трите варианта секторът ще се нуждае от капиталова инжекция от 470 млрд. евро. Английските финансови институции също няма да бъдат пощадени. При вариант две Barclays например ще загуби 37 млрд. евро, а Royal Bank of Scotland - около 26 млрд.

При първия сценарий загубите за банковия сектор ще се ограничат до 5% от пазарната капитализация. Въпреки това френските и инвестиционните банки ще бъдат най-тежко засегнати. Най-силен ще е ударът по френската Credit Agricole, ако Атина се откаже от еврото.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел предупреди страните от формата Г-20 да не разчитат само на нейната държава да спасява валутния блок. „Заявявам им, че Германия е силна, Германия е двигател на икономическия ръст и котва на стабилността в Европа, ... но силите ни не са неограничени", подчерта тя.
Още от статията на „Класа"

"Парламентът прие: Вторични суровини - само на общините и то без пари", пише „Капитал Daily"
Общината ще може да печели от старите хладилници, монитори, печки и радиатори на гражданите, тъй като те ще са длъжни да ги предават само на нея и то безвъзмездно. Това е смисълът на приетите на второ четене текстове на Закона за управление на отпадъците. Депутатите започнаха да разглеждат проекта в четвъртък. Аргументът на държавата е, че така ще се спре кражбата на метали, на практика обаче новата разпоредба премахва стимула на хората да предават за преработка своите отпадъци на регламентирани места.

Решението

В момента в България има над 1000 частни пункта за предаване на скрап, хартия и стъкло срещу заплащане. Според новите законови разпоредби обаче те вече няма да могат да приемат вторични суровини от физически лица. Тази функция ще бъде вменена на общините, които ще трябва да строят площадки за разделно събиране във всички населени места с над 10 хил. жители. Срокът да направят това е две години от влизането в сила на закона, който все още не е приет окончателно от парламента. На самите общински пунктове пък гражданите ще трябва да предават безвъзмездно своите отпадъци от строителен и битов произход, включително и тези от черни и цветни метали. Това по думите на експертите от Българската асоциация по рециклиране включва и например монитори, печки, хладилници, радиатори и др.

Проблемът

Приетият законов текст създава два проблема. Първият е, че от него ще се облагодетелстват общините за сметка на жителите си, защото те вече няма да могат да печелят от собствеността си.

Вторият е, че по този начин местната власт реално ще изземе част от бизнеса на фирмите, които изкупуват отпадъци, по непазарен начин. Рециклиращите организации, които изкупуват отпадъци от гражданите, заявиха за "Капитал Daily", че планират да сезират Комисията за защита на конкуренцията за нелоялна конкуренция от страна на общините, както и няколко дирекции на Европейската комисия - за предприятията, за правата на потребителите, за конкуренцията, за околната среда и др.

"Причината е, че гражданите плащат екотакси при покупката на своите метални уреди, а след това ще са длъжни да ги предават безплатно, вместо да получат компенсация за това. Текстът лишава работещи фирми от бизнес за сметка на общините", коментираха представители на компаниите за рециклиране. Те смятат, че досега са изпълнили всички разпоредби на екозаконодателството - имат 24-часово видеонаблюдение на пунктовете, непрекъснато подлежат на проверка, а и в действащото законодателство е забранено на площадките им да се приемат релси, шахти, кабели и метални продукти, чиято кражба застрашава сигурността на гражданите.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Садим домати като за Сахара", четем в „Стандарт"
изхвърлени от употреба. Фермерите ще садят само сортове, които издържат на продължителни засушавания и са подходящи за доста по-топъл климат, отколкото е в момента в България. Това е една от мерките за борба със сушата, съобщи Димитър Младенов от дирекция "Хидромелиорации" към земеделското министерство. Той участва на кръгла маса за оптимизация на стратегията за развитие на земеделието и създаване на буфери срещу климатичните катаклизми. Броят на районите със сериозни засушавания у нас непрекъснато расте. Най-рискови са регионите Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, както и цяла Северозападна България. Земеделците в тези райони трябва да се ориентират към култури, които изискват по-малко вода, както и към съоръжения за напояване с минимални загуби, каза Младенов. Според него в момента се пише стратегия за хидромелиорации, в която ще залегне изграждането на повече язовири с цел да се съхраняват от оскъдните водни ресурси. Вероятно в следващия програмен период до 2020 г. ще се предвидят повече пари за язовири и хидромелиорации, каза и Боряна Каменова от екоминистерството.
Още от статията на „Стандарт"

„Разходите за заплати в ЕС пак пораснали най-много у нас", обобщава „Сега"
В България разходите за труд остават най-ниски, но са и сред най-бързо растящите в ЕС. Евростат обяви нови данни за харчовете на фирмите на 1 час работа - за първото тримесечие на 2012. Според тях с 6.8% ръстът на почасовите разходи спрямо предната година България е №2, изпреварена само от Естония.

Тази статистика взима предвид заплатите плюс внасяните от работодателя данъци, пенсионни вноски, здравни осигуровки, както и различните доплащания за персонала - бонуси, премии, обезщетения, добавки за вреден труд, гориво за служебната кола и др. Общо по ръст на разходите за час труд в ЕС първа е Естония със 7.2% скок за година, следвана от България с 6.8%. Като се вземат предвид обаче само разноските за заплати, ролите се разменят - със 7.7% води България, а Естония е втора със 7.2%. За сравнение - в ЕС средното повишение на разхода за заплата в един час труд е пораснал само с 1.7%. Румъния и Латвия са на трето и четвърто място с 5.2 и 4.7%. Данни за най-закъсалата държава в ЕС - Гърция, липсват.

България и Естония вече доста месеци оглавяват тази класация. Причините за бързия ръст в двете държави са доста различни, твърдят икономистите. Синдикатите у нас по традиция посрещат на нож такива данни и оспорват достоверността им, но "скокът" си има логични обяснения. И за жалост не става дума за някакво драматично увеличение на доходите.

В момента балтийският тигър е една от най-бързо развиващите се икономики в ЕС и там заплатите логично и реално растат. У нас също се отчита увеличение на заплатите спрямо миналата година, но то е по-скоро статистическо, отколкото реално. От една страна, в България кризата принуди масово фирмите да свиват персонала, като запазват само най-ценните си работници и служители, които са и най-добре платени.
Още от статията на „Сега"

"Софарма" с международна награда в Белград", информира „Труд"
Изпълнителният директор на фармацевтичната компания "Софарма" и съиздател на в. "Труд" Огнян Донев получи в Белград престижната международна награда "Бизнес партньор на 2012 година".

Призът се връчва от 2008 г. от комисия от представители на академичната общност в Сърбия. Неин председател е проф. Илия Чьосич, декан на Факултета по техническите науки в Нови Сад.

Номинираните компании се бореха за награди в 3 категории: регионален бизнес партньор, бизнес партньор на Сърбия и медия партньор.

Битката в първата категория беше сред водещи фирми от 12 държави. Комисията класира по една от 7 страни и сред тях бе българската "Софарма". "Тя заслужено взе наградата, защото през септември миналата година откри втори завод за лекарства до Белград", обясниха организаторите. Инвестицията е за 8 млн. евро и даде възможност да се разкрият 110 нови работни места. В новия завод на "Софарма" се произвеждат годишно по 8 млн. опаковки таблетки, капсули и прахове. Лентата тогава преряза вицепремиерът на Сърбия Божидар Джелич.

Новият завод функционира напълно и приключи миналата 2011 г. на печалба, каза Огнян Донев.
Още от статията на „Труд"

"Освобождават от данък санирани сгради само след проверка", пише „24 часа"
Сертификатът, който сградите получават след саниране, ще носи данъчни облекчения само ако мине през допълнителна проверка, предвиждат промени в Закона за енергийната ефективност, публикувани за обсъждане.

Документът ще се вписва в агенцията за устойчиво енергийно развитие, която ще прави одити. Целта е да няма злоупотреби при освобождаването от данък сгради, обясниха от енергийното министерство.То било алармирано от агенцията за възможност да се изготвят сертификати с невярно съдържание. Данъчните облекчения остават за срок от 3 до 10 г.

Всички нови сгради пък ще трябва са с възможност за производство и потребление на енергия от ВЕИ и с инсталации за комбинирано производство на ток и парно. В обявите за продажба или отдаване под наем ще трябва да се изписва какъв клас на енергопотребление са.
Още от статията на „24 часа"

"Застрахователите инвестират в ДЦК, бягат от депозити", съобщава „Класа"
Застрахователните компании в страната са намалили вложенията си в депозити с близо 12 на сто през първото тримесечие на годината спрямо година по-рано, показаха данни на БНБ. В края на март влоговете на дружествата от сектора са на стойност 892 млн. лв. Освен в депозити родните застрахователи са намалили средствата, които са инвестирали и в акции и други форми на собственост. Този тип вложения са с 19 на сто по-малко спрямо 2011 г. и формират общо 427 млн. лв. Вземанията също намаляват макар и с по-бавен темп, като вече са 530.5 млн. лв. или с 12.7 млн. по-малко. Интересен факт е, че въпреки несигурността и икономическата криза за разглеждания период компаниите от бранша са увеличили инвестициите си в държавни ценни книжа с близо 24 на сто до 2.33 млрд. лв. В същото време статистиката сочи, че застрахователите са намалили инвестициите си в недвижими имоти с близо 5 млн. до 147.2 млн. лв.

Като цяло средствата, управлявани от 65-те застрахователни, презастрахователни и здравнооси-гурителни дружества, които осъществяват дейност у нас, са 4.9 млрд. лв. към края на март. На годишна база техният размер се увеличава с 221.9 млн. лв. и със 103.5 млн. лв. спрямо края на четвъртото тримесечие на 2011 г. Подобен е и ръстът на вложенията в България, които се увеличават със 116.9 млн. лв. (4,5%) на годишна база до 2,72 млрд. лв. Инвестираните средства в Европейския съюз нарастват с най-бърз темп - 139.4 млн. (7.5 на сто) до 2 млрд. лв. Сериозно обаче намаляват вложените пари в САЩ (с 24% на годишна база до 93 млн. лв.) и в други страни (с 5% до 99 млн. лв.).
Още от статията на „Класа"