В края на миналата седмица (25-ти юли) в Народното събрание се проведе пред­изви­кан де­бат за развитието на инфлационните процеси и компенсационните мерки на пра­ви­телството. В края на 2007 г. (20-ти декември) същото Народно събрание прие дър­жав­­ния бюджет за 2008 г. Седем месеца по-късно предложителят и неговите под­дръж­ници (правителството и парламентарното мнозинство) са принудени (не по своя воля, но все пак официално) да установят настъпили съществени промени в макроико­но­ми­ческата среда, които предполагат дори актуализиране на държавния бюджет.

Министър-председателят на Република България г-н Сергей Станишев раз­грани­чи външни и вътрешни причини за наблюдаваната висока инфлация.

Основната външна причина (според министър-председателя) е, че "през послед­ни­те три години (к.ГМ) световната икономика е изправена пред ценови шок за сто­ки­те, които се търгуват на международните пазари".

От вътрешните причини министър-председателят открои:

1. "Високите международни цени през последните три години (к.ГМ) съвпад­наха с присъединяването на страната към ЕС".

2. "Неблагоприятните климатични условия в страната през последните го­ди­ни (к.ГМ) и особено през 2007 г., предизвикаха спад в продукцията на отрасъл селско стопанство".

3. "Хармонизирането на акцизните ставки (к.ГМ) при течните горива и цигарите, за­едно с повишаването на административните цени на електроенергията, водата и при­родния газ имат и вторичен ефект, който се пренася от цените на производител върху потребителските цени".

4. "Правителство привлече за три години (к.ГМ) рекорден обем чужде­странни инвестиции. ... Тези инвестиции ... оказват и положително влияние върху ръс­та на доходите и оттам на платежоспособното търсене, което означава, че има търсене на стоки и услуги на по-високи цени".

5. "Присъединяването на България в ЕС наложи на бизнеса качествени и структурни промени с цел спазване на по-високи стандарти и изисквания. ... Крайният потребител плаща повече (к.ГМ) заради по-качествените и безопасни стоки и услуги, които употребява".

6. "Всеки един уважаващ себе си икономист (к.ГМ) знае, че бързото иконо­ми­ческо развитие е свързано и с по-голяма инфлация".

Логичният въпрос, който "всеки един уважаващ себе си икономист" е редно да постави, е кои от посочените в изложението на министър-председателя причини не са се знаели към момента на приемането на държавния бюджет за 2008 г. Отговорът е сякаш категоричен: Почти всичко се е знаело или би трябвало да се знае!

Нека припомня заложените в държавния бюджет за 2008 г. инфлационни хипо­те­зи (Таблица 1):

Шокиращо е разминаването между прогноза и изпълнение дори за 2007 г., направено към края на текущата година. Признанието от типа: "Да, ама не!" с тихичко казано "ДА" и много по-гръмогласно "АМА НЕ!" води до предположение за официална актуализация на средногодишния хармонизиран индекс на потребителските цени до примерно 8%, докато най-вероятно той ще се установи с поне 3,5 процентни пункта по-високо. Лошото е, че паралелно с това ще пострадат и всички бюджетни структури (най-вече разходните) и ще се изкривят непоправимо стимулационните и компен­са­ци­он­ни механизми.

Таблица 1

Правителствена прогноза и изпълнение
за хармонизирания индекс на потребителските цени в България
(проценти)

 

Декември спрямо декември

Средно­годишен

2007

9,3

7,2

Изпълнение

11,6

7,6

2008

4,5

6,9

Изпълнение*

7,5

11,5

* Вероятно изпълнение, оценка ГМ.


Защо става така?

Правителството и управляващата коалиция знаят и чувстват характера на подкрепата си в Народното събрание. Затова са спокойни и самонадеяни. Преоб­ла­да­ва­щата част от депутатите преследват почти демонстративно и арогантно свои собствени ин­ди­видуални цели, най-важната от които е близостта до управленската партийна върхушка. Те са слабо компетентни особено в специализирана материя от произволно естество не­зависимо от притежавани немалобройни дипломи. Нещо повече - те дори не са в със­тоя­ние да повишат реално своите знания. А по същество ново специа­ли­зи­ра­но знание дори не им е необходимо. Не за това са се докопали до Народното събрание.

В крайна сметка народът сам си го изпросва. Имаше такава приказка, която се приписваше на авторитетен и строг математик от миналото столетие в политехниката: "До­като има говеда, ще има и касапи". Докато народът упълномощава некомпетентни, некадърни и корумпирани лица да го представляват, същите тези лица ще си играят и подиграват с него. И безогледно ще му бъркат в джоба. Не случайно, а напълно зако­но­мерно, цялата корупционна помия, която се разкрива през последните дни у нас, е ре­зул­тат от външни за страната ни разкрития и обвинения.

Нашият народ продължава да бъде неспо­со­бен да се самоуправлява ефективно.

Разковничето, си мисля, е в образованието. Образованият народ е по-народ. Съ­що не случайно образованието у нас крета на границата на фиктивното.

Каква ли планина от мъка и горчивина е накарала закърменият в искрено ро­до­любие и патриотизъм Пенчо Р. Славейков да отрони (в. "Напредък", 5-ти април,1875 г., по повод лошото състояние и упадъка на българското цариградско читалище):

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

Хора - дето нищо нещатъ да вършатъ ...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

Предъ други сме тихи, мирни, покорни ...


Дали нещо се е променило за 130 години? Сякаш немного.