Тази седмица румънците прибавиха и високата инфлация към списъка с икономически проблеми. Индексът на потребителските цени скочи с 5% на годишна база, което е с 1 % повече спрямо месец юли.

Независимо, че повишението на месечна база не може да бъде възприето като знак за икономически спад, в по-мащабен план то е притеснително. Дефицитът по текуща сметка, който регистрира повишение с 8 на сто  през първата половина на 2007 год., продължава да расте с обезпокоителни темпове. Бумът в потреблението и кредитирането започва да става неконролируем. Наред с това настоящите политически вълнения, динамичния инвестиционен климат както и високите пенсии, които ще изпразнят държавната хазна, също не са за подценяване. Независимо от това, инфлацията си остава основна грижа на страната.

Тя става предмет на още по-големи притеснения като се вземе предвид хода на развитието на останалите страни-членки в региона. Една от тях е Унгария, която се присъедини към Еврозоната три години по-рано и се сблъска със същите икономически проблеми каквито в момента са на лице в Румъния.

Унгарската икономика, която след сериозни проблеми с разрастващия се дефицит по текуща сметка, нарастващото вътрешно търсене и обезценяване на националната валута (комбинация от фактори, които са налице за момента и в Румъния), сега отбеляза 8.3 % инфлация и забавяне в ръста с 2.4%. Икономисти предричат, че по същия път върви и Румъния.

Въпреки това е нужно да отбележим и опита на страни като Полша и Чехословакия, които успяха да ограничат инфлацията и в същото време да запазят стабилни темпове на ръст. Те успяха да овладеят огромните парични потоци и натиска на растящата икономика чрез консервативна макроикономическа и фискална политика.

Румънската централна банка пази в архива си не един спомен за борба с инфлационните нива. През 1993 год. инфлацията в продажбите на дребно отбеляза ръст от рекордните 256% на годишна база. Благодарение на пазарни реформи и помощта на МВФ и Световна банка през 2006 год. тя бе закрепена на 4.9%.

За щастие августовските данни не са единствено в резултат на вътрешни сътресения, а са в синхрон и с глобалните и регионални проблеми. Растящите заплати и влошаващата се стойност на местната парична единица влияят, но това, което е раздуло сериозно инфлацията, са повишените цени на храните. През август те бележат ръст в рамките на 1.7 на сто.

Сушата, която се разпростря в целия регион през изтеклия месец, както и кризата на световните селскостопански пазари, където цената на пшеницата и зърното достигна
рекордни нива, принуди страни като Румъния, които по традиция са износители на селскостопански стоки, да станат вносители. Глобалното търсене през последната година, предизвикано от процъфтяващите азиатски икономики както и употребата на етанол като алтернативен източник на енергия, също дадоха отражение в повишаването на цените на всички храни-от мляко до пшеница.

Независимо от различните гледни точки по въпроса, едно е ясно: данните за инфлацията в следващите няколко години ще начертаят по кой път ще поеме румънската икономика.