„Избори без Отче наш", четем от първата страница на „Стандарт"
Избори без благословия от църквата ще правят политиците. Светият синод забрани на свещениците да извършват под път и над път водосвети и молебени за старт на кампаниите.
Отделно патриарх Максим нареди на духовниците да не се кандидатират за кметове и съветници.
Получихме специално писмо, подписано лично от Негово светейшество, с което изрично се забранява нашето участие в изборите, споделиха пред "Стандарт" свещеници от Сливен. Депешата е изпратена до всички митрополити, които трябва да я предадат на подчинените си. Решението на синода е взето на 14 юли.
Уставът на църквата ни не позволява участие на духовници в политиката. Много попове обаче вече получили оферти за места в общинските съвети.
Още от статията на „Стандарт"
„Българските емигранти не желаят да се връщат в родината", разкрива от първата си страница „Сега"
Въпреки оптимистичните твърдения на управляващите, че съвсем скоро българските емигранти ще започнат да се връщат в страната, изследване на нагласите на сънародниците ни в Испания - страната в ЕС, в която живеят най-много българи, сочат друго. Едва 5% от българите в Испания възнамеряват в близките години да се върнат в родината, 73% категорично отхвърлят подобна възможност, а 18% се колебаят, сочат данните от проучване на Института за икономически изследвания на БАН. То е проведено сред 560 българи в 24 населени места и е представително за 2/3 от съгражданите ни там.
Според Агенцията за българите в чужбина Испания се нарежда на второ място в света по български емигранти. Близо 170 000 души са се преселили там, като най-много са се установили във Валенсия. Най-голямата група емигранти остава в САЩ, където живеят над 300 000 българи. В Гърция са се преселили над 150 000 наши сънародници, а по 100 000 са в Италия, Германия и Великобритания.
Данните от изследването контрастират с изказванията на вицепремиера Цветан Цветанов, който преди време обяви, че се наблюдава масово завръщане на емигранти - 450 хиляди от началото на кризата, и прогнозира, че до 2020 г. 60% от българите в чужбина ще са се прибрали в родината. "Убеден съм, че на българите, които изпитват носталгия от това, че са напуснали родината си, ще им се даде възможност да се върнат и да работят тук. Надяваме се, че страната ни ще става много по-привлекателна с развитието на инфраструктурата и гарантирането на сигурността, за да можем да гарантираме инвестициите, които идват в България", каза преди около месец министърът.
Още от статията на „Сега"
„100 млн. лв. дължат общините на строителни фирми", съобщава от първата си страница „Класа"
Над 100 млн. лв. дължат общините на строителните фирми, съобщи инж. Светослав Глосов, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ), при представянето на строителния сектор за 2010 г. и очакванията за 2011 г. Това са просрочени задължения за извършени текущи ремонти и зимно поддържане на общинските пътища, но проблеми има и при управлението на средствата от общините. „Много малко са местните власти, които нямат просрочени задължения", каза пред „Класа" Дора Янкова, председател на УС на Националното сдружение на общините. И уточни, че не може да посочи общината - най-голям длъжник . Според нея дори в Европа няма общини, които да си правят точна сметка на средствата.
По думите на Глосов обаче задлъжнялостта към сектора е една от причините за проблемите в него. По данни на камарата електроразпределителните дружества също имат сериозни задължения към фирмите. За пример той даде ЧЕЗ, която не е разплатила 168 млн. лева на строителните компании за извършени услуги. Оттам обаче са направили план за разсрочено погасяване на вземанията до 2020 година. От ЧЕЗ пък казаха, че имат 5-годишен план - до 2016 г., за погасяване на този дълг.
През първите три месеца на годината има минимален ръст от 0,2 % на строителната продукция спрямо същия период на миналата година, сочат данните на камарата.
От бранша сигнализират и за спад в обществените поръчки от началото на 2011 г. „Това оказва влияние най-вече на малките и средните предприятия, които разчитат основно на търговете", обясни Глосов. През първите шест месеца т.г. са сключени 649 договора на обща стойност 863 млн. лв.
Още от статията на „Класа"
„Промени без ефект", анализира от първата си страница „Дневник"
От реформите няма никакъв смисъл, ако не се прилагат и не водят до видими резултати. Това може да го каже всеки, но тежи повече, когато идва като заключение на Европейската комисия. Утре българските власти отново ще чуят от годишния доклад за правосъдие и вътрешен ред, че решителността на правителството за промени се оценява положително и те трябва да продължат, но ефектите от тях са все още минимални и недостатъчни.
Затова и докладът съдържа дълъг списък със сериозни препоръки (цитатите в карето и изводите в текста са базирани на чернова на документа, с която "Дневник" разполага - бел.ред.). Ще е важно трите власти да съсредоточат вниманието си върху тях, а не само върху отчетената "решимост и отдаденост" за реформи на кабинета.
Реакцията по доклада е предвидима - правителството ще цитира добрите оценки (както и миналото лято), а опозицията ще се възползва от критиките особено в предстоящия вот на недоверие през следващата седмица.
Проблемът е, че голяма част от препоръките се повтарят от година в година, в същото време случващото се в съдебната система бележи все по-големи абсурди, а МВР продължава с тактиката на шумни акции и незначителна разкриваемост на престъпления. Истински тест за полицията например би трябвало да бъдат днешните "политически" взривове в центъра на София.
Този доклад беше натоварен и с по-голяма тежест, защото някои от страните - членки на ЕС, заявиха, че ще изчакат неговите изводи, за да преценят дали да подкрепят България за Шенген. Според политици от опозицията оценката на ЕК няма да окуражи държавите скептици да се съгласят на бързо приемане, но през последните дни се появиха информации, че те ще склонят през есента да се отвори въздушното пространство.
Още от статията на „Дневник"
„КАТ дебне на мотори с камери", информира от първата си страница „Монитор"
Мотоциклети, оборудвани с последно поколение камери с радари, ще започнат да снимат нагли нарушители в големите градове и основните магистрали. Това предложение е било обсъждано и одобрено от експерти в МВР, научи „Монитор". Идеята е взаимствана от германската полиция, където допреди дни бяха на обучение наши специалисти, работещи по линия на пътния контрол. След като са преминали едноседмичния обмен на опит, българите вече са изготвили списък с добри практики, които могат да бъдат приложени и у нас. Според нашите експерти снимането от мотор е революционен начин за санкциониране, защото униформеният ще може да кара зад всеки автомобил или мотор и в движение да засича скоростта, след което техниката ще прави снимка на регистрационния номер с часа и датата на нарушението. От КАТ не се ангажираха със срокове за закупуването на модерната техника, но се очаква парите да дойдат от фонда, в който ще отиват част от събраните глоби. Той се очаква да заработи от септември тази година.
От Пътна полиция вече са направили предложения за местата, в които трафикът може да бъде контролиран с катаджии на две колела.
„Искаме да обезпечим пътя към Гърция, защото той е най-натоварен и там често стават катастрофи със загинали. За целта по два комплекта снимаща техника трябва да получат в Перник и Дупница, като 4 може да отидат за нуждите на полицията в Благоевград", обясниха от МВР. Освен по това направление камери ще бъдат нужни и за дирекциите в Стара Загора, Бургас и Сливен, за да могат да контролират движението през лятото по пътя към морето.
Още от статията на „Монитор"
„Клондайк в трезора на БНБ", съобщава „Стандарт"
Истински Клондайк от злато отлежава в БНБ. Страната ни притежава 39,9 тона злато, което ни нарежда на 44-о място в света, сочи последният бюлетин на Световния съвет по златото, цитиран от profit.bg. По оценка на централната банка ценният метал е на стойност 2,97 млрд. лв. Ако се проследят световните цени на златото, които прескочиха 1600 долара за тройунция (31,1035 г), то страната ни е забогатяла с 12,3 на сто върху тази сума от началото на годината, или с близо 300 млн. долара. Количеството е голямо и спрямо общия златен резерв на централните банки по света, който е малко над 30 160 тона. Нашите резерви са около 8% от тях.
На първо място в класацията на Световния златен съвет е САЩ, които притежават 8965,6 т от ценния метал, които се оценяват на 459,04 млрд. долара. След тях са Германия с малко под 200 млрд. долара в 3401 т златни резерви и МВФ, който има 3101 т на стойност 158,7 млрд. долара. През 1999 г. фондът продаде част от златото си, за да се включи в инициатива за подпомагане на тежко задлъжнелите страни.
В "златната" топкласация са още Русия, която има резерви за 46,85 млрд. долара, Швейцария, която притежава 1146 т, оценявани на 58,68 млрд. долара, и Китай, който заема едва шесто място с 1161,6 т златни резерви.
Още от статията на „Стандарт"
„Сметната палата прати на прокурор община Банско", информира „Сега"
Сметната палата прати на главния прокурор Борис Велчев доклада от одита си за дейността по разпореждане с имоти - частна общинска собственост, и управлението на дяловото участие на община Банско в търговски дружества за периода 2005-2009 г. От информацията до медиите става ясно, че палатата е открила данни за престъпления, но до приключване на разследването няма да бъдат оповестени подробности. Кметът на Банско Александър Краваров също е получил екземпляр от доклада. Той не бе открит за коментар.
Преди месец избухна скандал с концесионера на ски зоната в Банско "Юлен" АД. Тогава екоминистърът Нона Караджова обяви, че проверка е установила незаконно разширяване на територията с 647 дка и построяване на писти и лифтове извън границите, определени от държавата. Кметът Краваров настоя Нона Караджова да направи нова проверка, която щяла да покаже, че разрастването на ски зоната над града и разширението на концесията на "Юлен" са напълно законни. Според него екоминистърката била подведена от природозащитници.
Още от статията на „Сега"
"За пет години отнетото имущество е едва за 10,5 млн. лв.", съобщава „Класа"
За пет години комисията доскоро известна като „Кушлев" е успяла да отнеме в полза на държавата имущество на стойност малко над 8,1 млн. лв., въпреки че е блокирала пари и имоти на стойност 677 млн. лв. Това показва доклад на фондация „Риск монитор", който беше представен вчера в парламента. До април 2011 г. отнетото имущество е нараснало до 10,5 млн. лв. Само 12 са спечелените дела, макар че наложените запори са 523, а внесените искове за отнемане - 263. „Комисията не се справя добре от гледна точка на окончателните резултати", е заключението на неправителствената организация.
Докладът показва, че комисията е силна в блокирането на имущество, но не и в окончателното му отнемане в полза на държавата. Основен инструмент в работата й през годините е налагането на обезпечителни мерки, т.е. запор, което далеч надхвърля внесените в съда искове за конфискация.
Друг проблем е завишаването на оценките на имуществото. Според анализаторите липсва единна методология за оценка. Комисията е оценила имуществото, на което е искала отнемане, на стойност над 16 млн. лв. , а съдът - на 10, 5 млн. лв. Така например в един от случаите искът за конфискация е за близо 3 млн. лв., а съдът е уважил иск в размер едва на 282 хил. лв. Според „Риск монитор" една от причините е, че комисията може да го прави умишлено, за да „завишава резултатността от работата си".
Освен това, за да оценява имуществото, се ползват външни експерти, което е сериозен разход. „Голяма част от работещите в нея са икономисти и не е ясно защо те не извършват оценяването, което ще струва в пъти по-малко", питат от „Риск монитор". Допреди година са използвани външни експерти и за оценяване на автомобилите, като за всяка кола е плащано между 15 и 30 лева. Практиката е прекратена, след като е купен каталог, с помощта на който служителите на комисията сами преценяват стойността на автомобилите. „Наемането на външни оценители не е нужно и защото по време на делата съдът не взима предвид техните оценки, а назначава наново свои експертизи", е констатацията на неправителствената организация.
Още от статията на „Класа"
„Санирането сваля сметката за отопление с 1220 лв. годишно", съобщава „Монитор"
Средно с 1220 лева годишно намаляват сметките за отопление на домакинствата, санирали жилищните блокове. Това показват резултатите от пилотния проект за обновяване на многофамилни сгради на ПРООН, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройство Росен Плевнелиев. Той и зам.-министрите му Екатерина Захариева и Лиляна Павлова обявиха началото на схемата по оперативна програма „Регионално развитие" за обновяване на жилищните блокове, за която са предвидени 63 млн. лева. „Голямата възвръщаемост е основният аспект при инвестициите в енергийна ефективност", каза министър Плевнелиев. Той обясни, че за да санират жилищата си по новата схема, домакинствата ще трябва да осигурят средно по 5000 лева, а държавата безвъзмездно ще им предостави още 5000 лева.
„Инвестицията се връща тройно, защото сметките за отопление падат между 40-50%", коментира още строителният министър. „От 1 март хората ще могат вече да попълват заявления за кандидатстване по програмата", обясни зам.-министър Екатерина Захариева, която отговаря за жилищната политика в строителното министерство. Още до края на януари обаче регионалното министерство ще трябва да подготви всички бланки, формуляри и договори, необходими по програмата.
Предстои да бъдат избрани и проектни мениджъри, които ще ориентират кандидатите за документите и за приблизителните цени за санирането. Те ще имат офиси в 36-те града у нас, допустими за финансиране по програмата, а хората ще могат да ползват услугите им безплатно. Кандидатите ще могат да подават документи за кандидатстване чрез проджект мениджърите или направо в дирекция „Жилищна политика" към регионалното министерство.
Още от статията на „Монитор"
„Влаченето по корем е по-вероятно от повтаряне на глобалната рецесия", казва в интервю за „Дневник" българският еврокомисар Кристалина Георгиева
Почти 2 години след като ГЕРБ спечели изборите и сформира правителство, за най-големите му успехи и недостатъци, както и за икономическите рискове пред България разговаряме с еврокомисаря по международно сътрудничество и реакции при кризи Кристалина Георгиева.
Какви постижения бихте откроили в икономическата политика на правителството?
- Най-голямото постижение е, че запази макроикономическата стабилност в България във времето, когато това е особено ценно на фона на повсеместната икономическа криза. Това се трансформира в много стабилна банкова система и е много добре, че се отнасяме консервативно в публичния сектор.
Имаме и по-спокойни условия за работа на частния сектор, отколкото в една съседна страна. Много малко са държавите в Европа, чийто рейтинг се вдига в условията на криза, а това се случи в България. Натискът да се отвори кесията беше и продължава да е много голям.
Второто постижение е , че това правителство увеличи усвояването на еврофондовете в един изключително труден момент. Частните инвестиции намаляха в условията на несигурност и еврофондовете са много важен източник за българската икономика.
След 18 месеца ще се вземе решение за новата финансова рамка на ЕС и това, което постигнем като усвояване на фондовете днес и през следващите 18 месеца, ще е много важно, за да гарантираме добрия потенциал за увеличаване на финансирането към България.
Колко сериозна е тази възможност, защото у нас има притеснение, че средствата на Кохезионния фонд ще се пренасочат за иновации, а в тази сфера България изостава?
- Средствата за инфраструктура продължават да са значителни и в следващия финансов период. Да, парите за иновации се увеличават, но от много по-малка база. Кохезионните фондове и фондовете за селско стопанство остават водещите пера и към това се добавя обвързването на европейските страни от гледна точка на транспортна, енергийна и информационна инфраструктура.
От гледна точка на географското си положение България може да предложи много конкурентоспособни проекти и те да влязат в този нов инструмент. Ако гледаме абсолютните размери, сумите, на които България може да разчита, ако се спазват сегашните темпове на усвояване, определено ще са по-големи, отколкото през този период.
Предложеният бюджет е справедлив. Ние ще сме по-малко конкурентоспособни в иновациите, защото тръгваме от по-ниска база, но имаме шанс и там да получим финансиране, ако използваме нашите сравнителни предимства. За България е най-важно да се оправи инфаструктурата и околната среда, да се подобри енергийната ефективност, да се участва в свързващите проекти в областта на енергетиката и транспорта, за селските стопани също има възможност да получат по-големи субсидии.
Какви са шансовете за земеделските производители да получат субсидии, равни на западноевропейските им колеги?
- Предстои да се свие разликата между това, което получават производителите в по-богатите и бедните страни. По предварителни разчети е възможно земеделските производители да получават 70% по-големи плащания спрямо сегашния програмен период и ние можем само да разчитаме на това финансиране, когато покажем добра отчетност и способност да използваме тези пари.
Правителството съумя благодарение на работата на няколко министри да ни постави в позиция, в която други страни искат да научат повече за българския опит и как сме успели от доста лошо положение да се придвижим напред. Но това е процес, който трябва да продължи в същия темп в следващите 18 месеца, а всяко отклоняване може да върне нещата назад.
Още от интервюто на „Дневник"