Светът се е отправил към най-суровата рецесия, която е виждал от четвърт век - ако има късмет, пише днес агенция Блумбърг. Кредитната криза и икономическото забавяне засегнаха икономиките от САЩ до Сингапур, паника обзе световните финансови пазари.

Професор Брадфорд ДеЛонг, който е работил за финансовото министерство в САЩ от 1993 до 1995 г., а сега преподава в Бъркли, твърди: нещата определено са най-лошите от 1980 г. Надеждата ни е да не видим най-лошия бизнес цикъл на безработица от Голямата депресия.

Специална загриженост предизвикат двата големи двигателя на икономическия растеж напоследък: бумът на нововъзникващите пазари и разходите за консумация в САЩ. Финансовата криза трае вече 14 месеца. Стълбовете на настоящия икономически ред започват да се поддават.

Коментатори изтъкват, че независимо от политическите „клетви" и спасителни планове, задаващото се икономическо понижение ще е продължително и дълбоко. Заместник - председателят на Ситигруп Уилям Родс твърди: „Това е най-лошата криза, която съм виждал в моята 50 годишна кариера. Тепърва ще си имаме работа с ефектите върху реалната икономика тук и другаде".

Тези гледни точки рязко противостоят на усещането, че нещата в световните финанси са се оправили след серията на национализации на проблемни банки и обещаните от глобалните правителства хиляди милиарди в подкрепа на кредитния сектор.

Харвардският професор Кенет Рогоф, който наскоро блесна с точната си прогноза на вълната от фалити в края на септември, сега твърди: трудно е да си представим, че това не е най-тежката рецесия за последните поне 25 години. Да вземем прогнозите за 2009 г. и да извадим от тях два процента, съветва ни Рогоф.

Според Международния валутен фонд, прогноза за световния икономически растеж направена миналата седмица, икономическият растеж тази година ще е 3.9%, а през 2009 г. само 3%. Ако изпълним простото изчисление по съвета на Рогоф, оказва се че сме пред най-сериозната икономическа криза в света от 1982 г., когато глобалният икономически растеж беше 0.9%.

В МВФ има неформална дефиниция, че световната икономика е попаднала в рецесия, ако растежът е по-малък от 3% на година (макар Оливър Блнашард, сегашният главен икономист на Фонда, да отрича).

Друг бивш главен икономист на МВФ, Саймън Джонсън, сега професор във Вашингтон, миналият месец прецени: „Насочили сме се към глобална рецесия".

Дори финансовите пазари да се успокоят скоро, върху централните банкери ще има натиск да продължат да понижават лихвите си, а финансовите министри ще са принудени да намалят данъците и да повишат разходите. От теорията знаем, че това са заклинания за викане на инфлация.

За разлика от разходите на правителството, разходите на консуматорите ще спаднат. От 1991 г. консуматорските разходи в САЩ неспирно нарастваха, за да се огънат най-сетне в третото тримесечие на 2008 г. заради покачващата се безработица и по-трудно достъпния кредит. Вероятно е това развитие да се задълбочи, защото очакванията за безработица в САЩ са тя да нарасне от сегашните 6.1% (петгодишен връх) до 8%.

Заедно с това, подскоците на фондовия пазар миналата седмица заличиха пазарна стойност от $2.16 трилиона. Богатството на инвеститорите се изпарява, банките сега отпускат кредити най-трудно откакто се води статистика - следователно и инвестиционната активност трябва да се очаква да спадне.

Динамото на световния икономически растеж, нововъзникващите икономики, също виждат пред себе си трудни времена. Индексът MSCI за emerging markets миналата седмица падна с 20%, тъй като инвеститорите теглят пари от страни като Бразилия и Русия. В централна Европа кредитната криза също пристигна и се настани буквално за дни.

Дори Китай усеща неприятни ефекти, тъй като възможностите за износ спадат заради забавянето на търсенето на китайски стоки в света. Финансовата криза оказва въздействие върху целия свят и това въздействие тепърва ще се засилва. Икономист от JPMorgan заявява: сегашният момент е от небивало значение. Колкото повече изчакваме да приложим нашите стратегии, толкова повече щети ще нанесем на икономиката на света.