Китайската академия на социалните науки е установила, че „тревожният разрив на доходите в Китай не дава признаци на смаляване, независимо от опитите на правителството да го преодолее" - предава от Пекин Синхуа.

Неравенството в доходите в Китай е близко до това в Латинска Америка, е установило изследването на КАСН със 7,140 домакинства. Икономиката на Китай нараства с двуцифрени стойности и вече заема четвърто място в света, но дистанцията между имащите и нямащите за последните 20 години драматично се е увеличила.

Най-богатите 10% от китайските домакинства притежават 40% от всички частни активи, а най-бедните 10% имат само 2% от съвкупното богатство.

През 2005 средният доход на глава на жителите в Пекин е бил $ 2,263, докато в провинция Куингхай на човек се падат едва  $1,033 годишно. Това са правителствени статистики, които определено смекчават ситуацията. В друга новина, публикувана също в Синхуа, става ясно, че средният доход на глава в Пекин годишно надвишава $6,000.

Най-сериозна е пропастта между градското и селското население. Селяните в Куингхай годишно печелят по 277 долара, което е ¼ от парите за градските жители в бедната провинция.

Най-голямото бреме за китайското население е нарастването на цените за здравеопазване и лечение. Изследването е показало, че близо 12% от доходите на домакинствата отиват за медицински грижи - повече отколкото за образование и комуникации.

Според китайските социолози, 90% от населението са възмутени от неравенството в доходите. Над 80% смятат, че е време да се поправят дисбалансите, а само 14% считат, че всичко е наред и нужда от промяна няма.

Като индикатор за измерване на неравенството в макроикономиката се използва коефициентът Джини  (Gini). За Китай сега той съставлява 0.496. През 2005 индексът е бил 0.45, в Индия той е 0.33, в САЩ 0.41, в Бразилия 0.54.