Под забрана попадат материали с порнографски и клеветнически характер, а също така и материали, пропагандиращи насилие.
Неизяснен е оставен въпросът на кого трябва да принадлежат информационните компании, предаващи през интернет. В края на 2007 г. министерството на информационната индустрия на КНР заяви, че те трябва да са изключително държавна собственост.
Новите правила определят следното: „Държавните инвестиции трябва да управляват развитието на аудио- и видеопрограмите в интернет, което ще доведе до създаване на интернет култура с китайски оттенък".
От друга страна, в текста се споменава, че интернет компаниите, които са работили в съответствие със закона преди излизането на новите правила, могат да се пререгистрират и да продължат дейността си. Най-вероятно става дума за популярните китайски видеоресурси Tudou.com, 56.com и UUSee.com, които принадлежат на чуждестранни инвеститори.
Правителството на Китай отдавна се опитва да управлява интернет живота в страната: властите неведнъж са блокирали достъпа до известни световни ресурси като онлайн енциклопедията Wikipedia, порталът YouTube, услугата за обмяна на фотографии Flickr.
Освен това китайското правителство си сътрудничи с водещите търсачки на Yahoo и Google, които по настояване на КНР блокират в резултатите от търсенето нежеланият контент.
Интернет компаниите имат интерес да излязат на един от най-големите пазари в света и затова си затварят очите срещу обвиненията на правозащитниците. По официални данни размерът на китайската интернет аудитория е над 200 млн. души.
През 2001 година китайското правителство започна да строи „електронна стена" около националния интернет домейн. В Интернет това бе наречено Great Firewall of China, (firewall - програма, защитаваща компютъра от несанкциониран мрежов достъп) по аналогия с Великата китайска стена.
Обявената цел на „стената" е информационната защита на китайските учреждения и филтрацията на спама. Но на практика тя се използва и като „защита" на гражданите на Китай от нежелани чуждестранни идеи. Китайският firewall е съвкупност от сървъри между доставчиците и позлвателите на информационни услуги, които филтрират всички предавани данни.
Според експерт, разработеното в Китай интернет законодателство е резултат от изключително строгото регулиране на мрежата в страната. Само в авторитарни държави като Беларус и Китай съществуват рамкови закони за Интернет; дори и в Русия не са тръгнали по техния път. За цивилизованите държави е характерно прилагането на различни закони за различните проблемни сфери.