"Купувачът на БТК за 1 евро е фантом" е заглавиe от в. "Труд"
Купувачът на БТК и още няколко значими български фирми - инвестиционното дружество LIC33, се оказа фантом и не може да бъде открит от официалните власти, научи „Труд". Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която започна в края на март проверка на твърденията, че LIC33 е купила от Цветан Василев за 1 евро контролни дялове в БТК, военни заводи, медии и агенции, е пратила писмо на дружеството с искане за информация. То е изпратено до посочения на интернет сайта му адрес - 20, rue Cambon, 75001 Paris, но е върнато с клеймо от френските пощи „адресатът е непознат на посочения адрес".
Прочети още от в. "Труд"

„60% повече бежанци у нас", пише в. „24 часа"
Нова бежанска вълна от Близкия изток идва към България. Справки от специализираните служби сочат, че в идните месеци се очаква миграционният натиск да се увеличи заради обстановката в Сирия и Ирак.
"Миграционният натиск към България се засилва. Имаме 60% ръст при потърсилите закрила за тази година в сравнение със същия период на миналата. За първото тримесечие на 2015 г. са около 3200 души, а през 2014 г. за същия период са били 2000", каза пред "24 часа" председателят на Държавната агенция за бежанците Никола Казаков. Най-много са молбите от граждани на Сирия, следват тези от Афганистан и Ирак. Центровете за настаняване на чужденците в страната са пълни 70%, допълни той и посочи, че има готовност за приемане на още хора. Най-пълен бил центърът във "Военна рампа" в София - от 800 места капацитет са запълнени 774, 577 от тях са сирийци. Казаков е категоричен, че агенцията ще получи пари за дейността си за второто полугодие. В момента се подготвяло постановление на Министерския съвет за това. Няколко милиона се чакали по европроект от фонд "Убежище, миграция и интеграция".
Прочети още от в. „24 часа"

„Цената на земеделската земя расте и ще продължи с 10-15%", пише в. "Капитал Daily"
Земеделската земя продължава да поскъпва. По данни на НСИ средната цена на декар земеделска земя в страната през миналата година е била 684 лв., което е увеличение с близо 15% спрямо предходната. Представители на сектора също говорят за увеличение от 10-15%, което е резултат от нарастващите субсидии, сравнителното високото търсене и ограниченото предлагане. Но според най-активните купувачи статистиката не показва истинската цена, на която се сключват сделки.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Евростат се усъмни в "ниския" бюджетен дефицит на България" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Националният статистически институт обяви, че бюджетният дефицит за 2014 г. е 2.8% от брутния вътрешен продукт, или 2.337 млрд. лева. Това е чудесна новина, защото прогнозата на Министерството на финансите бе доста по-песимистична - за 3.7% "дупка" в хазната, и защото с такъв резултат България се вмества в допустимите за страна членка на ЕС до 3% дефицит от БВП. Но има и лоша новина - че данните на НСИ са предварителни и че има голяма вероятност България все пак да се окаже в свръхдефицит в окончателната статистика за 2014 г. - заради сътресенията в банковата система, започнали миналото лято и довели до фалита на КТБ.

От НСИ съобщават, че Евростат - статистическата служба на ЕК, е изразила резерви за докладвания от България бюджетен дефицит.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"94% от българите искат родни храни" четем на първа страница във в. "Монитор"
94% от българите смятат, че е необходима повече подкрепа за производството на местни храни, но едва 43 на сто от сънародниците ни успяват да си купят фермерски продукти. Това показват данните от социологическо проучване подготвено от TNS Opinion в 8 европейски страни по заявка на Приятели на Земята Европа. Оказва се, че над осем на всеки десет души - 85 на сто от анкетираните хора купуват храна от най-близкия магазин или супермаркет. Липсата на информация за местните храни и липсата на места за тяхната продажба са част от причините за ниския интерес към локалните продукти, коментира за „Монитор" Ивайло Попов от сдружението „За земята". Местните храни са произведени на 120 км от мястото, където ще бъдат продавани и консумирани, според европейското определение. В момента у нас има постоянно действащи само три фермерски пазара - два в столицата и един във Варна, каза още експертът и разкри, че в най-скоро време столицата ще има и трето място,
където да се срещат фермерите - производители и купувачите от големия град.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Американски гигант купува изцяло разградския "Амилум"", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Първото приватизирано голямо предприятие в България - разградското "Царевични продукти", скоро ще е американска собственост. Точно 22 години след като бе придобито от белгийската "Амилум", вторият стопанин на завода - британската Tate & Lyle, обяви, че продава своя дял от 50% в българското предприятие. Купувач е американският гигант Archer Daniels Midland Company (ADM), който досега държеше половината от капитала
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Сливат болници", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Сливане на държавни болници готви здравното министерство. Университетската клиника "Св. Иван Рилски" може да мине под шапката на "Александровска болница", научи "Стандарт". В момента се обсъжда и преминаването на детската онкохематология под шапката на ИСУЛ. Двете сгради са залепени една за друга.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Реформите са мит като "светлото бъдеще"", пише в. "Сега"
Вече две десетилетия безсъдържателната сама по себе си дума "реформа" се ползва като електорална стръв, основно от българската десница. Прокламираните от ранния секедесариат "рИформи" станаха нарицателно за празнодумието на новия, провинциален политически елит, заместил соцноменклатурата в началото на 90-те. Впоследствие честата злоупотреба с вълшебната, нищо незначеща думичка доведе до пълната й девалвация. Но в ушите на десния избирател остана да кънти магическото й, почти хипнотично ехо като мил спомен от голямото площадно подскачане в зората на демокрацията. В думата "реформа" впрочем е закодирана цялата ирония на българския преход. Реформата е промяна, преобразуване на формата, но не и на съдържанието. Така и у нас всичко се промени, за да си остане пак същото според проницателния израз на Лампедуза.
Прочети още от в. "Сега"

"Минчо Коралски: Инвалидите ментета не са повече от политиците ментета" пише в. „Труд"
- Г-н Коралски, какви промени са необходими, за да спрат злоупотребите с инвалидните пенсии?
- Една от идеите е лечебните заведения, в които човек се лекува, да определят степента и вида на увреждането му. А намалената трудоспособност да се определя от други институции на базата на критерии, които са разработени от Световната здравна организация. Това е логично, защото е очевидно, че хората, които са ме лекували два месеца, имат много по-добра представа за здравното ми състояние и степента на увреждане, отколкото една трудово-експертна лекарска комисия (ТЕЛК). Много е важно да се прецени в каква степен увреждането пречи на човек да изпълнява досегашната си работа и какво друго може да работи. Затова капацитетът на комисията, която определя намалената трудоспособност, трябва да се промени. В нея трябва да влязат лекари по трудова медицина, експерти по трудова рехабилитация, заетост, социални работници. Целта е човек да се върне на полето на труда. Този модел на работа се прилага в по-голямата част от европейските страни. Най-важното е да разработим система за осигуряване на работа. Ако само казваме, че човек може да работи еди-какво си, на практика нищо не сме свършили.
Прочети още от в. „Труд"

"До края на 2015 г. пускаме още 140 км нови магистрали", четем във в. "Монитор"
- Инж. Лазаров, кой е най-рисковият пътен проект, финансиран по европрограмите - Северната скоростна тангента на София, лот 4 на „Струма" или двете последни отсечки на „Марица?
- Приоритет за Агенция „Пътна инфраструктура" е да бъде сведен до минимум рискът по отношение на изпълнението на големите инфраструктурни обекти. Очаквам през август да бъде пуснато движението по лот 4 на АМ „Струма" от Сандански до Кулата, а през септември ще бъде готова и цялата АМ „Марица". Трасето от Дупница до Благоевград на „Струма" ще бъде завършено до ноември и така до края на годината ще бъдат открити 140 км магистрали. Северната скоростна тангента на София ще бъде готова до края на декември.
- Как ще се реши проблемът с липсващите връзки на пътния възел между аутобаните „Тракия" и „Марица"? Проектът за изграждането му готов ли е?
- Нов пътен възел няма да има, ще се допълни съществуващият „Оризово", при който към настоящия момент могат да се ползват единствено посоките София - Свиленград и обратно. С новото проектно решение ще бъдат осигурени направленията Свиленград - Бургас и Бургас - Свиленград. Агенция „Пътна инфраструктура" възнамерява до въвеждането в експлоатация на всички участъци от АМ „Марица" да изгради връзката Свиленград - Бургас, за която в момента се провеждат отчуждителните процедури. Връзката Бургас - Сви-ленград, която по проект е предвидено да премоства АМ „Тракия", ще бъде изградена на по-късен етап.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Газпром договаря тръба през Гърция", пише в. „24 часа"
Шефът на "Газпром" Алексей Милер отиде в Атина, за да обсъди "настоящите енергийни въпроси, които са обект на интерес", с премиера Алексис Ципрас и енергийния министър Панайотис Лафазанис, обявиха от гръцка страна.
Москва отказа коментар. Преди дни обаче немското сп. "Шпигел" съобщи, че Гърция и Русия ще подпишат енергийно споразумение за "Турски поток" и Атина ще получи между 3 и 5 млрд. евро.
Предвидената сума била под формата на аванс за продължаването на проекта "Турски поток" през гръцка територия към Централна Европа. Часове по-късно Кремъл отрече. В навечерието на визитата на Милер Лафазанис обаче заяви, че се готви подписване на меморандум за продължаването на "Турски поток" през гръцка територия. Сред темите щяла да е и цената на руския газ за Гърция.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Голямата екскурзия ", пише в. "Стандарт"
Не, няма да говоря за онази Голяма екскурзия, както нарекоха медиите изселването на българските турци през 1989 г. За една друга екскурзия става дума, чийто размери също не са за подценяване. И този процес също спокойно може да бъде наречен изселване, а вероятно някои биха го формулирали и като "спасяване".
Ефектът от тази задгранична екскурзия излиза наяве всяка година, но данните от миналата седмица бяха определено стряскащи, след като статистиката обяви, че милата ни родина губи всяка година население, равняващо се на областен град. Населението на България към 31 декември 2014 г. е 7 202 198 души. То е намаляло с 43 479 души в сравнение с 2013 г., заключи Националният статистически институт, добавяйки все пак, че българите намаляват и застаряват, въпреки че се наблюдава увеличаване на родените деца.
Прочети още от в. "Стандарт"