"Купувайте българското"! Този лозунг през последните стотина години у нас се е възприемал като израз на висша форма на патриотизъм - икономически, а и не само икономически. Подобен вид лозунги имат магическо въздействие върху политиците. Демонстрацията на защита на националните интереси е безспорна, политикът може да се изправи с открито лице и чело пред своите избиратели и на висок глас да отстоява националните позиции. И влиянието върху електоралната маса е впечатляващо.

Няма как да не се поддадеш на подобен вид ярко изразен патриотизъм, то е нещо като оп(т)и(м)ум - няма нищо по-добро и следователно няма нужда въобще да мислиш за нещо по-различно, или дори няма нужда изобщо да мислиш. И производителите у нас са научени на такъв вид защита - те го очакват, разчитат на него и когато тази защита отслабне започват вълнения, недоволства и демонстрации против продажната национална икономическа политика. Добре насадената и отглеждана през годините традиция се поддържа и периодически напомня за себе си с искания за ограничаване на вноса било на хранителни продукти, било на промишлени продукти.

Това е квинтесенцията на широко известната икономическа теория, наречена протекционизъм. Теорията от времето на А.Смит и Д.Рикардо е доказала, че няма по-лоша икономическа политика от протекционизма. Международната търговия е взаимнопечеливша игра, в която всички участници печелят (за разлика от игрите с нулева сума, при които единият от участниците печели това, което другия губи). Икономическата теория е установила правилото, но неговото спазване не е лесно. Износът - да, това е нещо много хубаво, той трябва да се поощрява, трябва всячески да се стимулира настаняването на местни производители на чужди пазари, но вносът - о, там нещата стоят по-различно и не бива да се смесват, вносът е общо взето лошо нещо и вътрешният пазар трябва да бъде подходящо имунизиран против досадните и натрапчиви външни производители.

Подобен вид мислене далеч не е бил атрибут само на нашето макроикономическо управление. При нас обаче то се проявява значително по-натрапчиво и по-последователно във времето. Учредителите на МВФ и СБ преди повече от 60 години в прекрасното курортно градче Бретон-Уудс, близо до Вашингтон, осъзнават креативната същност на неограничаваната международна търговия и се договарят за създаване и на трета международна организация - Международна търговска организация - със задача да съдейства за премахване на административните и институционални пречки пред разгръщането на международната търговия. Тя обаче така и не съумява да стартира своето съществувание поради страха на националните политици от отварянето на вътрешните пазари за чужди производители. Петдесет години по-късно обаче (през 1994 г.) такава организация все пак се учредява - Световна търговска организация. Такъв е приблизителния времеви интервал на узряването на обществото за възприемане на прогресивните идеи за международно сътрудничество и коопериране.

Човешката природа е устроена по начин, който предполага движение по пътя на най-малкото съпротивление. Ако аз произвеждам някаква продукция и тя се купува от потребителите, аз ще продължавам да я произвеждам по същия начин независимо от качеството на крайния продукт. Дори нещо повече - осигуреният пазар води до влошаване на качеството, до все по-непрецизно и по-непретенциозно производство. Наличието на безпроблемен купувач води до спокойствие за производителя, до избягване на всякакви иновативни рискове - просто си продължаваш съществуванието.

Нарушителят на спокойствието в лицето на външен производител на местния пазар си е чист враг. Той идва и краде потребител - този, когото местният производител е свикнал да нарича и чувства като свой потребител. Спокойствието се нарушава, необходима е борба (дори война) за спечелването на потребителя, а кой е склонен да си губи спокойствието. И тогава идва спасителната кауза - защитата на местния производител, която се представя като защита на националната икономика.

Как е възможно македонският, или турският, или гръцкият производител на домати или ябълки да предлага продукция, която се предпочита от местния потребител пред българската продукция? Не защото българската земя е по-лоша и не може да ражда по-добра и по-евтина продукция, а защото българският производител не е поставен пред натиск за производство на такава продукция, която да се харесва на потребителя.
Функцията на потребителя е ключова и тя не опира единствено до някаква форма да удовлетворяване на конкретни потребности. Икономическият прогрес изисква потребителят да осъществява своя неограничаван избор. Потребителят трябва да има свободен достъп на своя собствен пазар до всякакъв вид стоки, произведени от различни производители от различни страни. Суверенно право на потребителя е да реши какво ще предпочете и неговото предпочитание е двигателя на икономическия прогрес.

Предпочитанията на потребителя се формират след комплексна оценка на конкретната стока - цена, качество, функционални характеристики и др.под. Изборът на потребителя поставя производителя пред необходимостта да произвежда такава продукция, която да бъде предпочетена от потребителя. В противен случай производителят се движи към своята икономическа гибел.

Една от малкото ефективни и крайно необходими принципи на макроикономическо управление е поддържането на максимално доброжелателна производствена среда, която да премахва всякакви пречки за безпроблемното действие на конкуренцията. Освен мощен ограничител на неоправдан ценови растеж конкуренцията е и незаменим и перфектен учител на производствения мениджмент за намиране на път към потребителя. Ф.Хайек отбелязва, че конкуренцията е процедура за откриване на новото, процедура, караща хората несъзнателно да се вписват в новите обстоятелства.

Иначе, лозунгът "купувайте българското" означава плащайте повече, за да получите по-малко. Това е политиката на икономически застой.