Една приказка за музиката в ролята на магията която обединява и прави хората щастливи и по-добри.

В горещите дни между 12 и 15 юли 2007 г. в Нови Сад, Сърбия се сбъднаха мечтите на хиляди хора. Трудно е да се опише как енергията на близо 70,000 души превзе града и крепостта за тези 4 дни.

Жители на Балканите, хора от цяла Европа, Северна Америка и дори Австралия се събраха в изключително приятния и гостоприемен град Нови Сад с идеята да се забавляват, да гледат и слушат световно известни и не чак толкова известни музикални изпълнители.

Голяма част от посетителите на феста се настаниха в два палаткови къмпинга, специално подготвени и оборудвани за целта. Огромното стълпотворение от хора и жежкото слънце обаче нито за миг не успяха да махнат усмивките от лицата на хората и желанието им за грандиозен купон.

Най-големият фестивал на Балканския п-ов се проведе от другата страна на река Дунав в Петроварденската крепост. Крепостта датира от 17 век и е наистина впечатляваща.

Хората можеха да наблюдават любими изпълнители на основната Main Scene сцена както и на още 14 по-малки сцени.

На главната излизаха хедлайнерите и световно известните имена. Феста стартира с реге изпълнителката Tanya Stephens.

След нея на сцената излезе Robert Plant. Вокалистът на легендарните Led Zeppelin доказва за пореден път, че наистина е впечатляващ певец и годините не му пречат.

Малко по-късно на сцената излязоха The Prodigy  и тогава вече стана ясно (или поне на мен) какво е да си на истински музикален фестивал. Тълпата беше полудяла, което е в рамките на нормалното имайки предвид, че голяма част от хората там малко или много са израснали с музиката на Prodigy. Те от своя страна бяха просто неудържими на сцената. Изпълниха редица  стари хитове както и някои по-нови парчета. Prodigy определено направиха един от най-добрите концерти на феста.

Ден втори. Главна сцена - само 2 думи: Beastie Boys. Michael Diamond a.k.a Mike D, Adam Horovitz a.k.a. King Ad-Rock or Adrock, Adam Yauch a.k.a. MCA and Michael Schwartz - Mix Master Mike не само доказаха че са най-добрите ами и че са професионалисти, класици и истински психопати. За мое огромно щастие, а съдейки по реакцията на хората около мен и за тяхно, Beastie не се задоволиха с всеизвестните си хитове (които са класики така или иначе) но забиха здраво доста от старите си неща от Licensed to Ill (1986) и Paul's Boutique (1989). Имаше моменти на релаксация когато трите MCта и единият DJ презентираха някои от инструменталите от новият си албум The Mix-up. Като цяло момчетата не спряха да подскачат и да общуват по между си на сцената само както те си знаят. Уникални класици. Respect!

Третият ден може да се нарече троен празник. На сцената се качиха по ред на номерата: Ms Lauryn Hill, Basement Jaxx and Snoop Dogg.

Новият имидж на Lauryn Hill някак се примеси с изпълнението, където голяма част от песните имаха леко по-различно инструментално звучене. Въпреки това Lauryn беше неотразима. Тя беше ритъмът на сцената. Кулминацията в изпълнението и настъпи когато изпя няколко парчета на Fugees. А публиката само това чакаше - Lauryn Hill в хип хоп вариант.

Basement Jaxx направиха едно незабравимо музикално представление. Артистичната Бритиш формация не оставиха нито за миг тълпата да си поеме дъх.

Скоро след тях на сцената се качи Snoop Doggy Dog. MC-то без никакво колебание хвана микрофона и спираше да рапира само в моментите когато неиздържалата публика крещеше името му, подтиквана естествено от самия Snoop. Рапърът изглеждаше изключително комфортно на сцената. В изпълненията му бяха включени не само нови рап парчета, но и доста от старите old school класики. С уникалния си неподражаем стил Snoop не пропусна да изпее няколко песни специално предназначени за женската част от публиката  - типично за него.

На последният четвърти ден безспорните хедлайнери за вечерта бяха Wu-Tang Clan. Публиката сякаш беше подбрана. Истински хип хоп фенове се бяха събрали пред главната сцена в очакване на едни от гурутата в рап музиката. Когато рапърите излязоха на сцената се почувства атмосферата на истински хард хип хоп концерт. Само Method Man липсваше. Уникалният стил на Clan-ът превзе феновете и според мнението на доста хора това беше един от най-добрите хип хоп концерти.

Останалите сцени бяха следните: огромна Dance сцена която събираше любителите на техно музиката с всичките и разновидности. Едни от големите там бяха Roger Sanchez и John Digweed.

Explosive сцената бе предназначена за метъл и хард изпълнителите като Meshuggah и Satyricon.

Може би една от най-впечатляващите по-малки сцени беше реге сцената наречена Lush Reggae Positive Vibration. Озовеш ли се на нея , музиката те поглъща и преди да се усетиш вече танцуваш под леките, позитивни и опияняващи реге ритми обграден от стотици усмихнати и поклащащи се хора. Наистина уникално преживяване.

Обикаляйки Петроварденската крепост носейки се от тълпата минаваш и покрай други сцени като: Chill Area, Renault World Music, Future Shock, Tuborg Chill Café del Danube (удобни червени дивани), Place to move, Latino be Positive (където хората просто не спираха да танцуват - истинска латино фиеста), MTV movement и други.

Имаше всякакви екстри включително Foodland и кино.

Като първи голям музикален фестивал извън границите на родината за мен това беше незабравимо преживяване.

Плескавици, Йелен Пиво, слънце, диня, музика, пак слънце, Beastie, Нови Сад, жега, палатки, водни пистолети, реге, каравани, тълпи, хиляди усмихнати и весели хора. Peace!