„Министър Цветков излъга за софийското летище”, „Ледена епоха до Коледа”, „Хамстера имал влиятелни бизнес партньори”, „Ръст на обезщетенията за лошо правосъдие през 2009 г.”

„Министър Цветков излъга за софийското летище", разкрива от първата си страница „Класа"
Драстични нарушения на европейските директиви, непозволена намеса на държавата в свободния пазар, несъответствия на българското с европейското законодателство. Това са само част от констатациите на ЕК относно наземното обслужване на летище София, изпратени от заместник-председателя на ЕК Антонио Таяни в писмо, с което редакцията на в. „Класа" разполага. Според интервю на транспортния министър Александър Цветков във в. „Труд" (бр. 338 от 10 декември) предупреждението е вследствие на оплакване на частния наземен оператор „Суиспорт". След разговори с представители на оператора жалбата им била изтеглена и няма да имаме никакви проблеми с ЕК.

От писмото на Таяни обаче става ясно, че предупреждението няма нищо общо със „Суиспорт", а е образувано по жалба на недопуснатия до пазара кандидат „Голдер Хендлинг България". В писмото са посочени 5 груби нарушения на Директива 96/67/ЕО. Според нея държавите членки трябва да осигурят на доставчиците на наземни услуги свободен достъп до пазара на всички търговски летища, чийто годишен трафик надхвърля 2 милиона превозени пътници или 50 000 тона товари. Предвижда се възможността страните да ограничат броя на доставчиците, на които е разрешено да предоставят някои категории наземно обслужване. Това обаче трябва да стане след провеждане на открити и ясни тръжни процедури, докато България е избрала като втори оператор на летище София „Суиспорт", без въобще да проведе търг. Именно затова тълкуването на комисията е, че решението на страната ни трябва да се смята за нищожно и България трябва да допусне до наземното обслужване на аерогарата всеки един кандидат, отговарящ на необходимите условия.

„Действително сме подали оплакване до Европейската комисия. Това обаче стана, след като нито предишното, нито сегашното правителство пожелаха да разгледат нашите оплаквания", обясни пред „Класа" Михаил Данчев, управител на „Голдер Хендлинг България". Той обясни, че от компанията, независимо от икономическата криза, имат намерение да инвестират над 10 милиона евро в дейността си на летище София, както и да открият около 50 нови работни места.

Едно от изискванията на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация" (ГД ГВА) за издаване на лиценз на компанията е било компанията да представи оборудването си, както и сключени договори с персонала. Независимо че от „Голдер" са изпълнили това изискване, лиценз на компанията е отказан. В момента компанията обжалва отказа пред Върховния административен съд. Според Данчев отказът на ГД ГВА да им издаде лиценз е вследствие на факта, че администрацията вече веднъж е осъждана от „Голдер Хендлинг" заради отказа да разгледа молбата им за лиценз.
Още от статията на „Класа"

„Ледена епоха до Коледа", прогнозира от първата си страница „Стандарт"
Живеем в ледена епоха до Коледа. Преспите сковаха половин България през уикенда. Докато на запад пътищата станаха пързалки, на изток потънаха под вода. Столичани се бореха с кишата, а Варна и Бургас станаха кални блата. Придошла река затвори пътя между двата морски града. Смолян пък бе на косъм от потоп. В Добрич замръзнало дърво падна върху мъж и го прати в кома. Лавини дебнат в планините, предупредиха спасители. Десетки селища останаха на тъмно заради стихиите.

Днес температурите ще паднат до минус 13 и цялата държава ще е в леден капан. Не тръгвайте на път, ако не е крайно наложително, призова КАТ.

В София общината глоби фирмите по чистотата заради лошата им работа. 166 потрошени напълниха "Пирогов".
Още по темата в „Стандарт"

„Хамстера имал влиятелни бизнес партньори", разкрива от първата си страница „Дневник"
Антон Петров-Хамстера, за когото МВР твърди, че е част от ядрото на групата за отвличания и в чийто дом е открита банкнота от платения откуп за Румен Гунински, има общ бизнес с бившия червен депутат Захари Захариев и партньорства с хора и фирми, които Търговският регистър свързва със застрахователната компания "Лев инс".

В събота на Хамстера и още четирима души от арестуваните в операция "Наглите" миналия четвъртък и в събота Софийският градски съд (СГС) наложи постоянен арест. Съдията Петър Сантиров счете, че към настоящия момент може да се направи обосновано предположение, че именно Йожко, Хамстера, Културиста, Релето и Гребеца (виж текста "Кой кой е") са съпричастни към деянието, в което са обвинени - създаване на организирана престъпна група с цел отвличане. Освен тях с постоянна мярка задържане под стража са още автокрадците Иван Иванчев-Дебелия и Иван Райков-Патицата. Те бяха арестувани в дните преди да бъде освободен Румен Гунински-син.
Контактите на Хамстера
Имената на повечето от арестуваните са познати само от криминалните хроники и стари доклади на прокуратурата, публичните регистри не дават данни за техни фирми. Информация за съдружия и коментари за дейността изскочиха само за Антон Петров-Хамстера. В неделя в предаването "На четири очи" лидерът на "Атака" Волен Сидеров обяви, че Хамстера е събирал гласове за РЗС в Сливенско и Старозагорско. Сидеров, който влезе в публичен конфликт с РЗС лидера Яне Янев миналата седмица, обясни, че разполага с данни, които ще оповести в следващите дни. До редакционното приключване на броя нямаше потвърждение на тази информация и Янев не беше открит за коментар.

В същото предаване веднага след Сидеров вътрешният министър коментира въпросите относно Хамстера така: "Явно има много притеснения защо той попадна там и защо е вътре." Цветанов отказа всякакви детайли и че не трябва вниманието да се съсредоточава само върху един от задържаните, защото били равнопоставени в организираната група. Водещата Цветанка Ризова съобщи още, че й се обадила адвокатката на Антон Петров Ваня Траянова и попитала защо той е задържан, след като опасаната банкнота от откупа на Гугински била открита в портфейла на жена му, а тя не е арестувана.
Бизнесът на Хамстера
Антон Петров е председател на карате клуба "Левски Спартак", базиран на адреса на едноименния басейн. По оперативна информация на МВР има участие в групи за противозаконно отнемане на автомобили. Развива бизнес в гр. Рила, където притежава и земеделски земи. В края на 2007 г. (когато според разследващите е започнала да работи групата за отвличания) Тони Хамстера заедно с депутата в 36-ото Народно събрание Захари Захариев (бивш агент на Второ управление на Държавна сигурност - контраразузнавателно) и Чавдар Василев основават фирмата ВАЗ-07 ООД.

В средата на миналата година фирмата закупува чрез търг от Столичната агенция за приватизация терен (5506 кв.м) и постройки в кв. Горубляне. Цената е близо 1.7 милиона лева. Последният факт е странен, защото, откакто е създадена, фирмата практически няма приходи.
Още от статията на „Дневник" и още по темата на „Дневник"

„Ръст на обезщетенията за лошо правосъдие през 2009 г.", анализира от първата си страница „Сега"
2 102 304 лв. обезщетения за вреди е изплатила съдебната власт от началото на година до края на ноември. Това показва справка на Висшия съдебен съвет, поискана от "Сега". За сравнение - през 2008 г. са изплатени 1 544 630 лв. Обезщетенията са присъдени предимно за бавно и некачествено правосъдие.
Независимо от този негативен резултат на магистратите и служителите в третата власт ще бъдат раздадени премии за 24 млн. лв., икономисани от заплати през годината. Така на практика за всеки в системата ще има поне 13-а заплата. И членовете на ВСС няма да останат без награда за "цялостен принос" и ще получат 13-а и 14-а заплата, общо 5300 лв.

Обезщетенията, които съдебната власт плаща, са след осъдителни решения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според него държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане, обвинение в извършване на престъпление (ако лицето бъде оправдано), прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, използване на специални разузнавателни средства.

От справката на ВСС става ясно, че най-голяма сума е осъдена да плати прокуратурата - 1 911 855 лв. Следват съдилищата със 103 609 лв., следствените служби - 76 852 лв. и ВСС - 17 988 лв. Миналата година класацията е изглеждала по същия начин, макар и с различни суми. 1 374 806 лв. за прокуратурата, 84 187 лв. за съдилищата, 81 749 лв. за следствените служби и 3888 лв. за съдилищата.

На 1 юли т.г., когато за пореден път увеличава бюджетната сметка на прокуратурата по параграфа "Глоби, неустойки, наказателни лихви, съдебни обезщетения", Висшият съдебен съвет предложи на главния прокурор да нареди проверка за причините, които водят до осъждането на органите на съдебната власт. Според протокола на ВСС копие от решението трябва да бъде пратено и в съдебния инспекторат, на когото съветът също може да предложи да направи проверка.

Миналата сряда "Сега" попита Върховната касационна прокуратура дали е разпоредена такава проверка и какви са резултатите от нея. Оказа се обаче, че единственият, който би могъл да отговори - зам. главният прокурор Валери Първанов, е в болничен. Същият въпрос бе зададен и на Инспектората към ВСС. Така стана ясно, че при тях изобщо не е пристигало решението на съвета и те не правят подобна проверка.
Още от статията на „Сега"

"Професор" скара ВУЗ и БАН", съобщава от първата си страница „Монитор"
Учени от БАН и преподаватели от университетите се хванаха за гушите за титлата "професор". Директен или задочен - спорът продължава, а законът за развитие на академичния състав вече е приет на първо четене от парламента. При обсъждането на проекта ние влязохме в конфликт с нашите колеги от университетите, каза пред "Монитор" акад. Никола Съботинов. Те твърдят, че само в университетите трябва да има професори, а на научните работници в БАН да се присъжда званието "изследовател". Така е записано и в проектозакона.

Според председателя на БАН у нас няма традиции в използването на звание "изследовател". Той смята, че половината хора ще го бъркат със следовател, а останалите изобщо няма да го запомнят и използват. Същата е ситуацията и в чужбина - там не наричат нашите учени "старши научен сътрудник". Обръщат се с "професоре". Ако се прави закон, това трябва добре да се помисли.

В същото време от университетите казват, че "професор" е звание за хора, които преподават знания на студентите. От БАН обаче контрират с довода, че именно те създават голяма част от българските знания, които се преподават. Изведнъж излиза, че хората, които създават знанията, са по-маловажни от тези, които ги препредават и никъде ги няма в научната йерархия, коментира акад. Съботинов.

Ако нашите висши преподаватели са съсредоточени само в преподаването като довод да си професор, то нека да направим професори и нашите изтъкнати учители, смята акад. Съботинов. Според него може да се даде и друг пример - 20 на сто от докторантите в България се обучават в БАН, а тези, които им преподават как ще се наричат - никак. Много студенти си правят дипломните работи при нас и се обучават, но според разбиранията на университетската общност тези, които ги обучават в нашите лаборатории, не трябва да имат звание, добави той.
Още от статията на „Монитор"

„Правдата на късата черга", пише д-р по икономика Емил Хърсев в „Сега"
През коледната седмица се преражда надеждата, стаена у нас от детството и споделена в наивния припев "подаръци ще има за всички от сърце..." И се надпреварваме да си пожелаем подаръци. Кой би отказал по-висока заплата? Търговецът чака от Коледата по-високи цени и като всеки бизнесмен се надява на по-сочна печалба. Пенсионерът е убеден, че рентата му трябва най-малко да се удвои. Уж всички отдавна сме се простили с илюзията за добрия старец с бездънен чувал. Но пък тази химера е толкова примамлива. Затова толкова много ужким зрели хора се вдетиняват, потропват с крака и реват с глас, настояват да получат подаръци. Единствената разлика между децата и техните татковци и дядовци е, че подрастващите пишат умолителни писъмца на Дядо Коледа, а дъртите адресират заплашителни писания до правителството. Тази налудност е едно от най-коварните психически увреждания на нацията. Типичният българин отказва да приеме очевидното: че няма кой да подари на всички повече доход, отколкото печелим сами. Можем да изядем само колкото сме произвели. Щем не щем, трябва да се простираме според чергата. Дори когато тя се прокъсва и още повече отеснява. Коледните заблуди са подробно изучени от банкерите и са важна част от нашия занаят.

Та нали Дядо Коледа е патрон на банкерската гилдия; т.е. нашият патрон, Св. Николай, е прототипът с торбата жълтици за подарък. Санта Клаус е само галено от името на Мирликийския чудотворец, Санкт Николаус. А същността на коледните заблуди можем да обобщим така: "дребните" подаръци са тежки загуби за стопанството. Дядо Коледа противоречи на първия принцип на термодинамиката. В природата и в икономиката всяко нещо, което се подарява някому, трябва преди това да се отнеме от друг. Никое правителство не произвежда доход. То отнема доход (от онези, които го произвеждат), харчи доход и подарява доход (на нуждаещите се, но неспособни да го произведат).

Кабинетът трябва да вземе от някого, за да даде двойни заплати на полицаите, по-високи пенсии, повече субсидии на краварите и овчарите и всякакви други добавки и доплащания, искани от всевъзможни протестанти. Каквото е могла да откъсне от продукта на работещия, държавата си го къса. Номинално 41% от брутния продукт, всъщност 3 до 5% повече. Ако се полакоми за още, рискува да спрат работа и да зачакат помощи дори онези, които още работят. Колкото ни е хлебецът, толкова ще ядем (пием, обличаме, обуваме и пр.) А закачките с резерва са блъф.

Ако съберете на всички протестанти идеите какво трябвало да се плати от резерва, ще са нужни поне десетина пъти повече от спестените от 10 години насам бюджетни пари. Не може да се разчита на запас за покриване на увеличен поток от текущи разходи на хазната, та дори да са за най-нужните цели. Защото всеки резерв свършва, а за да си позволиш нов постоянен разход, трябва да имаш съответния толкова постоянен приход. Същото се отнася за всевъзможните кредитни шмекерии.

Идеята за дефицитно финансиране на бюджета означава: да вземем сега заем и да го изядем, пък после ще мислим откъде да връщаме. Това вече сме го правили два пъти: в средата на осемдесетте и в средата на деветдесетте. И двата опита завършиха с тежки фалити на държавата, пълна обезценка на парите, масова ликвидация и декапитализация на предприятия. След втория държавен фалит ни монтираха валутен борд, за да предотврати поредния трети.
Още от статията на „Сега"

„Минават митница само на компютър", информира „Стандарт"
Фирмите ще прекарват товарите си през митница само чрез компютъра от офиса си. Това ще стане от 1 април 2010 г., когато в България ще трябва да се прилага нова директива на ЕС. Документите по вноса на стоки от страни извън ЕС като Турция и Русия ще се подават по електронен път. Така митницата бързо ще получава информация за камиона и товара му. Обработката на документите и обмитяването на стоката пък ще става още преди камионът да е пристигнал в конкретния български град, в който стоката ще се разтоварва. Но до окончателното оформяне на вноса няма да може да се свалят пломбите на товара на камионите. Тази нова система ще облекчи коректните вносители. Чрез нея камионите може въобще да не стигат до вътрешна за страната митница, където да бъдат проверявани. Митничарите ще проверяват по-често камиони на подозрителни фирми и с рискови стоки. Вносителите, които получат статут на одобрен икономически оператор, ще минават най-бързо през митническите формалности.
Още от статията на „Монитор"

„Сменяме борда с еврото", цитира „Сега" премиера Бойко Борисов
 След няколко години ще въведем еврото, сменяйки валутния борд. Дотогава обаче държавата няма да развързва кесията, а ще пести. Това каза вчера премиерът Бойко Борисов пред БНР в коментар за икономическото състояние на страната. Според неговата прогноза следващата година ще бъде финансово тежка, така че и дума не можело да става за излизане от борда преди влизането в еврозоната.

Стискаме зъби и не пипаме пари именно за да покажем разликата с Гърция и Румъния, които поискаха заеми от международните финансови институции. Начинът да падне валутният борд е, като покажем, че България има политическа класа, която не харчи неразумно", обясни министър-председателят. Той разбирал исканията на различните социални групи за увеличение на заплатите и наливане на средства в секторите им, но "това бил кръстът му". "Трябва да го удържа, за да може следващото правителство, следващото поколение да не изпадне в ситуацията, в която сме ние в момента", каза още той и заключи с оптимистичната прогноза, че след 3-4 години заедно със средствата от еврофондовете в страната ще влязат и нови свежи инвестиции.

Русия се е съгласила с българското искане за финансова обосновка на проекта за атомна централа в Белене, стана ясно още вчера. Мнението си руснаците изразили на последното заседание на двустранната експертна група, която анализира съвместните енергийни проекти. Премиерът отново заяви и мнението си за петролопровода "Бургас-Александруполис". Според него България трябва да излезе с решение единствено след като получи резултатите от екооценката за него. "Три години не спрях да говоря за завода за битови отпадъци в София - че докато не ми издадат ОВОС, не мога да започна и процедурите. Докато такава оценка за тръбата изобщо не е била заявена", възмути се той.

Не бих рискувал имиджа на държавата в Европейския съюз, колкото и да ми е важна парламентарната подкрепа на "Атака". Така Борисов аргументира пък изказването си от предния ден, че неговите хора в парламента няма да подкрепят идеята за референдум против новините на турски език по Българската национална телевизия. По думите на премиера причината да оттегли подкрепата си е реакцията на Брюксел. Сигналите от Европа и от Европейската народна партия към тази идея били  изключително остри.
Още от статията на „Монитор"

„Служителите пишат "слаб" на антикризисния мениджмънт", разкрива „Дневник"
Антикризисните мерки като замразяване на заплатите и съкращения на персонала трябва да се обмислят добре, но когато са наложителни, не трябва да се крият, а да се обяснят честно и открито на служителите и то достатъчно рано. Това беше един от най-често даваните съвети от HR мениджърите и консултантите през тази година. Целта е да се запази мотивацията и лоялността на персонала в кризата.
Голяма част от компаниите в България обаче не са се справили успешно с тази задача. Около две трети от служителите възприемат негативно мерките, предприети при управлението на персонала, и смятат, че те са накърнили репутацията на дружеството. Това показва изследване на "ПрайсуотърхаусКупърс България". В анкетата са участвали около 600 компании от 20 страни от Централна и Източна Европа.

Негативната оценка на служителите се предава и на клиентите на фирмата. У нас близо 40% от тях смятат, че последните шест месеца са се отразили отрицателно на имиджа на компаниите. В останалите страни на същото мнение са два пъти по-малко потребители.

Според Бончо Бончев, консултант по управление на човешкия капитал в "ПрайсуотърхаусКупърс България", негативното приемане на решенията на мениджърите се дължи на недостатъчната им подготовка. "Малко компании имаха готов "план Б", в който бъдещето не изглеждаше само розово. Трудните решения се взимаха в движение и ефектът не беше позитивен", коментира той. Другата основна причина е липсата на комуникационна стратегия за настъпващите промени. "Логично е, че липсата на обективна и навременна информация поражда недоверие и страх. Това има пряк ефект върху морала на служителите", обясни Бончев.
Още от статията на „Дневник"

„Кризата няма да развали празника на българина", показва социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл", поръчано от „Класа"
Българите и тази година ще посрещнат коледните и новогодишните празници у дома си. Това показват данните от традиционното социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл", провеждано в навечерието на най-големите празници в последните няколко години.

Над 80% от населението ще посрещне Рождество Христово в домашна обстановка, а 70% ще са вкъщи и на Нова година. Тези данни не са изключение, свързано с негативното влияние на финансовата и икономическа криза - навиците за празнуване остават без промяна от 2007 г. насам.

Празнуването на Коледа и Нова година у дома води класацията сред хората от всякакви групи от населението - млади, възрастни, бедни и богати. Близо две трети от българите с висок материален статус избират домашната обстановка, макар и да могат да си позволят да отидат другаде.

Празнуването вкъщи обаче съвсем не означава по-малко веселие. Огромното мнозинство от българите, които ще празнуват Коледа и Нова година у дома, ще приготвят специална празнична трапеза, а едва 12% ще сложат на масата обичайните всекидневни блюда.

Най-много „отцепници" от домошарската традиция за празнуване откриваме сред най-младите българи, столичаните и хората с висок материален статус. Близо 10% от представителите на тези групи ще посрещнат Бъдни вечер и Коледа на гости при приятели. Събирането в голяма компания е вторият по популярност начин на празнуване сред българите като цяло.

Зимните курорти продължават да са по-малко популярни сред българите - около един процент от анкетираните заявяват, че ще прекарат празниците в планините. С по 1% популярност се ползват ресторантите и екскурзиите в чужбина.

Най-много почитатели на зимните курорти, ресторантите и пътуването зад граница откриваме сред хората с финансов статус над средния. 8% от тях ще посрещнат 2010 година в ресторант, 6% ще са на зимен курорт, а 5% - в чужбина.
Още от статията на „Сега"

„GSM апаратите водят класацията по жалби", съобщава „Сега"
През 2009 г. в Комисията за защита на потребителите са подадени 2500 жалби от граждани, които имат проблеми с продавачи и сервизи за купена нова техника, съобщиха за "Сега" от комисията. Най-много оплаквания - 1394, са постъпили заради мобилни телефони. 915 граждани са се обърнали към комисията заради дефектни печки, перални, хладилници и др. домакински уреди, а 326 - с телевизори, плейъри и др. аудио-визуална техника.

Според КЗП повечето рекламации са заради разминаване на стоката с описаното в договора за продажба. Най-честият проблем е, че гаранцията не покрива всички дефекти на стоката, поради което оторизираните сервизи не я признават и отказват да извършат безплатно поправката. Оплакванията рядко са неоснователни. 80% от случаите, стигнали до нас, се решават в полза на потребителя, обясни пред "Сега" шефът на комисията Дамян Лазаров. Той напомни, че всеки недоволен гражданин може да подаде жалба до КЗП до 6 месеца след датата на покупката.

Но според Федерацията за защита на потребителите в България положението не е толкова розово. "Много често след КЗП хората идват при нас, защото оплакванията им се разглеждат по тромава помирителна процедура само на 7 места в страната. Помирителните комисии имат навик да закриват дело, ако търговецът се оттегли от разговорите, което се случва нерядко", обясни главният секретар на организацията Павел Кърлев. Според него най-много жалби са за мобилни телефони, които са в гаранция - търговците винаги намират оправдания в неправилната експлоатация. "Казват на хората, че телефонът им бил намокрен или че е падал, с което гаранцията автоматично става невалидна и ремонтът трябва да се плаща" , обясни Кърлев. Другият популярен номер е сервизите да отказват поправка в гаранция заради липса на резервни части, с каквито е длъжен да ги снабди производителят на стоката. Понякога пък карат клиентите да чакат толкова дълго, че те предпочитат да се откажат от безплатната поправка и да търсят платен, но по-бърз сервиз. Този трик се прилага дори за части, които се експлоатират интензивно, например врати на перални машини.
Още от статията на „Сега"

„Системата бонус-малус ще може да се приложи от догодина", казва в интервю за „Дневник" заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Емил Атанасов
Какви мерки вземате за повишаване на обхвата по "Гражданска отговорност"?
- Ниският обхват по "Гражданска отговорност" (ГО) наистина е сериозен проблем, който съществува от доста време. В нашето законодателство има строги санкции, които, ако се прилагаха, обхватът сигурно щеше да е по-голям. Там например е записано, че автомобилите трябва да бъдат спирани от движение, ако нямат застраховката. Това обаче не се случва, защото органът, който трябва да го прави, няма достатъчно ресурси.
Глобите за липса на ГО също не са малки - за физически лица между 400 и 600 лв., но се налагат само когато КАТ спре автомобил на пътя и констатира липса на застраховка. Затова ние предвиждаме да бъдат въведени дневни такси за тези, които не са си подновили или нямат "Гражданска отговорност". Тази практика съществува в някои европейски страни. Другото, върху което работим, е въвеждането на електронна полица. Искаме да сме сигурни, че тези, които ще бъдат санкционирани, наистина нямат застраховка, тъй като действащите в момента системи не са на достатъчно добро ниво и понякога сключени полици не се отчитат.
А електронната полица ще отчита броя на сключилите застраховката в реално време и ще може да се даде много точна представа за обхвата. В момента Асоциацията на българските застрахователи и гаранционният фонд изготвят техническото обезпечение по това и се надявам необходимите условия за въвеждане на електронната полица да се реализират към средата на следващата година.

Защо още не сте изпратили на Европейската комисия доклада за обхвата на полицата за 2008 г. и кога ще изпратите този за 2009-а?
- За 2008 г. не бих могъл категорично да отговоря, трябва да направя проучване, но за 2009 г. данните за обхвата към 1 декември в момента се обработват и като са готови, ще ги изпратим в Европейската комисия. За съжаление, както многократно бе посочвано, обхватът варира около 80%, което е под препоръчваното ниво от 90%.

Застрашена ли е България от санкции заради ниския обхват?
- Не бих се наел категорично да кажа какви могат да бъдат санкциите, защото няма европейска практика, но бих могъл да предположа, че могат да бъдат по отношение на гаранционния фонд - да се повишат изискванията към финансовия му капацитет. Би било много неприятно, ако се въведе отново граничният контрол. Вероятно, след като информираме европейските органи, ще получим сигнали. Надявам се, че все пак в рамките на следващите няколко месеца в резултат на дейността на работната група обхватът ще се повиши, защото всички са неудовлетворени от това ниво - както заинтересуваните държавни институции, така и добросъвестните водачи и застрахователите.

Как се развива кампанията по сключване на задължителната полица?
- Кампанията, както всяка година по това време, се развива доста интензивно. Това, което се наблюдава напоследък, е известно намаляване на цените по застраховката. Конкуренцията за повече клиенти намалява премията, правят се отстъпки, комбинирани застраховки, с които на практика се понижават цените. Но нашият стремеж е да не се стига до драстично понижаване.

Може ли да се говори, че има дъмпинг на цените?
- Това е въпрос от компетентността на Комисията за защита на конкуренцията. Ние можем да кажем, че при отрицателен технически резултат (загуба - бел.ред), който се наблюдава при част от компаниите, които продават ГО, има недостатъчност на премиите.
Още от интервюто на „Дневник"

„Магистратите не бива да общуват с хора със спорна репутация", казва в интервю за „Сега" американският прокурор Гордън Янг
Г-н Янг, според вас самото съществуване на етичен кодекс достатъчна гаранция ли е, че ще се спазват етичните норми и правила?
- Етичният кодекс е много изчерпателен. Вижда се, че при подготовката му е работено сериозно и той съдържа всички необходими инструменти, за да служи като наръчник и средство за магистратите. Разбира се, и най-доброто законодателство в света не е ефективно, ако не се прилага ефективно. Приложението на кодекса е във властта на Висшия съдебен съвет.
Подобно е положението в САЩ. Ние имаме етичен кодекс, който съдържа правилата и стандартите за поведението на магистратите. Но той като цяло служи за образоване на гилдията и предоставя минималните стандарти за поведение. С нарушението на нормите се занимава отделен орган. Той преценява какви да са дисциплинарните мерки, ако се установи нарушение. Дали ще е само порицание в частен разговор с нарушителя, или обществено порицание. Най-сериозното наказание е отнемане на лиценза.

Дайте пример какво трябва да извърши един магистрат, за да прекрачи етичните норми. С кого не е допустимо да се вижда за обяд, да приема в кабинета си или да е в телефонния му указател...
- По време на процес в САЩ съдията не трябва да влиза в контакт само с една от страните, защото това ще създаде впечатление, че е предубеден. Не трябва да има отношения, връзки с хора или фирми, които по някакъв начин могат да създадат впечатление, че е благоприятно настроен към конкретна страна. Разбира се, не може да поддържа каквито и да е било отношения с осъдени престъпници. И не трябва да взема пари от когото и да е. Ако съдията получи някакъв подарък от някого, той трябва да го отчете публично. Обикновено това са роднини по празниците или някакво наследство.

Тоест декларират се и подаръците за Коледа?
- Зависи от щата. Но един съдия по време на обучението в НИП обясни, че всеки подарък над 50 долара трябва да се обяви публично, дори да е от член на семейството.

Споменахте, че са забранени контактите с осъдени престъпници. А ако някой просто има спорна репутация, но чисто съдебно минало, той може ли да е в приятелския кръг на магистрата? Или подсъдими и обвиняеми, срещу които няма присъда?
- Съдиите и прокурорите не бива да комуникират с тези категории хора. Репутацията на съдията трябва да бъде пазена от каквото и да е опетняване.

Сещате ли се за случай от вашата действителност на подобни контакти на магистратите и какво последва?
- Не мога да дам такъв пример от моята практика. Но съм чел за други щати, където е имало случай на съдия, който поддържа контакти с хора от подземния свят. В такъв случай последиците за съдията са различни в зависимост от степента на неправомерното му поведение. Той може да бъде уволнен, когато поведението му поставя под съмнение способностите му да прилага закона и да изпълнява задълженията си.

Ще ви дам пример за друг тип поведение, което разруши кариерата на мой познат съдия в Тексас. Той беше обвинен, че е имал неправомерно поведение с жени от съда. Съдиите взеха решение той да бъде наказан дисциплинарно и той бе отстранен. Прокуратурата му повдигна обвинение. Той се призна за виновен и бе осъден. В момента тече процес на уволнението му.
Още от интервюто на „Сега"

„Европа иска да назначаваме, а не да съкращаваме учени", казва в интервю за „Монитор" председателят на БАН акад. Никола Съботинов
Акад. Съботинов, какви реформи предвиждате в Българската академия на науките след излизането на оценката от Eвропейската научна фондация?
- На 30 ноември 2009 година приключи международната оценка за дейността на Академията и ние благодарим на Европейската научна фондация (ЕНФ), защото този страничен поглед върху нашата работа беше важен. Още повече когато е направен от експерти с опит в акредитацията на много европейски научни институции. В момента ние събираме информация за полезността на нашите институти, особено на тези, които са необходими за функционирането на българската държава. На базата на тези данни и на оценката ние ще започнем реформи в БАН.

Какво в доклада на Европейската научна фондация ви изненада и кои от изводите очаквахте?
- Трябва да призная, аз не очаквах, че ще получим толкова добра оценка. Акредитацията се извърши по няколко показателя и 16 института имат много добра обща оценка. 34 наши звена са получили "Добър" от европейската комисия, следват 17 института, които са на средно ниво, и само 1 институт е "Слаб". Впечатляващо е, че експертите са оценили няколко наши научни групи, като са водещи в световната научна практика в своята област. Тези изводи са достатъчно основание ние българите да се гордеем не само със спортните си постижения, но и с ума си, защото независимите европейски експерти ясно ни казаха, че имаме можещи и добри учени. Тази оценка показва, че страната ни има научен потенциал и условия за инвестиции, които да послужат за привличане на нови дивиденти, особено в областите за нови технологии. След излизането на доклада обаче, ние с колегите се запитахме колко институции у нас са получили такава атестация от признати европейски експерти и имат такива добри постижения.

Как ще процедирате оттук нататък?
- В институтите, получили много добра и добра оценка, промените вероятно ще бъдат малки, макар и в някои от тях да има нужда от обединяване на професионалните усилия. Повече реформи ще трябва да се правят в звената, получили средна атестация, а институтът по архитектурознание, който единствен получи слаба оценка, ще бъде закрит. Студентите докторанти от Центъра за архитектурознание вече писаха до ръководството на БАН и до министрите Сергей Игнатов и Росен Плевнелиев. В института има общо 18 наши и чужди докторанти, които сега навлизат в научната дейност, и тяхното бъдеще зависи от реформата. Тук трябва да кажем, че всички преструктурирания в науката трябва да се правят внимателно, защото в повечето случаи става дума за учени и звена, които са уникални в страната със своята научна дейност. Одитната комисия също отчита, че в Центъра за архитектурознание се пише основната част от специализираната българска литература за архитектура и градоустройство. Може би ще ги обединим като отдел с Института по изкуствознание, но в никакъв случай няма да прекъсна научната им кариера, като ги изхвърля на улицата.

Само пари ли са необходими за засилване на научната дейност и според изискванията на Лисабонската стратегия?
- За да се прави качествена наука, трябва добро финансиране. Една държава трябва да се грижи за своята наука така, както за полицията, транспорта и здравеопазването. Не случайно в ЕС се оценява какъв процент от брутния вътрешен продукт държавата се отделя за наука. Сега една голяма част от средствата в това направление се ориентират към Фонда за научни изследвания и се говори, че проектното финансиране трябва да стане основно. Това е така, защото цял свят работи по проекти, но и инфраструктурата и сградите трябва да бъдат поддържани, защото по този начин се създават условия за работа на специалистите. За съжаление проектното финансиране не може да се прилага във всички случаи. В един момент един колектив работи по актуална научна тематика, но след приключването й трябва да започне подготовка за пренасочване в нова област и това изисква време, през което трябва специалистите да получават средства за живот. Лошото за академията е, че голяма част от бюджета, който получаваме, отива главно за заплати. В момента ние дори нямаме пари за отопление и осветление за догодина. Това, което сега можем да направим за подобряване на финансирането, е максимално да насочим натиска си върху нашите научни колективи да се активизират по разработката на проекти. Там, където може, трябва дори да се пренасочат тематично, за да се получи допълнително финансиране. През 2008 година БАН имаше бюджетна субсидия 89 милиона лева, а сега тя е 70 милиона лева, колкото са разчетите за заплати. Не знам как ще плащаме например абонаментите за научни библиотеки и за таксите за получаване на метеорологична информация от европейския спътник, а той обслужва цялата държава.
Още от интервюто на „Монитор"

„През 2010 г. София ще затегне коланите", казва в интервю за „Класа" общинският съветник от ДСБ Вили Лилков
Г-н Лилков, актуалната тема е лошото време, което на моменти почти блокира столицата. Според общинските съветници от БСП това се дължи на слабата организация от страна на Столична община. Така ли е?
- В момента нямаме отговор на причините за забавеното почистване на снега в София. Очаквам много скоро г-жа Йорданка Фандъкова да даде отговор на въпроса, защото контролът върху почистващите фирми е изцяло в правомощията на кмета. Според мен фирмите, които са ангажирани с тази дейност, просто не разполагат с достатъчно техника, въпреки че са декларирали пред нас обратното. Заявяват, че имат готовност, но реално нямат. И проблемът този път не е в липсата на средства, защото колкото пари е поискала администрацията за зимно почистване, общинският съвет ги е осигурил.

СОС отложи създаването на общинско предприятие за чистотата. Защо?
- Общинско предприятие по поддръжката на чистота категорично трябва да има. То обаче не би могло да се справи с цялостното почистване на София. Затова и разделянето на столицата на отделни райони, които с конкурси да се дадат на частни фирми, е напълно нормално. Не бива обаче да се отказваме от общинското предприятие, което трябва да поддържа и зелените площи в града, да отводнява шахти при наводнения и да бъде в постоянна готовност в услуга на районните кметове. Аргументите за отлагането на това решение, а именно, че няма достатъчно средства, се приеха скептично. Една такава общинска структура може да е само в услуга на кмета. Представете си, че някоя от частните фирми изпадне в криза и не може да се грижи за района си. В такъв случай едно столично дружество по чистотата може да се намеси. В момента сме изцяло зависими от частните предприемачи и затрудненията с падналия сняг отново доказват това.

Очаквате ли в София, образно казано, да има „затягане на колани" през новата 2010 г., предвид прогнозите, че кризата ще се усети най-осезаемо през зимата?
- Факт е, че през 2010 г. не можем да очакваме много големи приходи в общинската хазна. Към момента например са изпълнени само 33% от предварителните разчети за постъпления от данъка за възмездно придобиване на имущество. А този данък даваше всяка година над 150 млн. лв. в общинския бюджет. По отношение на приходите от другите данъци и такси в София също не можем да бъдем оптимисти. Затова със сигурност ще се наложи и затягане на коланите.

Това ще спре ли големите инвестиционни проекти в града?
- За радост има и добри новини. Столична община успя да спечели редица проекти за финансиране от европейските фондове. СОС реши преди време да бъде изтеглен и един много сериозен заем за строителството на големи надлези и за ремонт на подлезите в София. От една страна, ще намалеят приходите от данъци и такси, но от друга страна, ще бъдат усвоени над 300 млн. лв. по различни програми. Те ще бъдат използвани за обновяване на автобусния и трамвайния парк, за строителство. Предстои изграждане и на колектори в „Горна баня" и други квартали в подножието на Витоша. С други думи, общината ще насочи основните си усилия към крупни проекти и инвестиции. Да, вероятно за някои дейности няма да има пари. Жилищното строителство ще си остане голям проблем и през 2010 г. За сметка на това обаче ще се хвърлят сериозни сили за подобряване на транспорта и трафика.
Още от интервюто на „Класа"

„За часове обърнахме мача срещу снега", казва в интервю за „Стандарт" кметът на София Йорданка Фандъкова
Г-жо Фандъкова, тест ли беше за вас първият сериозен снеговалеж?
- Не бих казала, започнах да работя от първия ден. Всяко нещо е предизвикателство - и първият сняг, и решението за повишаване на таксите за детски градини, промени в цените на някои преференциални пътувания с транспорта, изготвянето на план-сметката за чистотата. Всяко от тези неща вероятно е било тест. Нямам сто дни просто защото градът няма сто дни да чака някой да започне да работи.

Как се справихте със снежния тест все пак?
- С изключение на някои проблеми в първите часове, след като падна снегът и благодарение след това на добрата координация между ангажираните служби, мисля, че нещата вече са нормални. Основната задача в зимни условия е да се осигури нормален градски транспорт и да се почистят улиците, по които се движи той и спирките. Но всичко трябва да се прецени, защото се заплаща с пари на столичани.

Доколко имате доверие на фирмите по чистота, че няма да ви предадат фактура за проформа почистена спирка например или пък че е чистена веднъж, а да искат пари за два пъти?
- За да няма такива ситуации, залагаме на контрола, който се изпълнява от Столичния инспекторат. Фирмите са длъжни да уведомяват своевременно за своята дейност в инспектората, а инспекторите да проверят на място. Мисля, че инспекторите на терен ще бъдат коректни и отговорни. Фирма "Чистота-Искър", която създаде проблеми в "Люлин", не може да очаква, че ще си получи парите, защото според договорите с фирмите има много сериозни санкции при неизпълнение на повече от 5 процента на задачата. Ясно казах на фирмите, че тяхна е отговорността за качеството, а наша е отговорността за контрола. И в новите конкурси ще засилим частта за контрола, за да можем да изградим и системата за ефективно контролиране с GPS на камионите, които чистят.

С първия сняг отново се прояви може би основният проблем в София - задръстванията. Имаше проекти за паркинги през годините, за покриване на коритата на реките за паркоместа. Ще има ли решение този проблем?
- Работим върху мерки, които в по-кратък период да дадат облекчаване на трафика. Безспорно това е един от най-сериозните проблеми не само на София, а на големите градове. Подписах писмо за среща с директора на столичната полиция, за да използваме и ние изграденото от МВР видеонаблюдение по кръстовищата, и да включим тази система към нашата система и да имаме по-бърза реакция при възникнал проблем.

Ще се реализира ли идеята за трафик полиция, която бе лансирана преди около година? Имаше споразумение общината да купи мотори, а МВР да прехвърли на щат към кметството пътни полицаи.
- Ще имам среща с вътрешния министър Цветан Цветанов по въпроса, ще отидем с предложение за конкретни места, на които да има пътни полицаи, за да облекчаваме трафика. Говорим за добра координация и нямам съмнение, че ще се получи. А за в бъдеще започнахме да разработваме концепция за общинска полиция, но е още в много суров вид. Една от задачите на общинската полиция ще е контролът на трафика. Оптимист съм, не говорим просто за регулировчици, а за съвместна работа за облекчаване на движението.

Предвижда се диференциране на паркирането в "синя зона". Предложението е в идеалния център един час да струва 3 лв. Подкрепяте ли подобно зониране?
- Има логика в диференциацията на "синя зона". Целта трябва да бъде максимално облекчаване на централната част на София от автомобили. Трябва да е ясно, че центърът е претоварен и има голяма разлика между паркирането например на площад "Александър Невски" или "Батенберг", тези прекрасни площади, които са задръстени от автомобили, и да кажем например паркиране пред зала "Универсиада".

По-висока цена за паркиране в идеалния център не е ли своеобразен аналог на дискусионната такса център?
- Чак такса център - не. Основната цел не е толкова да повишим приходите в бюджета, колкото да се създаде максимална пречка за влизането на автомобили в центъра без причина, защото много от нас са свикнали да не слизат от автомобила си, ако може от вратата на апартамента да се качат в колата и да стигнат с нея до вратата на офиса.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Не мораториум, а срочни разрешителни са нужни за ВЕИ проектите", казва в интервю за „Дневник" председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков
Как ще коментирате предложението на екоминистерството да въведе мораториум върху изграждането на проекти за възобновяеми енергийни източници?
- Не виждам законово основание за него. Има само заявления от министъра на околната среда Нона Караджова и зам.-министър Евдокия Манова. В действащите закони има достатъчно текстове, които, ако се прилагат ефективно, могат да доведат до желания резултат. В момента екоминистерството чрез своите регионални поделения прави оценка за въздействието на проекта.
То може да откаже одобряването на проекта, ако попада в забранена за строителство зона или има негативно влияние върху околната среда. Земеделското министерство също има да одобри или откаже промяна в предназначението на земите. Ако се иска спиране на проектите за ВЕИ, това трябва да стане с промени в Закона за енергетиката, Закона за ползване на земеделските земи. Съмнявам се до ваканцията на парламента тези промени могат да минат.
Вече ми се обадиха представители на десет банки и 20 чужди инвеститора, които питат какво става в България и заявяват, че ще откажат да инвестират. Те са несигурни, защото не знаят дали след изтичането на тези шест месеца мораториумът няма да бъде удължен отново. Ако компаниите си тръгват, трудно ще можем да ги убедим да се върнат. Те вече се загубили доверието в институциите в България.

Изграждането на ВЕИ стана като строителния бум по Черноморието. Какво мерки предлагате, за да се въведе ред в сектора?
- В момента не се строи. Реално са изградени 3 мВт мощности на фотоволтаична енергия и 350 мВвт на вятърна енергия. Ние предлагаме да се променят нормативните документи, за да се въведе прозрачност при присъединяване към мрежата на НЕК и издаването на разрешителните. В момента от заявените 12 хил. мВт са подписани предварителни договори за присъединяване на 1300 мВвт.
Не са ясни свободните капацитети за присъединяване и възможности на мрежата, с които разполагат Националната електрическа компания и дъщерното й дружество Електроенергиен системен оператор. Липсата на публикуван националния план за действие за ВЕИ също затруднява инвеститори в намеренията им да изграждат нови мощности.Това създава и несигурност за банките, които финансират проектите.
Екоминистерството не трябва да обвинява само инвеститори, защото разрешенията за строителство в зоните на "Натура 2000", в която се намира 35% от територията на България, са дадени от поделенията й. Предлагаме разрешителните от безсрочни да станат за срок от две години. Ако до изтичането на този срок не си получил разрешение за строителството, инвеститорът трябва да започне процедурата отначало.
По този начин ще се намали броят на издаваните разрешителни. В Североизточна България се наблюдава тенденцията собственици на земя да съберат необходимите разрешителни за реализацията на проекта и да чакат да го продадат прескъпо на чужди инвеститори. Получаването на разрешителните става лесно и заради ниските такси за тях.
В закона за опазване на земеделските земи също има текст, които дава възможност промененото предназначение на земята да отпадне, ако до две години не е започнало строителството. Министерството на земеделието просто трябва да упражни правата си. От две години предлагаме в Закона за устройство на територията да бъде записано, че тези планове също са срочни.

Какво предлагате, за да се реши проблемът с присъединяването?
- Подкрепяме предложението на НЕК, че трябва да има гаранции от инвеститорите за реализация на проекта. Предлагаме след подписване на предварителния договор с НЕК да се внася гаранция във фонд, които ще бъде създаден към Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
Гаранцията да е 10 хил. евро на мВт. НЕК и разпределителните дружество също трябва да гарантират, че ще изпълнят ангажиментите си. Ако не реализират проекта, компанията ще я загуби. По този начин действително ще останат само реалните проекти. Неприемлив е мотивът на електрическата компания, че регулаторната комисия ще я глоби за неизпълнени задължения.
Още от интервюто на „Дневник"

http://www.dnevnik.bg/pazari/2009/12/20/833343_velizar_kiriakov_predsedatel_na_asociaciiata_na/