Най-новите аномалии във финансовия пазар надвишават всички други проблеми от изминалите месеци. Инфлацията оказа такова влияние върху очакванията, че американската монетарна политика стана по-рестриктивна отпреди година. Европейската централна банка смени курса и Bank of England ще последва примера й.

Новият завой в монетарната политика наподобява действията на Bank of Japan да овладее инфлацията през 1990 година още в началото на кредитната криза. За да разберем тенденцията за забавяне и растящият риск за политически грешки, ние трябва да осъзнаем влиянието на обратния процес на финансовия левъридж.

Нормалните бизнесцикли се саморегулират. Циклите, в които инвеститорите намаляват финансовите инструменти, са саморегулиращи се, защото намаляването на дълга и активите са източник за финансиране за някой друг, докато процесът на левъридж е елиминиран. Обратният процес на финансовия левъридж пуска в действие два основни намаляващи инфлацията сили.

Първо, рекапитализацията на банките и  реорганизация на техния балансов отчет.

Второ, просрочените корекции на балансовите стойности, предимно в САЩ и Обединеното кралство и другаде, където нивото на частните дългове се е повишило значително. Ако ефектът от обратния процес на финансовия ливъридж не се види незабавно в икономическите данни, това е вероятно, защото икономическите решения, направени от банките и домакинствата, имат по-дълготраен ефект върху икономиката отколкото в случая с бизнеса, който трябва да произвежда и да намалява безработицата.

Обратният процес на левъридж ще издържи дълго време, до 2010 година.

При банковите кризи в САЩ през 1980 година, в някои европейски страни и Япония през 1990 година и в Азия от 1997- 2004 година делът на банковия кредит към частния сектор във връзка с Брутния вътрешен продукт се влошава за няколко години.

Сега активите са признати и повече от 200 милиарда от новия капитал са повишени.

Повече капитал трябва да бъде „инжектиран" във финансови институции за двете оперативни и регулаторни причини и балансовият отчет на банките  трябва да свит по обем и в срок на риска. Според изследване на UBS 1% увеличение на полица в капиталово съотношение през 2009 година, може да доведе до 10% намаление в рисковите експозиции като високорискови активи  без да допускат свежи капитали.

По тази причина можем да очакваме по-дълга рекапитализация и организация на активите.

Домакинствата в САЩ и в други страни трябва да изплатят кредитите си поради причината, че силно задлъжнелите семействата нямат право повече на заеми. Потребителските кредити се възприемат като разлика от приходите и растежа на потребление. Връзката между  цени на имотите, които паднаха за няколко години, и консумацията предполага намаляване на задълженията и увеличаване на спестяванията. Нивото на спестяванията в САЩ, Обединеното кралство и други страни е много ниско във време, когато кредитите не са така достъпни, приходите са се повишили незначително и безработицата е започнала да се покачва.

Монетарните условия остават рестриктивни, независимо от нивото на официалните данни, потреблението е максимално ограничено, а производителността намалява.

Идеята, че инфлацията ще нарасне през есента и Федералният резерв и другите централни банки ще се заемат с проблема на забавяне на икономиката чрез повишаване на лихвените нива, е странна.

Краят на процеса ще доведе до подобряване на резервите в някои пазарни нива като политическото ниво падне и „направи завоите по-стръмни". Настъпилите аномалии са в текущите и местни пазарни стандарти на развиващите се страни с пазарен излишък и с потенциал за растяща инфлация, са много силни и са предвестници на нестабилност.