Ако живеете в баварския регион Химгау (Chiemgau), месеци наред можете да се наслаждавате на предпланините на Алпите заедно с още половин милион души в зона, свободна от евро - пише британският Telegraph. Ресторанти, пекари, фризьорки и мрежа супермаркети приемат местната валута: химгауерът.

Банкнотите се приемат и разменят съвсем като официалната валута. Освен това Райфайзенбанк ще управлява банковата ви сметка в химгауери, дори можете да ползвате банкова дебитна карта в тази регионална валута. Все още има проблеми на бензиностанциите, но биогорива с химгауери вече са достъпни. Следват стоматолозите.

Химгауерът е една от 16те регионални валути, които са изникнали в Германия и Австрия, откакто евро бе въведено преди пет години.

На редицата са други 49 региона. Употребата на регионални валути е извън контрола на политическите официални власти, насърчава се от активисти, фермери, еко-ентусиасти, антиглобалисти и граждански комитети.

Най-популярни са регионалните пари в по-отдалечените провинции, но „ъндърграунд" пари циркулират и в Берлин и Бремен. Хамбург има направо две свои валути: алто и Hansemark (Ханзейска марка). Своя версия има и алпийската долина Valchius в Италия.

Феноменът не е срещан с такава сила от Голямата Депресия насам. Много експерти са се втренчили в централната банка на ФРГ за нейната реакция. Но Бундесбанк, която емитира евро-банкноти и монети за една трета от икономиката на Еврозоната (на стойност € 146 млрд.), не вижда риск от парична анархия.

Въпреки това си снизходително отношение, Bundesbank не се забави да публикува доклад на 63 страници за възникването на това движение. Наречен е „Регионалните валути в Германия, локална конкуренция за евро?", където се стига до заключението, че малкият обхват на тези странни Schwundgeld (временно издадени хартиени пари) не представлява заплаха за прецизното ръководство на системата на евро валутата.

Появата на регионалните валути съвпада с отказа от „добрата стара марка", заменена от технократична валута без национална принадлежност, която няма място в местните сърца и умове. Чисто съвпадение - твърди авторът на доклада проф. Герхард Рьосл. „Предположението, че това е породено от генералния скептицизъм към евро не е валидно".

По-скоро това движение е отказ от „глобалния капитализъм" и е идеалистичен стремеж да се запазят регионалните култури. Валутите на региона са лукс, който процъфтява в райони с най-ниско ниво на безработица. Те предлагат повече престиж пред съседните райони и стимулират доброто настроение.

Учителят Кристиан Гелери пусна химгауера с помощта на хората около себе си през януари 2003 в обменен курс 1:1 към евро като експеримент. След четири години химгауерът работи в два окръга и се приема в 550 магазина, фирми и компании, включително осем супермаркета и четири кооперативни банки. Има 40 офиса, които го емитират, а ползването му се увеличава със 70% годишно. Месечният оборот все още не е голям - €135,000 или по-скоро C135,000.

„Хората го ползват, защото това е начин да се поддържат добри каузи", казва Гелери.

Всяко тримесечие химгауерът губи 2% от стойността си. По този начин се създава печалба за емитиращите, след като магазините го разменят за евро. Около 60% от печалбата отива за местна благотворителност, спортни клубове, детски градини и други подобни.

Магазините, които приемат парите, губят до 5%, по сходен начин с вътрешните разменни такси, които се плащат при употребата на кредитни карти. „Търговците плащат цена, но те продължават, защото не искат да загубят бизнеса", казва Гелери.

Идеята произтича от писмените трудове на Силвио Гезел, германски икономист отпреди столетие, който вярвал, че лихвата и рентата върху капитала са гибелни. Той учел, че лихварството води до спад на националната икономика, защото богатите започват да трупат капитали.

Австрийският тиролски комитет от Вьоргл през 1932 е приложил схема базирана на неговите теории, която може да се похвали с това, че е снижила безработицата по времето на Голямата депресия. Процесът е бил наблюдаван от Кейнс и Ървинг Фишер, последният е считал, че бързо обезценяващата се валута е възможен отговор на „капана на ликвидността" от 1930те.

„Достигнах до тази идея, изучавайки Кейнс и Фишер, но за нас това е по-скоро начин да създадем сила в региона. Не сме врагове на Европа", казва Гелери.

Експериментът Вьоргл е бил обявен за незаконен от австрийската централна банка, когато 200 други общини пожелали да въведат собствени валути и по този начин заплашили авторитета на държавата.

Въпреки, че член 35 от закона за основаване на Бундесбанка забранява в страната циркулацията на „псевдо-валути", досега експериментите са се приемали за безвредна проява на ексцентричност.

Така или иначе обаче те са впечатляваш израз на силата на хората, както и невидима заплаха за установения ред. Щяха ли те да се разпространяват толкова енергично, ако старата Дойче марк дрънкаше в джобовете на гражданите? Някои вярват, че не.