Днес от Националния статистически институт публикуваха данните за развитието на демографските процеси в страната през миналата година.

От доклада се вижда, че демографската характеристика на българското население продължава да се влошава, въпреки увеличената раждаемост, която вече е близо до средните за Европа нива.

Към края на 2008 г. изчисленото постоянно население на България
е 7 606 551 души. За една година в резултат на отрицателния естествен прираст и отрицателното външномиграционно салдо населението намалява с близо 33 700 души, или с 0.4% спрямо предходната година.

Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени и в неговата
основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над
трудоспособна възраст. Влияние върху обхвата на населението във и над
трудоспособна възраст оказва както остаряването на населението, така и
законодателните промени в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2008 г. е 4 806 хил. души
или 63.2% от цялото население. В сравнение с предходната година тази категория население е намаляла с 11 хил. души.

Населението над трудоспособна възраст през 2008 г. е 1 701 хил. души.
Спрямо предходната година то е намаляло с близо 16 хил. души. Това се дължи не само на естественото движение на населението (смъртността), а и на изключването от тази категория на част от жените поради промяната във възрастовата граница за пенсиониране и отнасянето им към трудоспособното население.

Продължава намалението на населението под трудоспособна възраст. През
2008 г. населението в тази възрастова категория възлиза на 1 100 хил. души и е намаляло с 6 хил. души спрямо предходната година.

Продължава нарастването на броя на ражданията в страната и повишаването на равнището на раждаемостта. През 2008 г. са регистрирани 78 283 родени деца с настоящ адрес в България, от които 77 712 (99.3%) са живородени. Мъртвородените са 571, от които 65% са извънбрачни.

Регистрираният брой живородени деца през 2008 г. е най-голям за последните 14 години, а коефициентът на раждаемост достига нивото на този от 1992 година.

Раждаемостта в България вече е на равнището на раждаемостта в редица
европейски страни3 като Гърция, Полша, Латвия, Румъния, Словакия и Швейцария.

С по-ниска раждаемост са Германия, Австрия, Литва и Италия - около и под 9.5‰.

Най-високо равнище на раждаемост от европейските страни (над 11‰) има в
Ирландия (16.2‰), Франция (12.9‰) и Великобритания (12.7‰).

Тенденцията на нарастване на раждаемостта през последните четири години
се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти.
Докато през 2001 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.24 деца, то през 2007 г. той достига 1.42, а през 2008 г. - 1.48 деца. Това е най-високата стойност на плодовитостта след 1992 г., когато коефициентът на плодовитост е бил 1.54 деца.

Трябва да се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява и се увеличава тоталният коефициент на плодовитост, което означава, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на повече деца.

В общата смъртност на населението през 2008 г. се наблюдава намаление
спрямо предходната година. Броят на умрелите лица е 110 523 души и е с 2 481 по-малък от този през 2007 г., а коефициентът на обща смъртност5 (14.5%) е намалял с 0.3%.

Смъртността продължава да бъде по-висока при мъжете (15.8‰), отколкото
при жените (13.3%) и по-висока в селата (20.4%), отколкото в градовете (12.1%).