В новата ера на енергиен недостиг, географското местоположение определя световната политика. Именно за това г-н Йонас Стор-външен министър на Норвегия,  пътува по света със своя собствена географска карта. Не традиционната карта на Европа, чийто център е някъде в Алпите и на пръв поглед излиза топлия юг, а малко по-различна. В центъра на картата на г-н Стор е най-северната точка на Скандинавския полуостров и ледените води на Баренцово море, малко над Арктическия кръг. Неговото послание е доста простичко, това е геополитическия свят на норвежците.   

Не, не бъркайте това с патриотизъм или дълбока форма на национализъм, просто тази карта е символ на някои нови реалности. В годините на Студената война, Баренцово море е било трудно споделяно между Норвегия и Съветския Съюз. Именно тогава то става известно с изобилието си от морска треска, както и поле за „игра на криеница" между американски и съветски подводници.

Днес обаче, Светът мисли по комерсиално. Днес Баренцово море може да се окаже „европейският Клондайк", последното неразработено поле за природни ресурси. Под морското дъно лежат не само сериозни запаси на петрол, но и достатъчно природен газ, за да задоволява нуждите на Европа за десетилетия напред. Именно Норвегия е страната, която ще поведе изследователската надпревара, като първото поле, трябва да влезе на дневен ред до края на 2007 г.

Норвежците могат да се надяват на засилен интерес от европейските лидери, особено в момент, в който отчаяно се търсят нови енергийни ресурси от приятелски настроени съседи. В днешно време Русия се нарежда на първо място по важност за доставки на природен газ в Европа, а това пък предоставя изключително много политическа сила в ръцете на Кремъл, който знае как да я експлоатира. „Това което се промени, е че Русия започна да използва енергийните си ресурси, за да диктува политиката в Европа", коментира Дмитрий Кисилев от Руската академия на науките.

Намалелите собствени газови ресурси на ЕС само засилват доминиращата роля на Русия. Доскорошните обилни ресурси в Северно Море в момента прогресивно намаляват. След не повече от 20 години, Великобритания ще зависи на 90% от вносен газ. Големите държави консуматори от Западна Европа може да се пренасочат към доставчиците от Близкия изток и Северна Африка (Алжир?), само и само да намалят зависимостта си от Русия. Кой обаче иска да зависи от далечни страни с нестабилно политическо състояние?

Не е чудно защо тогава Норвегия изглежда дори още по-атрактивна за партньорите си. Осло не веднъж е доказвал, че не би използвал енергийната си сила, за да се меси в международната политика. Стор споделя, че страната му не взима пример от Русия по никакъв начин. Страна като Норвегия, която почти изцяло зависи от печалбите от петрол и природен газ, не може да си позволи да създава врагове. Миналия месец, двете основни компании в северната страна Norsk Hydro и Statoil обявиха, че ще се слеят в обща мултимилиардна компания, която ще най-големия офшорен петролен оператор. Цената на сделката е около $30 млрд.

Европа рано или късно ще се насочи именно към Норвегия. Страната е не само голям износител на петрол, но и третия по големина износител на природен газ след Русия и Канада. Норвегия успя да удвои продажбите си на суровината през последните шест години. Продажбите на природен газ се очаква да се увеличат с 50% през следващите 15 години.

В днешни дни, норвежкият газ успява да задоволи 25% от търсенето на суровината в страните Франция, Германия и Великобритания, както и на някои развиващи се страни от региона. Миналото лято беше открит най-дългия в света подводен газопровод с дължина 1,200 км, който ще пренася суровина от Северно Море до терминал разположен на британския бряг. До 2011 г., Норвегия обещава да доставя на Европа около 135 млрд. кубически метра газ годишно, което е скок с почти 50% от сегашните доставки.

Големи са надеждите на страната за все още на разработеното поле в Баренцово море. В зимната полярна тъмнина, работниците на остров в близост до Хамерфест -най-северното населено място в Европа, работят усилено по изграждането на терминал, който трябва да поеме доставките от полето Снохвит (Снежанка), което се намира на 140 км. навътре в морето. До края на 2007 г., съоръжението ще е готово и ще поема стабилни количества природен газ, който ще се втечнява и ще се изнася за Европа и Съединените Щати. Това обаче е само началото, заявяват от Statoil, компанията, която ще е основен оператор на полето. „Ние вярваме, че Баренцово море може да се превърне в новата петролна и газова площадка на Европа", продължава коментара си изпълнителния директор на Statoil.

Естествено, дори най-големите оптимисти, не могат да си представят, че Норвегия може да измести Русия от мястото й на номер едно доставчик на природни ресурси в дългосрочен план. Количествата газ и петрол, които са депозирани на руска територия, ще дават достатъчно сила на Газпром за много години напред. Все пак под Русия се намира една-четвърт от доказаните газови ресурси в света, които се изчисляват на 47.82 трлн. кубически метра. Това е доста сериозно число, в сравнение с норвежките запаси, които са едва 2.41 трлн. куб. метра. Газовото поле Щокман в Баренцово море, което все още се изследва, може да е 10 пъти по-голямо от Снохвит. За сметка на това, под снеговете на Сибир може да се съдържат дори още по-големи запаси на газ, които не са разработени все още.  

Изследването за газ и петрол в Баренцово море обаче може да бъде затруднено от някои екологични норми. Според Световния природен фонд, Баренцово море е последния неразработен индустриално воден басейн в Европа. Именно риска от замърсяването му, принуди Осло да наложи 5-годишна забрана за изследване на северните норвежки брегове. В същото време, Норвегия и Русия продължават да водят спорове, за това къде точно минава морската им граница в Баренцово море. Именно това до момента предпазваше „сивата зона" с площ 155,000 кв. км от разполагане на петролни платформи.   

Въпреки това, ако бъдещите проучвания на геолозите оправдаят очакванията, добивът на природен газ в Норвегия може да се удвои през 2014 г. Технологията се развива с бързи темпове, което пък открива нови възможности пред големите компании. Вече няма да са нужни скъпи петролни платформи и морски съоръжения, а ще се практикува изпомпване на газ и петрол с разположени на дъното системи, които ще се управляват от разстояние. Такъв в момента е способа на изпомпване от полето Снохвит. След време, технологията може дори да позволява изследване на земните недра под полярния лед. Както обича г-н Стор да се изказва, европейската карта на енергийни ресурси, все още има да се дописва.