Федералният резерв на САЩ ще предостави на големите банки на страната нови $100 милиарда през април, съобщава ББС. Целта е да се намалят ефектите от кредитната криза. До края на март вече бяха отпуснати краткосрочни кредити в размер на $260 млрд.
Сумата ще бъде предложена на два аукциона. От декември насам ФЕД провежда парични аукциони на всеки две седмици, предлагайки краткосрочни кредити на търговските банки. Първо се предложи сумата $20 милиарда, тя се покачи на $30 милиарда, а в началото на март трябваше да се предлагат вече по $50 милиарда, тъй като кредитът продължаваше да е оскъден.
Федералният резерв смята да продължи с тази тактика поне до септември. Надеждата на централните банкери на САЩ е, че допълнителните налични средства ще разсеят страховете, които накараха банките да се въздържат да си отпускат кредити една на друга. На междубанковия пазар лихвеният процент е рекордно висок, независимо от серията лихвени съкращения от ФЕД.
Друга неортодоксална стъпка на централната американска банка е да се разреши на инвестиционните банки да теглят кредити от ФЕД директно. Това по-рано бе възможно само за търговските банки.
Финансовата криза донесе хаос в САЩ и в глобалните пазари - коментира ББС. Този месец Bear Stearns се превърна в най-именитата жертва на кредитния недостиг. Инвестиционната банка стоеше пред фалита, но от JP Morgan Chase се съгласиха да изкупят закъсалите си колеги по смешно ниска цена.
Тази спасителна акция бе подкрепена от ФЕД, като централната банка на САЩ, страната - борец за свободен пазар по света, се съгласи да изкупи дълга на Bear Stearns в размер на $29 милиарда.
През следващата седмица председателят на ФЕД Бен Бернанке ще се изправи пред Конгреса, за да даде обяснения какво става на аукционите и ще решат ли те кредитния проблем на Америка. Много критици заявяват, че парите на американските данъкоплатци отиват за спасяване на една финансова организация, която не е пресметнала правилно риска от действията си.
Тази седмица станахме свидетели на съгласувани действия от страна на централните банки за понижаване на Libor - лихвата, по която банките си отпускат кредити една на друга. В момента Либор е близо до високото значение, до което го изстреля началото на кредитната криза.
Неделчо Съботинов
на 29.03.2008 в 22:45:48 #4Валентин, аз гледам статистиката, която се публикува за паричното предлагане в САЩ, от която си вадя изводите дали се печатат пари и колко точно. Предполагам знаеш разликата между паричните агрегати М1 и М2, но за останалите, които може би четат ще спомена, че М1 отчита парите кеш, които циркулират в икономиката, а М2 е по-широк измерител отчитащ и краткосрочните банкови депозити и други спестявания (по-ниско ликвидни от "живите пари" в обращение). Прилагам статистика като линк, за която хората ще кажат, че е манипулирана, както са манипулирани и данните за инфлацията (близо 4% в САЩ днес). С това обаче разполагаме и от това си правим изводите. Колкото до валутните резерви на ФЕД, да те бяха $900 млрд., но вече са останали около $450 млрд. понеже останалите се вляха във финансовата система, за да разрешат проблема с ликвидността. Ето линк към статистиката на парично предлагане, като в първата колона е даден М1-агрегатът за напечатаните пари "кеш": http://www.federalreserve.gov/releases/h6/hist/h6hist1.txt
grem
на 29.03.2008 в 22:18:42 #3Аз толкова тоалетна хартия не моем да употребим, колкото тоя долари ве.
Vallentin
на 29.03.2008 в 21:08:55 #2Неделчо, ти как знаеш, че ФЕД дава от налични реални пари в резерв? Аз съм виждал как Ron Paul казва на Бернанке в очите, че прави пари от въздуха, и онзи нищо не можа да каже. Дали ако беше така както ти казваш, нямаше да има с какво да си защити позицията? В тоя случай той само се почеса по носа, видимо притеснен. Всъщност ето самото видео: http://youtube.com/watch?v=nj9KHJRRUbQ Има много видеота на дебати между двамата, можеш да видиш и останалите.
Неделчо Съботинов
на 29.03.2008 в 19:30:43 #1Има някой съществени разлики м-у Виденов и Бернанке. Нашият човек печаташе пари, докато ФЕД раздава пари от валутния си резерв, който е $900 млрд. (т.е. налични пари), а на всичкото отгоре те се предоставят под формата на 28-дневни кредити, които трябва да се върнат с лихва от 2.50% (дисконтовата ставка). Инфлацията в САЩ е 4% сега, а в БГ беше 500%. Разликите не са много, но ги има.