"Още 24 българи станаха милионери във влогове" четем във в. "Монитор"

Още 24 българи могат да се похвалят с влогове над 1 млн. лв. С толкова, според статистиката на БНБ, са се увеличили депозитните милионери у нас само за три месеца. Така към края на септември българските милионери във влогове вече са 611. Общата сума на кътаните от тях пари е 1,515 млрд. лв., което прави средно по 2,48 млн. лева на депозитен милионер.
Спрямо края на миналия септември обаче броят на физическите лица с влогове над 1 млн. лв. е намалял със 74, а сумата по влоговете им - с близо 211 млн. лв.
В същото време влоговете до 1000 лв. наброяват близо 7,5 млн., а общата сума, на която възлизат, е малко над 1 млрд. лв. В сравнение с третото тримесечие на 2014 г. от банковата система са изтрити една десета от най-малките депозити (791 хил. броя), като съответстващата им сума е 31 млн. лв.
Общо в банките у нас са сложени на влог 57,9 млрд. лв., показват още данните на БНБ.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Лъжат ни, че зимните гуми са задължителни" четем на първа страница на в. "Труд"
Зимните гуми са на път да станат задължителни, ако парламентът приеме окончателно текста в Закона за движение по пътищата, вече минал през транспортната комисия. Към момента това не е факт, въпреки че вече катаджии искат рушвет заради каране с летни гуми.
В Закона за движение по пътищата няма задължително изискване, нито глоба за каране с летни гуми през зимата. Необходимо е само дълбочината на протектора да е над 1,6 мм и гумата да няма разкъсвания. Ако са допуснати тези нарушения, наказанието е 50 лв., което катаджията може да наложи и с фиш.
Прочети още от в. "Труд"

"Всеки трети млад лекар на Терминал 2", извежда на първа страница в. "Стандарт"
3 бона за програмист от СУ. Дипломата не служи за нищо на половината младежи, всеки десети става продавач. Студенти от 7 специалности почват работа със заплата над 2 хиляди след завършването
Над 3000 лева заплата получава млад информатик, завършил в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Това показва обновената рейтингова система на университетите, която бе представена вчера. На второ място по доходи са абсолвентите от специалност администрация и управление в Американския университет в Благоевград. Те се разписват срещу 2755 лева заплата.

Рейтинговата система има общо 74 индикатора, с които могат да бъдат направени различни класации - както само на база наука или обучение, така и според реализацията на младите хора след дипломирането им. Общият брой на възможните класации е 152.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Кризата е в миналото за Южна България и София", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Регионите се съживяват след кризата, но между Северна и Южна България продължава да има осезаема разделителна линия, а столицата е единствената област, която изпреварва с много всички останали. Това са изводите в четвъртото издание на изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2015", изготвено от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Две са добрите новини. Първо, подобряването на пазара на труда е факт в повечето области. Второ, доходите в над половината от регионите вече са на нивата отпреди кризата.

Но лошите тенденции остават и са със северен адрес. Девет от общо 28 области, в които живеят около 1.5 млн. лв. души, не отчитат подобрение при пазара на труда, а нивото на заетост в някои региони е под 40%.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Медицинските университети - Бръшляновата лига у нас", четем на първа страница на в. „24 часа"
Най-ниската безработица (под 1%) и най-високата степен на приложение на придобитото висше образование (над 90%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления "Медицина", "Фармация" и "Стоматология". Най-висока е безработицата сред завършилите "Животновъдство" (6,13%) и "История и археология" (5,57%). Първокурсниците по медицина, фармация и стоматология имат най-висок среден успех от дипломата си за завършено средно образование - над 5,45. Медицинският университет в София е първи в 5 от 5 професионални направления, в които обучава студенти.
Това показват данните от петото издание на рейтинговата система на висшите училища у нас, което беше представено официално. Рейтингът е направен от Министерството на образованието и науката и консорциум от Института "Отворено общество", МБМД и "Сирма груп". Информацията е в интернет базирана платформа на адрес http://rsvu.mon.bg.
Прочети още от в. „24 часа"

"Доходите зависят все по-сериозно от качеството на дипломата" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Разликите в доходите на студентите, завършили едни и същи специалности, но в различни университети, са драстични. Макар и бавно, кандидат-студентите започват да се преориентират от модни специалности към такива, които осигуряват по-добра реализация. И тази година "Информатика и компютърни науки" на Софийския университет е лидер по най-високи доходи, а медицината и военното дело остават с почти нулева безработица.

Това са част от изводите от 5-ото издание на рейтинга на университетите в България (rsvu.mon.bg), представено вчера от просветното министерство. Новост в тазгодишното издание е предоставянето на данни за средните облагаеми доходи, които дават по-добра представа за реалните заплати на висшистите от средните осигурителни доходи.
Прочети още от статията на в. "Сега"

„Яневагейт застигна и главния прокурор", пише в. "Капитал Daily"
Комисията за професионална етика и противодействие на корупцията към Висшия съдебен съвет (ВСС) е започнала проверка по изтеклите разговори между бившата председателка на Софийски градски съд Владимира Янева и търговския съдия от същата инстанция Румяна Ченалова. Вече седмица сайтът "Биволъ" пуска части от записани разговори, в които магистрати и юристи разпознават гласовете на двете съдийки, отстранени от длъжност заради образувани срещу тях наказателни производства. В разговорите се чува гласът на Янева, която препредава свои разкази с други магистрати около бъдещото й обвиняване по разработката "Червеи" (за незаконно разрешаване на подслушвания). Автентичността на записите не е потвърдена, но преди седмица единият от участниците в тях - съдия Румяна Ченалова, потвърди тяхното съществуване пред "Биволъ".
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Няма нищо по-лошо от това да си коректен данъкоплатец!", пише в. "Сега"
Тази година Министерството на финансите надмина себе си в опитите си за влошаване на инвестиционния климат. Почти всички промени, които се предлагат, са в посока увеличаване на данъчното бреме или създаване на несигурност при третиране на разходите за данъчни цели. И най-застрашени от санкциониране, както винаги, ще са не работещите в сивата икономика, а коректните фирми, които се опитват да спазват всяка буква на закона.

Странно е хрумването например да се въведе в закона за ДДС задължение фирмите да подават декларации за активи, които се използват не само за бизнес, но и за лични нужди. И сега в закона има забрана да се ползва ДДС кредит, когато стоките и услугите са за лични цели. Очевидно целта на новата разпоредба е, ако не подадеш декларация, да губиш данъчния кредит изобщо, а не само за частта, която се използва за лични нужди.
Прочети още от в. "Сега"

"Резултатът от 10 ноември - свободна, но недоволна държава" пише в. „Труд"
Преходът ще свърши, когато повярваме, че самите ние сме държавата и от нас зависи дали ще има промяна

26-годишният период през студентските очи

Все по-малко остават хората, които си спомнят повратния ден, в който Тодор Живков най-неочаквано подаде оставка, а всъщност беше принуден да го направи от най-близките си съпартийци. Все повече българи не желаят и да си припомнят за този ден, защото днешната им равносметка е много мрачна. А за нас, които още помним чувствата си от онзи ден, той се свързва с огромната радост, че сме се разделили с едно сиво, мрачно и безнадеждно минало, но и с еуфоричното очакване на радостното бъдеще. Днес това звучи смешно и тъжно, защото онези чувства изглеждат непростимо наивни.
Измина повече от четвърт век от началото на промените в България, а ние още спорим дали пътят ни към демокрацията и пазарната икономика е завършил или не, кой носи по-голямата вина за това, че нещата не се развиха така, както повечето българи искаха.
Прочети още от в. „Труд"

"Закъсал длъжник може сам да поиска продажба на имота си", четем във в. "Монитор"
Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Георги Дичев: За четири години сме образували двойно повече дела за държавни пари. Колекторски фирми все още се представят за ЧСИ-та. Част от вземанията на КТБ ще са от кухи фирми и без обезпечения.
- Г-н Дичев, колко са новообразуваните изпълнителни дела през 2015 г. и какво сочи сравнението с 2014 г.?
- Новообразуваните изпълнителни дела през първите 6 месеца на тази година са 88 500, през 2014 г. бяха 178 000, през 2013 г. - 185 000, а най-много бяха през 2012 г. - 220 000. Тенденцията на силен спад спрямо пиковата 2012 г. в размер на 20% вече не е толкова ясно изразена и броят на новите дела намалява по-плавно. Големият бум на лошите кредити и икономическите отношения преди кризата и вследствие на нея отминава и има леко оживление в някои сфери на икономиката. От образуваните т.г. 88 500 изпълнителни дела най-много са тези в полза на търговци и други юридически лица - 51 300. Продължава спадът на делата по искане на банки, техният брой за първото полугодие на т.г. e 14 000, едва 16 % от всички новообразувани дела.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Везиева: IТ бизнесът с идея да се изнася от София. Подкрепяме го", пише в. „24 часа"
Със зам.-министъра на икономиката Даниела Везиева разговаря Марияна Бойкова
Корейци проучват за карго летище у нас
- Г-жо Везиева, какъв е темпът на инвестициите, тъй като от тях зависи икономическият растеж и оттам и пътят към доходите на хората не е толкова далечен?
- Към септември имаме два пъти увеличение на инвестициите в сравнение с миналата година. За периода януари - август 2015 г. по статистически данни те са 907,9 млн.евро, а за същия период за 2014 г. - 564,7 млн. евро. Приключили сме 3 проекта, които предстои да сертифицираме с клас за инвестиции. България започна да става все по-добър конкурент на пазара на инвестициите.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Ърнст енд Янг: Сивата икономика е 17% от БВП", пише в. "Стандарт"
Сивата икономика в страната е 17,1% от БВП. 10,4% от БВП, или 1,845 млрд. лв. от оборота в страната не са отчетени в брутния вътрешен продукт (БВП) на България за 2014 г. само от т. нар. пасивна сива икономика. Типичен случай за такава икономика е плащането в ресторант, за което не се издава касов бон. Към тази сива икономика трябва да се прибави и укриването на обороти от страна на фирмите, които не дават фактури. Така общият обем на сивата икономика е 17,1% от БВП. Все пак има напредък - за 2002 г. този процент е бил 21,3% от БВП. Данните са от уникално проучване на "Ърнст енд Янг" и МастърКард, което се прави за първи път у нас и разглежда как плащанията в брой ощетяват родната икономика. Секторът, в който процентът на сива икономика е най-голям, е търговията с храни, напитки и тютюневи изделия - 43,3% от всички скрити постъпления. Следват търговията с горива и превозите - 9,4%, и приходите от ресторанти, кафенета и барове - 8,1%. Един от важните фактори, които могат да повлияят за намаляване на сивата икономика, е ограничаването на плащанията в брой, сочат проучванията.
Прочети още от в. "Стандарт"