Едно неотдавнашно изследване на Европейската Комисия показва, че поне 71% от гражданите на 25-те страни членки имат сериозни притеснения относно остатъците от пестициди в храните от растителен и животински произход.

И това безпокойство е твърде основателно. Над 47% от пресните /необработвани/ храни, които са били изследвани за остатъци от пестициди, съдържат поне един пестицид, а в 5% от пробите остатъците надхвърлят дори официално разрешените пределни норми (МДК).

2,7% от специално приготвените бебешки храни са замърсени с пестициди над разрешените пределни количества, а някои от възможните комбинации пестицид/продукт излизат дори извън нормите за акутния риск при децата. Това несъмнено излага на значителен риск тяхното здраве.

Тези и още редица тревожни резултати се съдържат в публикувания последен доклад на Европейската Комисия за остатъчни съдържания на пестициди в храни от растителен произход. За първи път в него се съдържат данни и за 6 от 8-те страни членки от ЦИЕ- Чехия, Литва, Полша, Словакия, Словения и Унгария.

От доклада става ясно че от 1999 г досега се очертава една стабилна тенденция към нарастване на процента на храните, в които се откриват остатъци от пестициди, както и на тези, в които се срещат в опасна комбинация по повече от един пестицид едновременно.

Данните от Чехия сочат един от най-високите за ЕС нива на храни с остатъчни съдържания на повече от един пестицид (38%). Като цяло резултатите от мониторинга на новите страни членки показват високи нива на пестициди в марули, зеле, праз лук, а също и в ябълките от Словения, унгарските домати и полската ръж.

В общи линии ситуацията в Чехия, Полша и Унгария е сходна с тази в западните страни членки. Добрата новина е, че в източноевропейските страни се открива сравнително по-нисък процент на храните, в които пределно допустимите концентрации са надвишени. При тълкуването й, обаче трябва да се има предвид, че в страните от ЦИЕ качеството на мониторинга се ограничава от недостатъчния капацитет на лабораториите, малкия брой проби и още по-малкия брой пестициди, за които продуктите се тестват.

Комисията признава неколкократно основанията за една сериозна загриженост от вредните ефекти на пестицидите в храните, което преведено от езика на предпазливата дипломация е ясен сигнал, че дори пестицидите под пределно допустимите норми могат да увредят човешкото здраве.

На фона на този доклад странни изглеждат данните на българското Министерство на Здравеопазването, предоставени ни през 2006 г., в които се говори за 99.79 % чисти и незамърсени с пестициди храни. Стои въпросът дали България е остров на чистата продукция или системата за мониторинг и контрол значително изостава от тези в Европа, към която иначе със сигурност сме се запътили.

По-реалистични и професионално планирани са предоставените ни данни от Министерство на земеделието и горите, което обаче е с твърде ограничени правомощия по контрола. Съпоставянето на информацията за България от двете отговорни министерства създава развеселяващото впечатление, че се разглеждат данни за две различни страни.

Добри или лоши, получените резултати от анализите, за които всички ние плащаме, остават непубликувани и не анализирани година след година.

Независимо дали причините за ситуацията в България са финансови или организационни - правителството е онова, което е отговорно за сигурността и безопасността на храните . Нужни са допълнителни усилия за изграждането на ефективна система за мониторинг и информираност на гражданското общество.