Г-н Камбуров, поехте ръководството на агенцията по рибарство в размирно  време. Предстоят ли някакви промени в структурата или дейността на ведомството след заседанието на правителството в Банско?

При нас ситуацията е такава - приета e и одобрена от Брюксел оперативната програма по рибарство. Това стана на 12 юни, когато бе проведен вторият мониторингов комитет с представители на Генерелна дирекция по рибарство и морски въпроси. За нас е най-вaжно, че програмата е начертана и са приети критериите за оценка на проектите, защото Европа дава пари само при ясни правила.Изготвени са четирите от основните наредби по оперативната програма и очакваме те да бъдат приети от Министерството на земеделието и храните. Има известни проблеми със сертифициращите органи, но се надявам, че в рамките на две седмици ще бъдат разрешени. 

Какви по-точно са тези проблеми?

Те са около Разплащателната агенция в Държавен фонд „Земеделие". Сега има няколко възможни решения, които са приемливи за Европейската комисия. 

Кои са тези решения?

Едното е да се укрепят съществуващите звена в Разплащателната агенция след смяната на ръководството на фонда, за да се решат някои вътрешни проблеми. Ще бъдат делегирани права на финансовото министерство, което има богат опит със сертификацията и одита. Целта е да не се отваря отново програмата. Да чукна на дърво, сега всичко е наред (почуква под масата). 

Кога ще започне приемането на първите проекти по рибарската програма?

Да бъдем реалисти - към средата на септември или към 1 октомври. Засега няма никакви пречки за стартиране на програмата. 

Не е ли твърде късно за откриване на мерките по програмата и няма ли опасност да се изгубят парите за тази година?

Засега няма никаква опасност, стига по нашенски сами да не си направим  пакости. Нямаме никакви проблеми с Генерална дирекция по рибарство и морски въпроси в Брюксел. Проблемите са тук. 

Как ще се развива секторът? Ще поемете ли конкретни ангажименти?

Твърде насериозно приех нещата, което не е добре за здравето ми, но срещам подкрепа от страна на министреството и на колегите. Смятам, че ще се справя със задачите.

Кое е най-голямото изпитание за вас?

Трябваше да прескочим успешно мониторинговия комитет, за да получим одобрението на Европейската комисия да изработим критериите по проектите за рибарската програма.

Браншовите организации на рибопроизводителите изразиха недоволство от работата на агенцията заради непрозрачни действия. Как ще  преодолеете негативните реакции и обвиненията, че липсва публичност по оперативната програма?

Каква публичност да има щом като не сме стартирали програмата? Обсъждаме работни варианти и браншовите организации също дават своите идеи. Целта е хората, които работят в сектора, да имат полза от програмата, а не някакви чиновници. Има хора, които обичат медийните изяви, но черно на бяло никъде не е формулирано недоволство в писмен вид.

Един от най-сериозните проблеми за българските рибари е липсата на специализирани пристанища. Как ще се справите с него?

В момента пристанището в Балчик е военно и не се използва. Министърът на земеделието Валери Цветанов много енергично се включи в преговорите с министъра на отбраната за временното му ползване. В Закона за морските пространства няма дефиниция какво точно е рибарско пристанище и закрито лодкоубежище. Очакваме до края на седмицата в парламента да мине корекцията на закона, защото като няма пристанища - няма лодки, няма рибари, няма програми. Такива проблеми имаме по цялата територия от Дуранкулак до Резово.

Колко рибарски пристанища трябва да се изградят?

На първо време четири в Бургас, Несебър, Варна, а за Балчик очакваме да се уреди законовата форма. Иначе нещата ще останат само празни пожелания. Става така, че собствеността беше прехвърлена на общините, както примерно е в Поморие. Опитваме се да създадем добро взаимодействие с всички кметове, защото точно местните рибарски групи ще разпределят парите от оперативната програма.

Ръководената от вас агенция (ИАРА) получи оборудване по ФАР, за което все още няма приемно-предавателни протоколи. Това означава, че все още не се знае в какво състояние се намира техниката. Какво правите, за да се изяснят нещата?

Очакваме от тези, които са  получили оборудването, да декларират, че то отговаря на предназначението, за което е искано, че не е куп ненужна ламарина.

Да не е заложен същия капан като по програма САПАРД - машини втора употреба и т.н. Това няма ли да постави на карта цялата програма по рибарство и аквакултури?

Не ми е останало време да направя анализ на това. Има много неща, които трябва да се решават и трябва да изберем приоритетите, за да стартира програмата. Предстои да организираме комуникационна кампания, да обясним на хората, че бенефициент не е мръсна дума, че чиновникът не е човек, който гледа да те направи на „пиян морков", да те рекетира. 

Беше започнала процедура за сертифициране на ИАРА по стандарта ISO за административен капацитет, но нещата бяха замразени. Как ще се справите с кадрите?

Договорът за сертификация по ISO е удължен до края на годината. Проведохме конкурси и назначихме 13 души в дирекция „Европейски фонд за рибарство", която обслужва оперативната програма. Министерството осигури сграда за офиси, където ще се преместят част от дирекциите, които нямат пряка връзка с оперативната програма. Така че спазваме европейските изисквания за 7.5 кв. м площ на чиновник. 

Добра ли е комуникацията между агенцията и Европейската комисия?

Според мен не само е добра, а отлична. Може би ние сме едни от белите лястовици в това отношение. Дори един от служителите в Брюксел, който отговаря за България, Румъния, Гърция и Малта, преди излизането на доклада за България ми каза: „Не е срамно да не знаеш, а да не питаш!" 

Рибарите недоволстват и заради квотите, определени от Еврокомисията за улов на калкан в българската акватория?

И там въпросът е мътен, но колегите правят всичко възможно, за да поправят нещата. Бяха пуснати квоти по 50 тона за България и Румъния. Исторически северните ни съседи никога не са хващали толкова много калкан. Има и маса други неуредици. Примерно - ако румънски рибар влезе в наши териториални води, като член на страна от Евросъюза може да лови риба без да плаща никакви такси. Оказва се, че има такси за българските рибари, но мисля, че скоро и те ще бъдат отстранени. При това се изисква и много писане. Ако цял ден си ловил риба и си хванал два калкана, като слезеш на брега трябва да започнеш да пишеш. Около 90% от времето си губим за ненужни справки. 

Как ще се реши проблемът с акциза за гориво на рибарските лодки и кораби? Земеделските стопани имат право на известни компенсации.

В Европейската комисия се обсъжда колко средства ще се отпуснат за субсидиране на горивото за рибарския флот. Ние изпреварихме решението на Брюксел и още в края на май предложихме да се връщат парите за акциза по същата схема както се дават на земеделските стопани. На всеки рибар в края на месеца срещу представени фактури да се възстановява ДДС в рамките на определения лимит. За целта ще са необходими общо 10 млн. лв. годишно за цялата страна. Очакваме правителството да разреши този въпрос.

Кои са най-големите ви страхове около стартирането на оперативната програма за рибарство?

Да не си попречим сами, по български. Знаете вица за казана - ако един изплува, другите го връщат обратно. Такива са и притесненията на колегите от дирекция по морски въпроси и рибарство в Европейската комисия. Ние сме изпълнили всички техни изисквания и както твърдят от Брюксел, единствените ни проблеми могат да дойдат, ако сами не си създадем трудности, за да ги преодоляваме после.