„По-евтини цигари излизат срещу контрабандата”, „Лекарствата в България са най-евтини в ЕС, но без ДДС”, „София расте към Стара планина”, „Психотест за родители”

„По-евтини цигари излизат срещу контрабандата", съобщава от първата си страница „Дневник"
Нелегалният пазар на цигари е достигнал една трета целия пазар, твърдят вносители, производители и контролните органи. Той се формира от три типа цигари:

- фалшиви и абсолютно неизвестни марки (за брандове като "Ракел", "Натур" и "Слимс", които заливат пазара не се знае нито откъде идват, нито от кого са произведени)

- български брандове без бандерол, които първо са изнесени, а после внесени обратно

- оригинални цигари от Сърбия, Македония, Молдава и Украйна, но без платени данъци.

Общото между тях е, че цената им е близо два пъти по-ниска от най-евтините легални цигари, които струват между 4.20 и 4.40 и заемат само около 30% от пазара.

За да отговорят на повишената контрабанда производителите прибягват до пазарни методи - по-малко цигари в опаковка и завръщане на стари по-евтини марки. Така например на пазара вече се продава "Вайсрой" (на "Бритиш американ табако") в кутия по 10 броя срещу 2.20 лв., "Мерилин" (на "Кингс табако" - Пловдив) срещу 2.30 лв.
Още от статията на „Дневник"

„Лекарствата в България са най-евтини в ЕС, но без ДДС", информира от първата си страница „Сега"
Цените на лекарствата в България са най-ниски в целия ЕС, но без ДДС, обявиха през уикенда от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България. Налогът върху добавената стойност върху медикаментите у нас е 20% и е колкото за останалите стоки и услуги. "В останалите европейски страни данъкът върху лекарствата е по-нисък, отколкото за другите стоки - в повечето случаи между 5 и 10 %", твърдят от асоциацията. Именно заради ДДС крайната цена на медикаментите у нас е по-висока, отколкото в доста страни от Европа.

Ниската цена на препаратите преди данъчното им облагане е резултат от серия мерки, предприети в последните години. За да се плаща дадено лекарство с публични средства, то трябва да е най-евтино в ЕС, което доведе до намаления от страна на производителите. Но това се компенсира от високия ДДС, който държавата отказва да намали. От ГЕРБ твърдяха преди изборите, че ще редуцират налога за медикаментите, но това не стана. Парламентът дори отхвърли законопроект на СДС за намаление на ДДС за тези стоки.

В България пациентите доплащат средно повече от половината цена на лекарствата с рецепта, които използват, а в страните от Европейския съюз финансирането с публични средства е средно 80% от цената на медикамента, съобщиха от асоциацията.

По техни данни през 2009 г. българите са платили около 794 млн. лв. за лекарства с рецепта, а здравната каса и здравното министерство - 627 млн. лв. В тези суми влиза и ДДС за 136 млн. лв.

Асоциацията недоволства и срещу готвени промени на начина, по който държавата и здравната каса плащат лекарствата. Според тях медикаменти ще се изплащат дотогава, докато има пари в бюджета на НЗОК и МЗ.
Още от статията на „Сега"

„София расте към Стара планина", прогнозира от първата си страница „Монитор"
София ще продължава да расте и да се развива на север - в полите на Стара планина. През следващите 5-6 години в района трябва да се изградят пътища, а след това териториите да се застроят с еднофамилни къщи. Очаква се в околностите на града да бъдат вдигнати около 250 000 нови жилища.

„Новите квартали на София ще се намират на югозапад, югоизток и северозапад. Най-много жилища се предвижда да бъдат построени в полите на Стара планина", обясни пред „Монитор" арх. Яни Вълканов от общинското предприятие „Софпроект-ОГП". Концепцията за развитието на столицата до 2030 г. е залегнала в Общия устройствен план на града, на който архитектите от дружеството са съавтори. След дълги обществени обсъждания планът бе одобрен от Столичния общински съвет и Министерския съвет в края на миналата година.

„За да се развият тези територии, първо трябва да се изградят пътища и друга инфраструктура. В момента подготвяме план-график на развитието на околностите на града, който ще предопредели и появата на новите квартали. Според първоначалните ни сметки до 2015 г. за всички райони около столицата трябва да бъдат разработени и одобрени подробно устройствени планове. Така ще стане ясно къде ще има пътища, къщи, паркове, административни сгради и дори детски градини", обясни арх. Вълканов. На „Московска" 33 все още нямат разчети колко ще струва цялостното планиране на териториите около града.

Според архитектите до 5-6 години трябва да са готови и основните транспортни връзки между централните части и крайградските райони. Сред тях са магистралите „Люлин", „Калотина", Северната скоростна тангента, както и продължението на „Хемус" до Горни и Долни Богров. По разчетите на правителството на ГЕРБ част от тези първокласни пътища трябва да бъдат завършени и по-рано.
Още от статията на „Монитор"

„Психотест за родители", четем от първата страница на „Стандарт"
Посягаш на детето си - отиваш на психотест. Психолози ще решават дали майките и татковците побойници ще могат да задържат децата си. Това предвижда нов Кодекс за детето и семейството, подготвян от ГЕРБ и социалното министерство. Той изцяло ще замени действащия Закон за закрила на детето. Целта е проблемите на хлапетата да се решават заедно с тези на майките и бащите им.

Според проекта родителите насилници ще имат само един шанс при психолог. Той може да назначи системно наблюдение на проблемното семейство. Но ако прецени, че промяна е невъзможна, детето ще се отнема, заяви за "Стандарт" Станка Шайлекова от ГЕРБ.

Нови, още по-жестоки глоби за насилие над деца, предвиждат управляващите.
Още по темата от „Стандарт"

„Инвеститори посетили над 40 пъти "Кремиковци" заради днешния търг", информира от първата си страница „Класа"
Повече от 40 посещения са направили експерти - представители на различни компании на площадката на металургичния комбинат „Кремиковци", по повод днешния търг за продажба на активите му. Това обясни вчера пред „Класа" синдикът на предприятието Цветан Банков. По думите му днес ще стане ясно дали някой от потенциалните инвеститори наистина има интерес да закупи производствената площадка на комбината.

Според източници на „Класа" такъв до момента са проявили „Арселор Митал" на индиеца Лакшми Митал, „Ворскла стийл", свързана с украинския бизнесмен Константин Жеваго, както и турска компания. От синдикатите на предприятието добавиха, че на огледи за покупка на дружеството са идвали представители на фирми от Украйна, Индия и Китай.

Началната цена на търга с тайно наддаване е малко над 565 млн. лв., като кандидатите за комбината трябва да внесат 10% вноска, за да участват в него. Банков отказа да прогнозира дали някоя фирма ще се яви днес, за да закупи обявеното в несъстоятелност предприятие. Дълговете на „Кремиковци" към кредиторите са за близо 2 млрд. лв., но ако се появи кандидат, цената ще е без борчовете.

Ако на сегашния търг не се появят кандидати, до 2 месеца има възможност да се проведе втори търг, каза Банков. Той ще бъде пак за цялата площадка „Кремиковци", но наддаването ще започне с 20% по-ниска цена. При втората процедура е по-вероятно да се появят кандидати за предприятието, твърдят запознати.
Още от статията на „Класа"

„Затъване или потапяне" е заглавието на седмичния коментар на д-р по икономика Емил Хърсев в „Сега"
Шефовете на фирми и Националният статистически институт питали потребителите колко е сивата икономика в България спрямо отчетения брутен вътрешен продукт. Потребителите казали, че скритото производство е над половината (58%) от официалния оборот, мениджърите признали за 42%, а НСИ открил 10%. Очевидно най-недостоверен отговор е дала официалната статистика, макар колегите статистици най-добре (сигурно единствени от другите групи респонденти) знаят какво значи сива икономика. Надъхани от постоянно одумване на проблема в медиите, потребителите по-скоро го преувеличават. Повече вярвам на мениджърите, които познават собствените си магии, и добре знаят каква част от оборотите се "изпускат" от счетоводните сметки. У нас единственото смислено изследване на сивата икономика, което ми е попадало, е едно проучване на университетите Корнел и Харвард, съвместно с нашите Агенция за икономически анализи и прогнози и Институт за пазарна икономика, публикувано 2001 г. Изводите им бяха, че в периода 1989-1998 г. сивата икономика била между 25% и 37%, като се увеличавала рязко в годините на кризи (1990, 1996). Фирмите укривали 34%-35% от заплатите и 35.5% от данъците. По-голямата част от продажбите и плащанията бизнесът отчитал като "платени в брой". Който внимателно прочете несъмнено ценния труд на колегите, ще забележи, че те са проучвали само една част от икономиката в сянка - сивия бизнес.

И практически нито дума не са казали за домашното стопанство, а то е сив сегмент особено важен в криза: обира "излишните" работници - безработни, неплатени отпускари, скрито съкратени, хора, записали се за "земеделски производители", и пр. самонаети. Какъв е делът от БВП, зает от бурканите с компоти и туршии, никъде неотчетените добиви в селски дворове, лични лозя, ракията от селския казан, ремонтите, извършени от "майстори" и пътуващи дюлгерски "бригади", неведомите нощувки в частни квартири, скритите наеми ... чет нямат проявите на икономиката в сянка.
Още от статията на „Сега"

„Бизнесът закъсва с плащането на половината от задълженията си", предупреждава „Дневник"
Фирмите в България не плащат навреме половината (50.4%) от задълженията си. Това показва изследването "Навици за плащане в Европа" за 2010 г. на международната компания "ЕОС груп" (EOS Group), която има поделение у нас. Едва всяка втора сметка у нас (49.6%) се заплаща в срок. Изследването показва, че в сравнение с още 9 европейски държави българските фирми имат най-нисък дял плащания навреме.

Освен това тази година в сравнение с миналата намалява и делът на сметките, които се заплащат навреме. Тогава анкетираните фирми са посочили, че получават навреме около 53% от вземанията си, което е с над 3 пункта по-малко.

Резултатите на проучването съвпадат и с наблюденията на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Основният фактор за това според Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, е, че държавата не си плаща навреме задълженията към бизнеса. Допълнително влияние оказва и слабата ликвидност на компаниите в условията на икономическа криза.

След като основният длъжник не си плаща навреме, как компаниите да се разплащат помежду си и да обслужват редовно кредити и други задължения. Това не е виновно поведение на бизнеса, посочи още Иванов. По думите му фирмите кредитират държавата и в същото време са поставени в неравностойно положение и от гледна точка на това, че върху техни закъснели задължения се начислява лихва, докато върху закъсняло издължаване на държавата - не.
Още от статията на „Дневник"

„Връщаме си пазарите в Русия и Близкия изток", информира „Монитор", като цитира премиера Бойко Борисов
Приоритет за България е връщането на позициите й на пазарите в Русия и Близкия изток. Това стана ясно от интервю на премиера Бойко Борисов за предаването „Нека говорят" на бТВ.

По думите на министър-председателя ГЕРБ са наследили нокаутирана и ликвидирана икономика в страната. Той даде за пример  липсата на заводи и производство, затварянето на реакторите в АЕЦ „Козлодуй", скандалната продажба на националния превозвач БГА „Балкан", както и безсмисленото изграждане на пристанища за насипни материали като руда и въглища, при положение че в този момент Брюксел настоявал за затваряне на комбината „Кремиковци". Според Борисов далеч по-целесъобразно би било, ако предишните управляващи бяха направили модерни портове за товарни контейнери.

Премиерът наблегна обаче най-вече на загубата на чуждите пазари, които са важни за България. Той напомни, че отвъд границата край Свиленград се простира Азия, а Черно море ни свързва с много от бившите съветски републики. С тези държави ни свързвал както туризмът, така й износът на земеделска продукция. Там познавали добре вкуса на българските краставици и домати, подчерта Борисов. Той обаче е убеден, че за да се направят на добри пред САЩ и Брюксел, предишните правителства са загърбили интересите ни в Русия и в Близкия изток.

Важни са интересите, стига с тая любов, аргументира се министър-председателят.
Още от статията на „Монитор"

„Италианци и китайци оглеждат "Кремиковци", информира „Стандарт"
Италианци, китайци и представители на индийско-американска компания са поискали оглед в "Кремиковци". Преди това и хора на украинския милионер Константин Жеваго от комбината му в Дания бяха на площадките, за да проверят състоянието на спрените мощности. Днес е търгът за активите на металургичния гигант, който бе обявен в несъстоятелност. Наддаването започва от 565 млн. лв. Дали обаче ще се явят мераклии за замразения мастодонт, ще стане ясно час преди търга, който е от 12,30 ч. До 11,30 ч кандидатите трябва да внесат задатък от 10% от началната сума. Според синдика Цветан Банков високата цена на активите може да накара потенциалните участници да се въздържат от оферти. Така при липсата на кандидати може да се обяви втори търг с по-ниска цена. Според синдика, ако се наложи, това може да се направи до два месеца.

Досега най-сериозни изглеждат намеренията на Жеваго, който преди 2 г. работи в комбината на ишлеме чрез дъщерната си "Ворскла Стийл България". Компанията обаче напусна металургичния гигант след скандали и обвинения за липса на суровини и с финансови претенции, за които още се води дело.

Италианската компания, чиито представители са идвали на оглед, е от металургичния бранш, но е доста малка, каза за "Стандарт" Людмил Павлов, шеф на синдиката "Подкрепа" в комбината.

Другите мераклии също са от бранша - смесена американско-индийска компания. На оглед в края на миналата седмица са били и дипломати от китайското посолство, но според хората от комбината техният интерес е бил повече към терените на "Кремиковци", отколкото за евентуално възстановяване на дейността му. Най-вероятният изход от днешния търг ще бъде изобщо да не се явят кандидати.
Още от статията на „Стандарт"

„Платеното обучение в университетите остана на хартия", съобщава „Сега"
Спорните текстове в закона за висшето образование, с които депутатите от ГЕРБ върнаха платеното обучение на бакалаври в държавните университети, останаха на хартия. Броени дни преди началото на учебната година висшите училища, обявили такъв прием, се броят на пръсти. Така поредната антикризисна мярка, от която се очакваше да спаси университетите в условията на орязани бюджетни, се оказа провал, показа проверка на "Сега".

Част от университетите вече са решили категорично, че платено обучение няма да има. Техническият университет - София отдавна обяви, че няма да се възползва от тази възможност и не одобрява връщането на платената форма. Както "Сега" писа, за техническите университети депутатите гласуваха нелогично високи такси, които надвишават тези на частните университети и таксите за платено обучение в магистърски програми.

Софийският университет и Университетът за национално и световно стопанство още не са провели академичен съвет, но въвеждането на платено обучение в тях е малко вероятно. В УНСС таксите за платените бакалаври трябва да са 982 лв. на година според решението на законодателя, а университетът в момента взима от платените магистри 1800 лв. "Нещата не стоят добре. Икономически неизгодно е да приемаме платени студенти", коментира ректорът проф. Борислав Борисов. СУ също обяви, че платен прием вероятно няма да има.

Платени студенти няма да има и в Пловдивския, и в Икономическия университет - Варна. "Още няма решение, но вероятно ще се откажем", заяви шефът на учебния отдел на ПУ Димитър Бойков. Вузът има незапълнени места за държавна поръчка. "Запълнили сме целия си капацитет и нямаме никакви свободни места за платени студенти", коментира ректорът на Икономическия университет - Варна проф. Кальо Донев.
Още от статията на „Сега"

„Гласуването в Столичната община напомня на "коне с капаци", казва в интервю за „Дневник" Георги Кадиев, общински съветник от БСП
Вие сте първият ясен кандидат за кмет на София за местните избори догодина. Как оценявате шансовете си днес, след 3-годишното вече общинско управление на ГЕРБ?
- Изборите в София са свързани неминуемо с настроенията на хората, те винаги са един вид вот на доверие или недоверие към управляващите. В този смисъл има прекалено много време още. Считам, че слабото управление на ГЕРБ и грубите грешки, които се допускат както в национален, така и в общински мащаб, дават добър шанс на опозицията.

Дали това ще бъда аз или някой друг от опозицията, предстои да видим. Зависи и от предизборната кампания, и от прекалено много фактори, които никой не може да предвиди. В края на краищата изборът е емоционално решение на човека.

Според вас промениха ли се по същество работата на общинския съвет и управлението на столицата?
- Не съм бил в предишния общински съвет и не зная какво се е променило, но това, което виждам в този, е, че се действа по инерция. ГЕРБ управлява с мнозинството си и не се води никакъв дебат. Има пълна еднаквост на гласуването и до голяма степен пасивност на останалите полууправляващи, полуопозиционни групи на Синята коалиция и "Атака" и всъщност единствената ясно дефинирана опозиционна група е тази на БСП. Начинът, по който мнозинството в общинския съвет действа, напомня на "коне с капаци". Те гласуват както им наредят.

Така се взимат политически решения за приемане на "Топлофикация София", приемане на басейна "Спартак", данъчните закони, ставките по местните данъци и такси. Никой не се замисля дали това е добро, а гласува, защото така е решил председателят на Министерския съвет.

Как си обясняване връщането на "Топлофикация София" на общината с тези огромни дългове?
- "Топлофикация София" в момента има задължения от 510 млн. лв., от които към 355 млн. лв. към "Булгаргаз". То генерира всяка година загуба между 30 млн. лв. и 40 млн. лв. за последните пет години. Така ще е и през 2010 г., и следващите също. В този смисъл мисля, че "Топлофикация" е прекалено голяма хапка за Столичната община.

Тя наистина извършва комунална услуга за софиянци, наистина е логично да е собственост на общината, но тя не може да си го позволи в момента. Както според мен не може да си позволи да вземе и басейна "Спартак", който има неплатени местни данъци и такси над 1 млн. лв., които общината ще загуби, ако басейнът стане нейна собственост, тоест тя ще ги извади от единия джоб, за да ги сложи в другия.

Смятам, че бъдещето на  "Топлофикация" не е розово. И не разбрах защо е необходимо първо да го приемем като собственост, а след това да възложим анализ за състоянието й, като логичното е да направим обратното. В момента никой няма яснота защо общината би се справила по-добре, както твърдят, с промени в законите, след като промените в законите са работа на държавата.
Още от интервюто на „Дневник"

„Вдигаме пенсиите след заплатите", казва в интервю за „Стандарт" министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов
Отпускарският сезон свърши и държавата отново закипя. Задочните спорове между социалното и финансовото министерство за размера на минималната работна заплата продължават вече цяла седмица. Синдикатите пък искат да протестират заради готвената пенсионна реформа. В същото време безработицата бавно, но сигурно пъпли надолу. Затова какви работни места и доходи да очакваме през следващата година, както и как ще се пенсионираме потърсихме министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов.
Г-н Младенов, на какво се дължи понижаването на безработицата?
- В състояние на икономическа криза министерството и правителството положиха доста усилия, за да смекчат последствията от това, че голяма част от хората останаха без работа. Насочихме се към Националния план за заетост и програмата "Човешки ресурси". Самият факт, че по нея вече са договорени над 1 млрд. лева и са изплатени над 160 млн. по различни мерки за заетост, преквалификация и квалификация, е показателен. Резултатите са налице. Ако имахме пик на безработицата през февруари от 10,26%, то за последните 6 месеца се наблюдава лек спад и към 31 август процентът е 9,14%, или 338 хил. са на борсата. Това е с 40 хил. безработни по-малко за 6 месеца. И не само сезонността е причина за това намаление. През миналата година през същия период безработицата не намаляваше, а се увеличаваше. Ако няма големи сътресения на пазара на труда, до края на годината ще успеем да се вместим в безработица малко под 10% средно годишно. Това е близо с 1,5% по-малко от планираното за тази година.

Субсидираната заетост или реалната икономика имат по-голям дял за намаляването на безработицата?
- И двете. Чрез трудовите посредници в бюрата всеки месец помагаме на над 10 000 души да намерят работа в реалния бизнес, отделно със субсидираната заетост и ОП "Човешки ресурси" този процент се увеличава. От 1 октомври стартират две нови мерки за наемане на 9 хил. души за личен асистент и на 13 500 младежи до 29 г. без опит. По този начин чрез чиракуване им даваме шанс да придобият нужния опит.

Имате ли данни в кои отрасли на реалната икономика се търсят най-много хора?
- Въпреки безработицата в момента има над 3000 свободни места, обявени от бизнеса в бюрата по труда. Те са в областта на преработвателната промишленост, строителството, търговията и услугите, както и в образованието. Около 42% от работодателите твърдят, че през следващата година биха наели между 1 и 5 човека допълнително, а около 35%, че няма да съкращават или уволняват хора.

Какви доходи може да очакват хората през следващата година?
- От следващата седмица започват преговорите за новите размери на минималните осигурителни прагове. Миналата година бяха договорени осигурителни прагове само с 4,5% по-високи от предишната. Очаквам тази година те да са още по-високи, спокойно може да се постигне средно увеличаване от над 10%. В някои браншове то може да бъде повече, другаде по-малко.

С колко очаквате да нарасне средната работна заплата?
- Мога да коментирам средния осигурителен доход. През тази година той е 573,90 лв., за 2011 очакваме да стигне 609 лв. Той може и да е по-голям, но сме предпазливи в даването на тези прогнози.

Какво ще се случи с минималната заплата?
- Очаквам сериозно да се помисли за по-висок размер на минималната работна заплата. Сега прагът на бедност е 211 лв. и при минимална заплата 240 лв., като се махнат удръжките от данъци и осигуровки, хората получават по-малко. Затова се надявам, че Съветът по развитие към МС и правителството ще обмислим още веднъж леко да се покачи минималната заплата. Сметнахме какъв е ефектът и за фиска. Ако минималната заплата се увеличи на 270 лв., това означава 25 млн. лв. повече разходи за държавния бюджет и около 21,5 млн. лв. допълнително приходи в осигурителните системи за пенсии и за здраве.
Още от интервюто на „Стандарт"

„Някои общини ще връщат пари заради дискриминационни условия", казва в интервю за „Класа" Томислав Дончев, министър по управление на европейските средства
Г-н Дончев, през миналата седмица по време на приемната ви разговаряхте с няколко бенефициенти. Научихте ли нещо, което досега не сте знаели?
- Това бяха конкретни случаи, нуждаещи се от разрешаване. Но трябва да знаете, че повечето казуси са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Оказва се, че грешки има и в двете страни - в управляващия орган или в междинното звено, както и при бенефициента, който често е пообъркал нещо. Затова в рамките на пет минути трудно може да бъде приключен всеки конкретен случай. Някои от хората идват, за да получат ориентация, други - за да се оплачат, трети - имат идеи, предложения и т. н.

Близо шест месеца вече сте министър, успяхте ли да разберете защо страната ни трудно успява да се възползва от европейското финансиране?
- Основната тежест, която трябва да носим на гърба си, е късният старт на повечето програми. А лошият имидж пред европейските институции, петното, че България е корумпирана, ще се преодолява дълго. Забелязват се всички предприемани действия, но лошата новина се разпространява по-бързо от добрата. В това състояние сме, защото в минали периоди е липсвала концентрирана политическа воля усвояването на евросредствата да е приоритет. Особено в началото никак не е било добро общуването с европейските институции на политическо ниво, правени са груби грешки при управлението на някои от инструментите, твърде лежерен е бил подходът при спазването на законосъобразността на разходите. Абсолютно неадекватни са били реакциите в скандални ситуации, както стана през 2008 г. в Пътния фонд. Държавата трябва да реагира бързо и безкомпромисно, защото всяко забавяне води до загуба на доверие за дълъг период напред. И ако голяма част от експертите, от политическото ръководство на ЕС знаят, че в България нещата вече са различни, ще мине време, докато го разберат всички европейски граждани. И европейските, и държавните пари би трябвало да се управляват по едни и същи стандарти. Няма особена разлика във формалните процедури при проектите с европейско и с национално финансиране. Пак се минава през процедури по Закона за обществените поръчки, сключват се граждански и трудови договори и т. н. Препъникамък обаче са се оказали лошите навици тук и фактът, че европейските пари се следят по-стриктно. Всъщност, крайната цел е освен да се използват ефективно европейските средства, наложените стандарти при управлението да станат стандарти за работа на администрацията.

Споменахте ЗОП, какво в него не ви харесва, че настоявате да бъде създаден нов закон?
- Не е въпросът на мен дали ми харесва или не. Но ако попитате възложителите, контролните органи и изпълнителите, ще получите една приблизителна представа за дефектите на закона. Излишно са усложнени част от процесите по процедурите, прекалено е фиксирането към документа, няма никаква свобода на действие, която позволява да се реагира според здравия разум и реалните нужди. Необходимо е опростяване на процедурите, синхронизиране на правила и документи. Всяка процедура, обявена от когото и да е, трябва да изглежда по един и същ начин и да се вмества в еднакви форми.

Вече е сформирана работна група с представители на всички заинтересовани страни, прави се анализ на всичко, което излиза като проблем от приложението на закона. Но тъй като питате за дефектите на закона, нека да дам един конкретен пример. Обявяваме процедура, към която проявяват сериозен интерес, включително европейски компании. Оказва се, че 70% от кандидатите изобщо не достигат до фаза на оценка на финансовите предложения, защото отпадат на етап административно несъответствие. Документите, които са представили не съответстват на изискванията. А става дума за компании, които оперират на целия европейски пазар.
Още от интервюто на „Класа"