„Почваме разговори за смяна на лева с евро", пише в. „24 часа"
Българското правителство започва разговори с правителствата на 19-те страни от еврозоната за старт на присъединяването ни към общата валута. Това съобщи финансовият министър Владислав Горанов във Вилнюс. Той бе в столицата на Литва за окончателното влизане на 19-тата страна от ЕС в еврозоната и премахването на местната валута литас. От полунощ на 15 януари в Литва вече се плаща само с евро.
"Има политически консенсус, че трябва колкото се може по-бързо да приемем еврото", каза вчера Горанов, но не определи дати за влизане в чакалнята на механизма ERM 2 и последващо приемане на еврото като официална валута. Напълно възможно е да влезем поне в чакалнята до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство, каза той.
България ще поиска от 19-те страни, които вече ползват еврото като валута, пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да извършим за допускането ни в механизма ERM 2.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Закриват ТЕЛК, ще ни освидетелстват доктори с лиценз" е заглавиe от в. "Труд"
ТЕЛК комисиите ще се закрият, а лицензирани лекари със специалност и определен стаж ще освидетелстват пациентите. Това е идея, по която работим с Министерството на труда и социалната политика, съобщи здравният министър д-р Петър Москов. Описаната практика била част от европейския опит в държави като Хърватия, Испания, Холандия и Германия.
„Няма причина лицензиран лекар, който може да диагностицира и проследява вашето заболяване, да не може да даде експертиза до каква степен то ви е инвалидизирало", аргументира се пред „Труд" д-р Москов. Той подчерта, че в момента за оценка от някои ТЕЛК (като очната) се чака по една-две години като така се трупат опашки и се акумулира корупция. А в случаите, при които човек няма едно око, ръка или крак, той няма да се явява за преосвидетелстване всяка година, за да установят специалистите, че примерно не му е „пораснал" нов крайник.
Прочети още от в. "Труд"

"В цели рaйони хората се издържат само със социални помощи" е водещo заглавиe на в. "Сега"
В цели райони хората разчитат само на социални помощи. Те нямат стимул да работят, защото нетната минимална заплата е много ниска - до началото на годината беше под прага на бедността, и това не стимулира безработните да си търсят работа. Това обяви вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин на среща с представители на главните дирекции "Икономически и финансови въпроси" и "Заетост" на Европейската комисия, съобщиха от министерството.

Близо 64 хил. са българите, които получават помощи по Закона за социално подпомагане, съобщиха от ресорната агенция пред "Сега". От АСП не отговориха колко от тях нямат никакъв друг доход извън парите от държавата. Най-голям е броят на хората, които получават помощи, защото имат доход, по-нисък от гарантирания минимален за страната от 65 лв. - самотни възрастни хора, родители, хора с увреждания и др. Те са близо 52 500 души и за миналата година са им изплатени близо 55 млн. лв. Еднократни помощи за непредвидени случаи са получили над 11 200 души (за над 3 млн. лв.).
Прочети още от статията на в. "Сега"

"БГ даскалът - жена на 47 г." четем на първа страница във в. "Монитор"
Жена на 47 години - такъв е профилът на типичния български учител. Това става ясно от Международното изследване за преподаване и учене в страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Проучването за пореден път затвърждава, че учителската професия е силно феминизирана у нас - 81% от преподавалите са жени. В развитите държави дамите също преобладават, но все пак средният им дял е по-малък - 68%. Освен, че е със силно изразено дамско мнозинство, учителската гилдия у нас застарява с по-бързи темпове спрямо преподавалите в ОИСР. Средната възраст на учителите у нас е 47 години, спрямо 43 в развитите държави. Българският даскал обаче е отличник по отношение на образованието си.
100% от преподавалите у нас имат диплома от университет или друго еквивалентно висше образование, спрямо 90% средно за ОИСР. Нашите учители преподават в класове с около 22 деца и имат средно 21 години преподавателска практика.
Макар сред директорите на училищата у нас дамите отново да са много, делът на мъжете сред тях е по-висок. 29% от школските директори са представители на силния пол. Средната възраст на типичния български директор е 51 години, спрямо 52 години в държавите от ОИСР.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Държавата погаси външен дълг за 1.9 млрд. лв.", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
България погаси последните облигации от външния дълг за 1.87 млрд. лв., с които бяха заменени брейди книжата през 2002 г. Ниският растеж и трупаните хронични дефицити през последните няколко години на криза обаче не позволиха средствата да се осигурят от излишъци в бюджета, а дойдоха от нов заем на международните пазари. Все пак единият положителен ефект от операцията е, че за следващите години държавата ще плаща доста по-ниски лихви по новия дълг - 2.95% при 8.25% досега. Отрицателният обаче е лошият късмет с поскъпването на долара през последните месеци - така държавата плати с 230 млн. лв. повече за погашение само на главницата, отколкото ако беше направено през лятото. Тук реално правителството нямаше много варианти - от една страна, поевтиняването на петрола и паралелното поскъпване на щатската валута се оказа изненадващо за пазарите, а опция за предсрочно погасяване на облигациите нямаше. От друга - не е честа практика държавата да прави хеджиращи операции, за да се предпази от валутните рискове - нещо, за което обаче може да се помисли в бъдеще, ако се използва валута, различна от евро.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Седми реактор с пари от САЩ", извежда на първа страница в. "Стандарт"
VII блок в АЕЦ "Козлодуй" може да бъде реализиран по технологията на "Уестингхаус" и с финансиране от американската Ексимбанк. Това съобщиха държавният секретар на САЩ Джон Кери и премиерът Бойко Борисов в отговор на въпрос на "Стандарт".
"Поискал съм от "Уестингхаус" да инвестира у нас, а Ексимбанк да търси финансова схема, която да не ни задължава допълнително, да не изисква държавни гаранции и да не товари бюджетния дефицит на страната", обясни Борисов. Повече от час той и Кери разговаряха по четири ключови теми - енергетика, инвестиции, сигурност и образование.
"Впечатлени сме от програмата и плановете на премиера. Виждаме екип, който е решен да се справи с проблемите", коментира Кери. И заяви: "България наистина заслужава по-добра енергийна сигурност и по-добри цени".
Разказах на държавния секретар за газовия хъб на границата с Турция, обяви Борисов.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Надзорникът на БНБ си отива, Искров ще посочи наследника му", пише в. "Капитал Daily"
Цветан Гунев скоро няма да ръководи банковия надзор в БНБ, след като правната комисия в парламента единодушно гласува той да бъде освободен. Предложението за махане на подуправителя е на зам.-председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов и други депутати от партията. То идва само ден след като премиерът Бойко Борисов призова парламента да избере бързо нов подуправител на централната банка на мястото на отстранения от съда Гунев.

Решението е прецедент - парламентът досега не е прекратявал по своя инициатива мандат на ръководител на надзорен орган. Практиката дотук беше да се променя законът, да се преформатира ръководството и така да се правят смените. В случая с БНБ най-парадоксалното е, че Гунев си отива заради проваления контрол над КТБ, а по закон наследникът му трябва да бъде предложен от гуверньора. Така Иван Искров не само няма да понесе лична отговорност за допусната дупка от милиарди в банката, но и ще предложи новия надзорник на банките. Последна дума естествено ще имат депутатите, които трябва да одобрят номинацията. Засега такава няма. Няма и обещаната от Искров оставка.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„БДЖ не знае реално колко пътници вози", пише в. "Сега"
"Холдинг БДЖ" не може да изчисли пътниците, които вози, и съответно приходите, които носи всеки влак. Железниците нямат интегрирана информационна билетоиздаваща и резервационна система, затова няма възможност да засекат приходите по номера на влака. Това става ясно от справка, в която от холдинга признават за липсата на такава система.

Освен това се засича само броят на пътниците, които се качват, но няма начин да се отчете обменът на пътникопотока - т.е. тези, които са слезли по линията преди крайната гара например. Така излиза, че изходните данни за приходите и разходите, по които се пресмята рентабилността, не са са точни. На тази база обаче се преценява ефективността на всеки влак и се взима решение дали да бъде спрян, или не.
Прочети още от в. "Сега"

"Държавата на хартиените стратегии" пише в. „Труд"
Има много несъответсвия между цели и реално изпълнение в националната програма за реформи до 2020 г.
България е държавата на стратегиите, но стратегии на хартия. До голяма степен стратегия само та хартия е и "Национална програма за реформи в България: Европа 2020", актуализирана последно през 2014 г.
Защо винаги се получава така? От една страна няма ясна визия, която да доведе до дългосрочни решения, от друга липсва политически консенсус, който да надскочи идеологическите различия между партийте, от трета страна няма и политическа воля за действие.
Прочети още от в. „Труд"

"Разделят ДКЕВР на ток и вода", четем във в. "Монитор"
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще бъде разделена на два специализирани състава - "Енергетика" и "Водоснабдяване и канализация", които ще вземат самостоятелни решения в рамките на комисията. Това решиха вчера депутатите, които приеха на първо четене промени в Закона за енергетиката със 133 гласа "за", един „против" и 19 въздържали се.
По този начин ще се обръща повече внимание на ВиК сектора, който сега оставал на заден план според вносителите. Освен това те се надяват да се подобрят бързината и качеството на работа на регулатора. С цел повишаване на прозрачността законопроектът предвижда ограничаване на закритите заседания на комисията, като изключения ще има само в случаите, когато се оповестява защитена информация.
В бъдеще съставът на комисията ще се избира и освобождава с решение на парламента вместо на правителството, както е в момента. В съответствие със Закона за администрацията това ще наложи и смяна на името на регулатора, като от него ще отпадне думата "държавна". Промяната на процедурата осигурява публичност в процеса на избор на членовете на комисията, смятат авторите на закона.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Емил Хърсев: Икономиката на тероризма е в десетката на най-големите в света", пише в. „24 часа"
- След събитията в Париж особено актуални стават всички аспекти на тероризма. Вие повдигнахте темата за икономиката на тероризма - вярно ли е, че около 1 милион души са заети в нея и още поне 10 милиона в съпътстващи дейности, г-н Хърсев? Това много ли е, малко ли е?
- Струва ми се твърде много, защото 1 милион души постоянно заети, това е икономика с физическия размер на Албания или Македония примерно. Доста сериозно е като брой на заетите в световната терористична икономика, а и те се увеличават. Защото за първи път от началото на това хилядолетие имаме терористични структури с квазисуверенен статут - те фактически владеят територии. Никога например в латиноамериканските държави не сме забелязвали такова дългосрочно и трайно владеене на отделни обособени територии - дори в Колумбия или в Перу като "Сендеро луминосо" (перуанска радикална маоистка групировка - б.р.). А сега в три случая - с "Ислямска държава", със Сомалия и с Боко Харам (радикална нигерийска ислямистска секта - б.р.) в Нигерия става въпрос за формирования, които са получили този статут на независимост и развиват една икономика, базирана върху квазидържавност. И на тези територии могат да развиват икономически дейности - особено в случая с "Ислямска държава". Американски и други независими източници наскоро обявиха, че са били бомбардирани 15 рафинерии на "Ислямска държава" от въздушните сили на САЩ. Тоест очевидно там има поне 15 рафинерии.
Прочети още от в. „24 часа"