През последните седмици, бяхме свидетели на изказванията на дейци на БСП и на „Коалиция за България", които предизвикаха силна възбуда сред обществеността и доста остри публични дискусии. Темите на тези изказвания варират от възможните мерки срещу големите търговски вериги до вече брадясалата тема за работата на електроразпределителните дружества.

Държат ли се социалистите като социалисти?

И двете цитирани изказвания бяха видимо не просто неДОобмислени, а направо НЕобмислени. Никой изобщо не беше се замислил за възможните последствия от тях, точно от гледната точка на социалистически или на ляв политик. Така например, никой не помисли, че задължителното спиране на работа на хипермаркетите в събота и неделя ще доведе просто до намаляване на обема на работите поне с 2/7 (две седми) ако не и с повече, при което естествената реакция на „капиталистическия мениджмънт" най-вероятно щеше да бъде съкращаване на числеността на персонала.

Информирах се, какви биха могли да бъдат съкращенията в може би най-успешната търговска верига в страната и хората отговориха без излишно лицемерие, че съкращенията могат да бъдат в границите от 700 до 1700 души. Което от двете числа да умножим по броя на търговските вериги в България, ще получим резултат по-голям от броя на съкратените при затварянето на „Кремиковци".

Социалисти и леви политици не могат да си играят със заетостта - за тях тя трябва да бъде свръхприоритет. Отделен въпрос е, че няма гаранция, че мярката няма да доведе просто до лудо пазаруване в петък от страна на потребителите. Малките търговски обекти имат нужда от други мерки - на първо място да бъде прекратен административният тормоз над тях. По времето на управлението на Бойко Борисов администрацията беше буквално хвърлена да дере живо месо от малките и микро- предприятитята, поради недостига на постъпления в бюджета.

Въпросният недостиг по мнение на редица организации, между които и Съюза за стопанска инициатива, възникваше поради достигнатите рекордни нива на контрабандата и съответната загуба на приходи от неосъществени митнически сборове и акцизи.

Проблемът с контрабандата очевидно се осъзнава много добре от лидера на БСП - Сергей Станишев, който буквално насмете съпартийците си от изпълнителната власт заради размотаването около назначаването на нов шеф на митниците след освобождаването на Ваньо Танов. Остава да му пожелаем обемът на контрабандата на намалее драстично, а с това да нараснат постъпленията в бюджета.

Малките и микро- предприятията, в това число и малките търговски обекти, наистина трябва да бъдат спасени от преднамерения административен терор на който бяха подложени. Те обаче се нуждаят и от достъп до финансиране за оборотни средства - нещо, което няма да се случи, докато продължава безгрижното добруване на неформалния картел на търговските банки и поддържането на днешните лихвени нива. За тези неща ние не чуваме нищо. Нещо повече - Корпоративна търговска банка е точно толкова на власт, колкото беше и по времето на предишното правителство.

Споменавам Корпоративна търговска банка, просто защото тя се превърна в емблема на безгрижното съществуване на неформалния банков картел. Всъщност, в КТБ не са с нищо „по-лоши" от деятелите на която и да е банка, която оперира на българския банков и кредитен пазар. Лихвите продължават да бъдат убийствени, а банките продължават да ползват привилегии, като че ли са държавни институции.

Социалистите се кълнат във февруарските протести, но удобно забравят, че един от основните лозунги тогава беше озаптяването на банковия произвол. Такова нещо изобщо не става и комай няма да стане скоро. Малките предприятия, земеделските производители и животновъдите ще продължат да са изправени пред алтернативата или да не взимат кредити или да ги взимат с ясната идея, че при техния предмет на дейност просто не могат да ги върнат. Иначе казано, да се колебаят между нулева инвестиционна активност и кредитно самоубийство.

Малките предприятия не се нуждаят от ръкомахане и ефектни пози

Малките търговски обекти се нуждаят не от бомбастични жестове, а от систематична подкрепа. Достатъчно е да си спомним от колко време насам чака законодателно уреждане и създаване на някаква разумна нормативна база за франчайзинга в България. Законът за рисковото инвестиране, който е от огромно значение за малките иновационни фирми, чака от времето на управлението на НДСВ, когато дори беше приет на първо четене. Има достатъчно на брой допълнителни примери за чакащи въпроси, които биха били изцяло в интерес на малките фирми, но това обаче изглежда не е актуално и при това правителство.

Липсата на идеи за подобряването на положението на малкия бизнес и на живота на обикновените хора не е патент на сегашното управление, но то беше длъжно да положи много по-големи усилия в тази насока. Да, наистина, в медиен план правителството на Орешарски е подложено на огромен натиск още от първия си ден, но това го задължава още повече да мисли в посока на интересите на обикновените хора.

Вместо това, публиката беше шокирана първоначално с няколко безумни предложения за назначения, сред които „случаят Пеевски" съвсем не е единствен. Назначаването на скандалната фигура на Георги Христозов в ръководството на Българския енергиен холдинг (БЕХ) с нищо не отстъпва на номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. За БСП е цяло щастие е, че проблемите на енергетиката не са толкова близки на публиката, колкото проблемите на националната сигурност.

Проблемите в енергетиката - „словестна дъвка" или истински приоритет?

И като стана дума за енергетика стигаме до второто знаково изявление - това на Явор Куюмджиев. След консултациите си с няколко неправителствени организации по проблемите на взаимоотношенията на естествените монополи с потребителите и на съответната държавна регулация, той заяви: „В момента отношенията между монополите и клиентите са, че ние по презумпция сме виновни. Пред монополите сме виновни и затова че дишаме. Така се усещаме от доста години. Това трябва да променим".

Без да отричам съжденията на г-н Куюмджиев въобще, не мога да не отбележа, че примерите с които борави в никакъв случай не са точните за момента. Незнайно защо, той започва да се упражнява отново върху електроразпределителните предприятия (ЕРП), сякаш други естествени и неестествени монополи въобще не съществуват. Не е въпросът да защитаваме сляпо ЕРП-тата. През годините те „произведоха" най-различни проблеми, но добре е всяко безобразие да се свързва с конкретния извършител.

Време е да кажем, че на политиците е изключително изгодно да превърнат във враг само едно звено от целия електроснабдителен монопол. Много удобно е да се демонизират ЕРП-тата, особено като се имат пред вид изстъпления от типа на цитирания по-горе „хуманитарен подвиг" на „Енерго Про". Но атаката срещу ЕРП-тата има преди всичко пропагандна логика. Икономическата логика вече отсъствва.

Някой би попитал: „Да не би изведнъж ЕРП-тата да са започнали да се държат като ангели небесни и да дундуркат потребителите си със семки и бонбонки?". Безспорно не е така, но е крайно време да се каже още един път истината за това, кой колко кожи смъква от гърба на потребителя? Още по време на февруарските протести стана ясно, че ЕРП-тата взимат максимум 9 процента от крайната цена. Иначе казано - от всеки сто лева сметка, само 9 лева бяха за ЕРП-тата.

Още тогава разумните хора попитаха за отговорността на тези, които прибират останалите 91 процента.

А публиката продължава да пита ...

Въпросът е, какво още може да се изстиска от ЕРП-тата при описаното по-горе положение. Да, действително с тях може и трябва да се водят дебати по много въпроси на обслужването на клиентите и по общите условия на предоставяните от тях услуги, но демонизирането им и превръщането им в мишена е несъстоятелно. Нещо повече - от гледна точка на правителствената политика, такъв подход е и вреден. Хората съвсем не са толкова глупави, а и начините им за информиране вече са различни. Те много лесно ще схванат фалша в патоса на г-н Куюмджиев или на който и да е друг политически пропагандист.

Какво става в НЕК? Защо всеки Божи ден ни бомбардират тревожни съобщения, че НЕК е пред фалит? Как точно става така, че монополист да фалира? Публиката пита: „До кога ще продължи ограбването на дружествата от енергетиката от така наречения БЕХ"? Как става така, че НЕК е пред фалит, а БЕХ взима от тази компания главоломен дивидент? А трябва ли ни БЕХ?

Публиката пита и други неща, като например - кой е отговорен за огромните по обем кражби на трансформаторно масло? Кой трябва да се грижи за безопасността на трафопостовете - служителите на МВР или ЕРП-тата? Ако ЕРП-тата трябва на наемат частни охранители или да си създават собствена вътрешноведомствена охрана, къде ще се отразят направените разходи?

От позицията, която заема, Явор Куюмджиев би трябвало да задава същите въпроси, защото ако получим отговори на тях със сигурност ще успеем да подобрим нещата в енергетиката като цяло, а не да сваляме цената на тока за сметка на ограничаване на плановите ремонти във всички дружества от енергетиката, барабар с ... АЕЦ „Козлодуй".

Аз лично наблюдавам с интерес, дори със симпатия преговорите, които се водят около цената на електроенергията от топлоелектрическите централи AES "Гълъбово" и „Марица Изток 3". Това е един разумен опит да се постигне реално понижаване на цената на тока, без сигурността на електроенергийната система да страда. Но не е ли време да се огледа цялата система на енергетиката, а не да се действува първосигнално и да се насъсква обществеността само към тези, които пишат фактурите на изхода?

Ефектът не скрива дефекта ...

Общото между идеята да затворят хипермаркетите в събота и неделя и демонизирането на ЕРП-тата е в търсенето на ефектни действия, които да предизвикат някакъв рязък поврат в общественото мнение в полза на политическата сила, към която принадлежат изреклите ги политически дейци. Подобен подход издава нервност, което не е добре нито за БСП нито за „Коалиция за България". В единия случай беше лансирана съвършенно недообмислана мярка, от която се наложи БСП бързо да се дистанцира. Щастливото обстоятелство за БСП беше, че идеята за задължителната почивка на хипермаркетите в събота и неделя беше „артикулирана" от представител на коалиционните партньори в „Коалиция за България" и за социалистите беше горе-долу лесно да се дистанцират.

Въпреки това, остава неприятното усещане за „Бойковщина" и за „герберизъм". Спомняме си безброй случаи от управлението на ГЕРБ, когато разни „управленски идеи" се тестуваха чрез контролирано изтичане на информация в публичното пространство и при установяване на остра, негативно реакция, съответните предложения се прибираха обратно, а Бойко Борисов с подвита опашка обясняваше, че била зачетена волята на Гражданското общество. Подобна игра на проби и грешки не подхожда на управление, министър - председателят на което освен всичко друго е бил и заместник-ректор на възможно най-солидно висше учебно заведение.

Случаят с ЕРП-тата пък ни връща към класическата схема на търсене на враг, който да бъде громен постоянно. Познавам г-н Явор Куюмджиев като човек, който освен с всичко друго се занимаваше и с изработването на икономическата платформа на БСП. Точно на него би трябвало да е ясно, че прецизирането на регулацията на естествените монополи е важно и добро дело, но както и колкото да бъдат регулирани, те ще си останат монополи. От друга страна, икономиката се задушава от хватката на изкуствените монополи, които са буквално административно въдворени там, където никой не би очаквал да ги има.

Премахнете НЕестествените монополи!

За никой български гражданин не е тайна, че в сферата на търговията и вноса на горива не би трябвало да има какъвто и да е монопол, но повечето вносители си говорят под сурдинка, че всеки внос трябва да се съгласува с едни хора, които са „политически правилни". През 2011 г. имах възможността повече от 6 месеца да обикалям страната и да разговарям с представителите на малкия бизнес. Навсякъде хората ми тикаха в очите примери за създали се изкуствени монополи, които не само не са „естествени", както ЕРП-тата и водоснабдяването, но са и напълно алогични. Изкуствените монополи се създават с мощна политическа протекция и разбиването им може да стане само с лишаването на „назначените монополисти" от политическа подкрепа.

Управлението на Бойко Борисов ще остане в историята с незапомнен възход на изкуствените монополи. Бяхме свидетели както на блаженството и добруването на назначените монополисти, така и на репресии срещу някои от тях, които бяха сбъркали стъпките в тангото с властта. Имаше арести на роднини по права линия и всевъзможни други ексцеси. Всичко това разбира се прилича на детска игра в сравнение с изтеклите в публичното пространство дебати в къщата на Борисов, на които се обсъжда укротяването и опитомяването на прокуратурата, но щетите, които нанасят изкуствените, назначени от властта монополисти е огромна.

Не би имало нищо по-естествено от това БСП, да освободи пазарите от оковите на политическите протежета на лидера на ГЕРБ, но в тази посока не се наблюдава особено старание. Всъщност, никой от управляващата коалиция не е изрекъл на глас нищо за опасността от изкуствените монополи и не е предложил мерки за отнемането на привилегирования статут на назначените монополи. А това не е чак толкова трудно. Важното е да не бъдат назначени нови „партийно издържани" монополи и олигополи.

Вместо заключение

В крайна сметка, изявите на г-дата Явор Куюмджиев и Спас Панчев са контрапродуктивни и няма да донесат никакви обществени активи нито на правителството, нито на парламентарното мнозинство. Подобни изявления, търсещи лесен и евтин политически ефект дават възможност на депутатите от кликата наречена ГЕРБ да демонстрират загриженост, експертност, съпричастност към проблемите на малкия бизнес и всякаква друга демагогия. Нека на обществото бъде спестена цялата тази вакханалия.

Нямам никакви ангажименти към управляващите, но от сърце бих се радвал, ако те не предприемат действия, които да създават предпоставки за реставрация на „Бойковото" управление. Едва ли някой очаква чудеса от „Коалиция за България", но нека поне социалистите и техните съюзници изолират от изпълнителната власт, „майсторите" от най-разрушителното управление в най-новата ни история.

Статията публикуваме с незначителни съкращения от в. Свободен народ"