Като че ли и двете страни в настоящия конфликт (учителската стачка) неправилно поставиха акцента на спора върху заплатите.
Едните защото за това работят, а другите защото така им е по-удобно.

Всъщност, големият въпрос е дали цената на учителския труд отговаря на възнагражденията, които държавата заплаща на българските учители.

Вероятно има много наукообразни начини да бъде изчислена цената на учителския труд.
Те са в дебелите книги и в дебелите глави на чиновниците.

Има обаче един фактор, който не се съобразява нито с едните, нито с другите. Колкото и банално да е, но този фактор е ПАЗАРЪТ.

Има ли обаче пазар на учителския труд?

Да има и то не един, а два пазара - един регулиран (на държавните и общински училища) и един свободен (на частните училища и частните уроци).

На държавния пазар е като при соца - „лев за долар", или един час струва около три лв.
В частния сектор един час е около 6 лв., а на „черно" е 10-15 лв.

(От тези числа лесно може да се направи сметка, на колко оценява ПАЗАРЪТ цената на учителския труд - от 2 до 5 пъти по-високо от държавата).

Тези диспропорции обясняват в голяма степен разликите в разнообразието и качеството на стоката.
Също като в соца - в държавния магазин едно, а в кореком и на черно - каквото поискаш.

Кой е виновен за тази диспропорция?
Учителите или управляващите?

Отговорът е очевиден. Политическата класа няма желание, а вероятно и интерес от промяна. Всъщност именно тук се крие разковничето на прословутата РЕФОРМА.

Много цинично и дори перверзно звучат упреците на министъра на образованието, на премиера, на редица „политолози" и „анализатори", че учителите не работели за реформата и дори били против нея.

Всъщност РЕФОРМАТА е работа на държавата, а не на учителите.

Всъщност РЕФОРМА няма. И през последните 17 години не е имало такава, срещу която да бъдат учителите.

РЕФОРМАТА не е диференцирано заплащане. РЕФОРМАТА не е седемнадесет години словоблудство на властта. РЕФОРМАТА не е ограбване на държавата и учениците със стотици нови скъпи учебници всяка година.

РЕФОРМАТА е:

  • ликвидиране на черния пазар в образованието
  • външно оценяване
  • премахване на кандидатстудентските изпити и въвеждане на единни матури.
  • диференцирано финансиране на различните училища в зависимост от продукта, който произвеждат и социалната им ефективност
  • действителното, а не формалното, навлизане на високите технологии във всички класове, във всички предмети
  • оптимизиране, а не хипертрофиране на учебното съдържание и т. н., и т. н.

ПОЛИТИЧЕСКАТА КЛАСА трябва да направи огромни усилия, за да реши всички проблеми.

Първо, тя трябва да ги осъзнае като икономически проблеми - огромни диспропорции, черен пазар, корупция с конкурсите за „нови" учебници.

Второ, да ги осъзнае като социодемографски проблеми - феминизиране, профанизиране и пауперизиране на цяла професионална прослойка, студентска емиграция, неспособност за планиране капацитета на предучилищните заведения.

Трето, трябва да осъзнае собствената си ролята в реформата, а не да „прехвърля топката".

Четвърто, да не поставя комфорта си пред интересите на образованието - бюджетните излишъци не са нужни толкава на държавата, колкото на управляващите, за да правят добро поведение пред международните институции, но всъщност най-вече пред кредиторите.

Пето, да не прави разлика между децата на България и собствените си деца.

Защото в крайна сметка става въпрос за децата на България, за бъдещето на нацията.

П.К.
Бивш учител
Мениджър в IT фирма

P.S.
От къде да вземе пари правителството? - пита самото правителство и пърхащите около него „политолози" и „анализатори".
Отговор на този въпрос по-горе съзнателно не е даден.
Това не е проблем на учителите, още по-малко на автора на скромното изложение.
Това е проблем, създаден от управляващата политическа класа и от същата тази класа трябва да бъде решен, ако тя иска да продължи да управлява.