Русия трябва да увеличи седем пъти обема на Стабилизационния фонд - само така ще може да се избегне криза в пенсионната система. Държавната каса може да се напълни чрез приватизация. Това бяха идеите, изказани в края на миналата седмица от известния руски икономист Егор Гайдар, председател на Института по икономика на преходния период  (ИИПП).

Мнението на депутата и бивш министър на икономиката и финансите бе неочаквано подкрепено от настоящия министър на финансите Михаил Кудрин. Мнозина специалисти обаче гледат на тази идея като на утопична - пише руската икономическа медия РБК Daily.

Гайдар е направил заявление по време на икономическия форум в Санкт Петербург. В неговите думи, високопоставени чиновници в правителството са му възложили да оцени рисковете за руската икономика. Икономистът е установил, че освен суровинната насоченост основен проблем на руската икономика е пенсионното осигуряване на гражданите.

Сега по данни на руското Министерство на здравното и социално развитие, средният размер на пенсията е близо 30% от средната работна заплата в Русия. Обаче поради негативните изменения на числото на работещите и пенсионерите, към 2020 съотношението заплати - пенсии може да падне два пъти.

За справяне със заплахата икономистът е предложил да се увеличават държавните средства: „Ние с нашие демографски проблеми трябва да увеличим размер на Стабилизационния фонд примерно до 70% от БВП".

Източникът на парите за Гайдар би могъл да бъде продажбата на държавни предприятия - по неговите изчисления, предприятията чиято собственост сега е в ръцете на държавата, създават 50% от БВП на РФ.

Министърът на финансите Алексей Кудрин е подкрепил пренасочване на свръх-доходите от нефта и газта към решение проблемите на пенсионерите. Това според министъра трябва да продължи, докато в пенсионна възраст не навлезе население, „което ще може да се възползва от преимуществата на пенсионната система с натрупвания".

Някои икономисти са видели в идеите на Гайдар предложение да се запушат дупките в Пенсионния фонд от Стабилизационния фонд. Сега Стабфондът е 10% от БВП и увеличението му до 70% с продажба на държавна собственост е утопично, още повече след показателния пример с телекома Связьинвест. Финансист се шегува: „Живо си представям как правителството, за да положи в нозете на министъра на финансите милиардите на стабилизационния фонд, продава Газпром или Роснефть".

Историческа справка: акционерно дружество „Связьинвест"е било формирано през 1995 с указ на руския президент „за осигуряване притока на чуждестранни и национални инвестиции в телекомуникационния отрасъл". В съответствие с това Связьинвест консолидира федералната собственост на 85 акционерни дружества, през 1997 към него минават държавните пакети на още четири предприятия в сферата.

Правителството предлага в юли 1997 пакет от 25% плюс една акция на държавното акционерно дружество в паричен аукцион без инвестиционни условия. В резултат, пакетът е отишъл за $1,875 млрд. в регистрирания в Кипър Mustcom Ltd, съставен от ОНЕКСИМ банк, Ренессанс Капитал, Deutsche Morgan Grenfell, Morgan Stanley Asset Management и инвестиционната банка на Сорос Quantum Fund (началната цена е била $1,180 млрд.)

Продажба на втори пакет през 1999 е отложена поради недостатъчна капитализация и следователно ниска оценка на активите на телекома. От края на 2000 вървят реорганизации на холдинга, насочени към увеличаване стойността на държавните акции.

По думите на главния икономист на Deutsche UFG Ярослав Лисоволик, стабилизационният фонд трябва да продължи да играе ролята като място за натрупване на резервите по високите цени на нефта за Русия. „Да се смесва приходната част на Стабфонда с доходи от приватизация е неправилно. Приватизация се прави за увеличение ефективността в управлението на собствеността, а не за максимизация на постъпващите в бюджета доходи".

По мнение на експерта, сегашният и бившият министри на финансите са направили това предложение по-скоро от желание да обърнат вниманието към проблемите на пенсионната система, но правителството ще я реши другояче - чрез оптимизация на бюджетната политика.