Единственият инструмент на САЩ в геополитическата игра на Балканите срещу Русия е шистовият газ. Това заяви енергийният експерт проф. Нина Дюлгерова по време на пресконференция в БТА.

Тя повтори тезата си, че шистовият газ е смъртоносен за хората, животните и природата и че натискът за неговият добив у нас е платен от големите корпорации.

Дюлгерова припомни, че малко след думите на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, че шистовият газ е единственият политически инструмент за енергийна диверсификация от Русия, в Румъния е бил издаден лиценз за проучване на Шеврон, която в България също получи разрешение, но малко след това Народното събрание наложи мораториум.

Дюлгерова посочи още, че освен, че шистовият газ ще унищожи природата, България ще може да ползва едва 2% от добитото количество. Тя изрази притеснението си от това, че проучванията за шистов газ в Румъния може да се окажат опасни и за територията на България, защото северната ни съседка ще проучва в близост до нашата граница.

Енергийният експерт заяви, че предстоят и изключително важни стъпки по проекта Набуко Запад и за да стане той, е необходимо да имаме легитимно правителство, което да участва в следващите етапи по проекта.

Положително е, че Министерството на околната среда и водите даде положителна оценка на проекта, което означава, че една сериозна пречка пред неговото изграждане е преодоляна.

Именно такива проекти, както и руският южен поток ще са едни от малкото, които ще могат да дадат и работа на хората през следващите години, във време, в което икономиката се развива изключително бавно, коментира Дюлгерова.
Тя посочи още, че добивът на конвенционален газ от Черно море е добър вариант за диверсификация, но процесът в бъдеще ще срещне много спънки.

Основната причина за това е, че тепърва ще възникнат териториални спорове. Тя припомни, че миналата година от Румъния бяха предявени такива за около 300 кв. км. от акваторията на Черно море, която сега е българска.

В близките години активни участници в парцелирането на Черно море ще бъдат още Русия и Турция, както и Украйна, която най-вероятно също ще трябва да каже мнението си за Южен поток.