Състезание по лицемерие - така може да се озаглави коментарът на Катрин Бранд, според която и Русия, и Западът имат съвсем други мотиви в конфликта си около Грузинската криза, съобщава „Дойче Веле".

Ако сте се затъжили за лицемери, тези дни можете да им се порадвате в едно от любимите им свърталища: международната политика. Едната велика сила симулира сърдечна привързаност към правата на малцинствата, другата световна сила се тресе от загриженост за правото на народите на самоопределение. При това двете понятия са взаимозаменяеми, защото нито едно от тях не отразява нечии действителни ценности.

На САЩ съдбата на Грузия, Южна Осетия и Абхазия им е съвършено безразлична

- същото важи и за руснаците. И двете страни се интересуват само от политическата сила, от икономическото влияние и от всевъзможните енергии. И най-вече от това да изиграят отсрещната страна.

В цялата тази история и ЕС не изглежда много по-добре. Държавите от Евросъюза добре помнят следвоенната история от двете страни на Желязната завеса, а поради това и нагласите към Русия и Америка са доста различни. И то си е напълно в реда на нещата. Не е в реда на нещата обаче нещо друго. Няколко държави, сред които е и Германия, са изключително непоследователни, когато изникне темата "териториална цялост".

Голяма част от държавите в ЕС настояваха през февруари, че Сърбия е длъжна без възражения да се откаже от своята провинция Косово. В случая с Грузия обаче изведнъж действат други правила. Независимо от възражението, че двата случая не могат да се сравняват едно към едно, прибързаното признаване на Косово сега се връща като бумеранг. От общо 200 държави в ООН едва петдесетина са признали Косово. Русия, между другото, не е.

Сега остава да видим дали Москва наистина се отнася сериозно към правото на самоопределение. Ако е така - трябва да признае Косово. Ако пък ЕС се отнася сериозно към това право, тогава в Брюксел би трябвало също да преосмислят позицията си за Кавказ. Защото Южна Осетия и Абхазия едва ли доброволно ще се върнат в границите на Грузия

Очевидно ще възникне някакъв протекторат, ще има нужда от международна помощ и умиротворители - точно както в Косово, което още години няма да бъде самостоятелна държава.

Президентът Медведев беше замислил една обикновена провокация. Всъщност обаче разбърка цялата мозайка на световната политическа карта.