"Русия ни предлага € 3 млрд. инвестиции", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Русия е готова да инвестира над 3 млрд. евро в развитието на базовата транспортна инфраструктура по Черно море и река Дунав, за която ЕС не ни отпуска почти никакви средства. Това стана ясно след срещaта на членове на Българо-руската търговско-промишлена палата с премиера Пламен Орешарски и министрите на транспорта и икономиката Данаил Папазов и Драгомир Стойнев. Един от проектите, в които ще бъдат вложени част от средствата, е цялостна модернизация на пристанище Варна, включително и преместване на терминал "Изток" в канала. Изграждане на автомобилна и жп магистрала между Варна и Русе, довършване на "Хемус" и модернизация на линията Варна - Горна Оряховица - София са други проекти, в които иска да влага Русия. Това съобщи Георги Минчев, зам.-председател на управителния съвет на Българо-руската търговско-промишлена палата.
Предложението е било отправено неотдавна директно към транспортния министър Данаил Папазов. То е от Андриан Валентинович Синебок, собственик на Азовския морски порт и на групата компании "С", научи "Стандарт". С него са били запознати и други членове на кабинета "Орешарски", включително и самият премиер, твърдят осведомени от Българо-руската търговско-промишлена палата.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Всички срещу държавната политика в енергетиката", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
С последните си действия в енергетиката кабинетът "Орешарски" явно е изнервил доста хора не само сред производителите и доставчиците на ток. Подготвя се отворено писмо до управляващите с безпрецедентна по своя обхват коалиция - от работодателски, професионални, потребителски и синдикални организации през инвеститори във възобновяеми източници (ВЕИ) и мрежови компании до различни международни асоциации. То ще призове управляващите да приключат с популизма в сектора. Исканията най-общо са за реформи с международна експертна и финансова подкрепа, диалог и цялостно стабилизиране на сектора, както и по-ефективно разпределение на енергийните помощи за най-бедните.

В предварителен текст на писмото, което официално ще бъде представено до дни, се настоява главно за три неща: държавата да спре натиска върху енергийните компании; да се създаде т.нар. енергиен борд с консултативни функции и подкрепа от международните финансови институции и цените на тока да отразяват действителните разходи за производството и доставката му (виж още предложения в карето). "Популистката ценова политика декапитализира предприятията от енергийния сектор, включително държавните предприятия в него", пише в писмото.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"КАТ ни цака с уикенд глоби" четем на първа страница във в. "Монитор"
Водачите на автомобили да плащат по-солени глоби за инцидент на пътя през почивните дни. Това е само едно от направените вчера предложения по време на втората кръгла маса, посветена на изработването на изцяло нов Закон за движение по пътищата.
„В някои държави - например в Австралия, глобите за нарушения по пътищата са по-високи от тези през делничните дни. Защо да не го въведем и у нас?! Ние „малтретираме", грубо казано, товарния транспорт, като ограничаваме неговото движение, за да ни е по-удобно и комфортно да шофираме. В същото време обаче има шофьори, които си позволяват точно в тези дни да нарушават закона", заяви Алекси Кесяков, секретар на държавно-обществената консултативна комисия по проблемите с безопасността на движението. Колко по-високи ще са те обаче, все още не е ясно.
Кесяков предлага също така двойно по-строги наказания при ПТП и за водачите със спътници в колата. През 2013 г. 163-ма пътници са убити при катастрофи, за които не са имали никаква вина. Най-често става дума за членове на семейството, които водачът на автомобила е превозвал.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"41% от българите купуват храна от сивия сектор" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Изненадващи и интересни данни за България и за другите страни от ЕС се появиха в новото проучване на Евробарометър, което търси мащабите на явлението "недеклариран труд". От него излиза, че у нас наемането на работа без писмен (макар и формален) договор вече е минало, че хората, готови да се трудят срещу плащане в плик, без осигуровки и данъци, значително са намалели през последните години и че от всички стоки и услуги в сивата икономика най-често купуваме хранителни продукти. Освен това проучването на Евробарометър показва огромни разлики в манталитета на различните нации в ЕС и разнопосочни тенденции.

Над една десета (11%) от участниците в анкетата на Евробарометър признават, че през миналата година са платили на майстор, автомонтьор, детегледачка, чистачка, градинар, частен учител, хамалин и т.н., съзнавайки, че от тези пари държавата едва ли ще получи данъци. Обикновено точно в тези сфери не се издават фактури или касови бележки, което е сигнал, че "хонорарът" ще остане в сянка и бюджетът няма да получи и стотинка от облагане на тази сума.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Властта преобрази Сметната палата" е заглавиe от в. "Труд"
Въпреки отпора срещу прекрояването на Сметната палата властта успя да се наложи. Одитната институция се връща към модела "широка колегия", състояща се от девет членове, които са равнопоставени, решиха депутатите вчера по време на второто четене на законопроекта за институцията. С това се отменя реформата на ГЕРБ от 2011 г., която по думите на председателя на палатата Валери Димитров я е професионализирала и значително е подобрила качеството на одитите.
Сегашната структура от един председател със силни правомощия и двама заместници се заменя с 9 членове, които ще могат да бъдат юристи или икономисти по образование.
До последно в групата на БСП имаше разделение, защото част от депутатите се обединиха около предложението на Георги Кадиев и Борис Цветков съставът на палатата да се сведе до петима души. При първото гласуване текстът бе приет, но след прегласуване бе отхвърлен.
Прочети още от в. "Труд"

„Български производители договарят "швейцарско завършване"", пише в. „24 часа"
Четвъртък, 20 март, 10 часа, Цюрих. В бизнес център на летището са представители на 15 български и 17 швейцарски фирми, работещи в секторите на машиностроенето, електротехниката, електрониката и приборостроенето. След приветствие от българския посланик в Швейцария Меглена Плугчиева започва кооперационна борса - двустранни разговори между предприемачите от двете държави.
Гаранция, че резултати ще има, е сериозната подготовка на проекта от страна на посолството ни в Берн и на Агенцията за малки и средни предприятия към МИЕ, които са инициатори и организатори на събитието. Целта е български фирми да се срещнат на място с швейцарски за договаряне на партньорства и инвестиции. Предварително са проучени интересите на българските фирми, техните възможности са предложени на швейцарците и така се е стигнало до конкретни швейцарски партньори, които да участват в борсата, за да не се губи времето на бизнеса в теория или бизнестуризъм.
Прочети още от в. „24 часа"

„"Булгаргаз" и ДКЕВР влязоха в спор за цената на природния газ", пише в. "Сега"
"Булгаргаз" не хареса предложението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за поевтиняване на газа с почти 5% от началото на април. Общественият доставчик бе предложил намаление на синьото гориво от 2.73% до 612.80 лв. за 1000 кубически метра без акциз и ДДС. Регулаторът обаче видя възможност намалението да достигне 4.57 на сто. Според Александър Петров, шеф на дирекция "Лицензионна дейност и корпоративни отношения", в дружеството такова намаление ще се отрази на финансовото състояние на "Булгаргаз".

Общественият доставчик ще изрази своето писмено становище пред комисията, след което тя на закрито заседание ще вземе окончателно решение за новите цени на газа. Петров посочи, че в момента само "Топлофикация София" дължи на "Булгаргаз" 191 млн. лв. Отделно от това топлофикационните дружества от Враца, Плевен и Бургас са натрупали дългове за общо още 39 млн. лв. "За да не заостряме вниманието само към топлофикациите, ние ще си потърсим парите по съдебен път, след като изчерпим всички възможности за договорното уреждане на въпросите с всеки наш клиент", заяви Петров.
Прочети още от в. "Сега"

"Пламен Орешарски: Частният сектор трябва да се насърчава да инвестира в индустрия" пише в. „Труд"
Австрия е традиционен икономически партньор на България, заяви министър-председателят Пламен Орешарски на брифинг след като участва в срещата на Австрийския бизнес кръг. Премиерът изтъкна значението на австрийските инвестиции за страната ни и изрази надежда, че ще има и нови.
По време на срещата министър-председателят запозна австрийската бизнес общност с основните политки, които следва правителството. „Имаше разностранни въпроси в сферата на данъчното облагане, фискалната стабилност в контекста на необходимостта от икономически растеж, туризма, здравеопазването, образованието", добави премиерът.
Той изтъкна добрите практики на Австрия по отношение на дуалната система и професионалното обучение. Министър-председателят отбеляза и работата на кабинета по отношение на електронното правитество. По думите му чрез електронизацията ще се противодейства на административни забавяния и на други негативни тенденции.
По темата за реиндустриализацията премиерът Орешарски акцентира върху необходимостта в страната ни да протече процес, при който да се повиши делът на индустрията в БВП.
Прочети още от в. „Труд"

"ЕК затяга правилата за биоземеделието", четем във в. "Монитор"
Европейската комисия предложи да затегне режима на сертифициране на органичното земеделие в ЕС, за да се засили борбата с фалшивото биопроизводство, което се развива на фона на засиленото търсене, съобщи АФП.
Брюксел си поставя няколко цели - да сложи край на многобройните изключения, които обезсмислят етикетите „био" в ЕС, да се отвори секторът за малките производители, да се засили износът и да се попречи на вноса на фалшиви биопродукти.
Сред мерките на комисията, чиято цел е да се постигне 100% био, е забрана на смесени експлоатации, съчетаващи биопродукция и конвенционални насаждения, което ще принуди производителите да направят избор. За да има етикет „био", месото също трябва да бъде от животни, хранени изцяло с биофуражи (при сегашен праг от 95 на сто), като нивото на разрешените остатъци от пестициди ще бъде намалено.
ЕС отделя 5,4% от земеделските си площи за биологично земеделие, повече от половината от които са в пет страни - Испания, Италия, Германия, Франция и Великобритания. Европейската комисия представи вчера в Брюксел предложението си за преразглеждане на съществуващите норми за биологично земеделие.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Добавките към пенсиите са едни добре похарчени пари", пише в. „24 часа"
Bсяко решение при условията на криза е компромисно. Често трябва да се избира по-малката злина.
Горчивата истина е, че сега няма финансови ресурси за компенсиране на годините, през които пенсиите бяха "замразени". Защото всяка подобна промяна, колкото и да е желана (и предизборно подходяща), означава трайно и постоянно увеличаване на разходите на НОИ , и то в тежка ситуация като днешната - на непрекъснато растящ недостиг на приходите в НОИ.
И тогава какво - да седнем и да си скубем косите?! Разумният, справедлив и икономически обоснован компромис е да бъдат изплатени еднократни суми към пенсиите. Когато се знае каква сума може да отдели републиканският бюджет (защото това плащане винаги е било точно оттам), и то само ЕДНОКРАТНО, а не всеки месец, тогава може да бъде направен и точен разчет до какъв размер може да бъде предоставена тази подкрепа.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Бизнес кредитите удариха рекорд", пише в. "Стандарт"
Бизнесът се раздвижи и донесе рязък ръст в банковото кредитиране през февруари, сочат данните на БНБ. Кредитите, изтеглени от фирми, се увеличават през февруари на месечна база с 161,9 млн. лв. (+0,63%) до общата сума от 25,8 млрд. лв. Достигнатата обща сума е рекорд за нашата банкова система. Досега най-високата месечна сума на бизнес кредитите беше през юли 2013 г., когато фирмените заеми възлизаха на 25,8 млрд. лв. Бизнесът явно сериозно се активизира през февруари. За сравнение, през януари фирмените заеми намаляха с 30 млн. лв., през декември 2013 г. пък бе отчетен ръст от 57 млн. лв., който бе предхождан отново от спад през ноември в размер на 54 млн. лв. Сериозното увеличение на бизнес кредитите е положителен сигнал за инвестиционните намерения и за ръста на икономиката като цяло. Бизнес заемите са и единственият сегмент, при който се отчита ръст през февруари. Сумата на всички потребителски кредити отчита спад за месеца от 16,5 млн. лв. (-0,22%), до общата сума от 7,380 млрд. лв.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Русия насочва износа на петрол към Азия", пише в. "Капитал Daily"
Кримската криза е на път да промени световната търговия на петрол, като усили стремежа на Русия да продава повече на Китай, което ще принуди Европа да внася по-скъпа суровина и ще увеличи енергийната зависимост на САЩ от Близкия изток, пише Bloomberg. Пекин вече се договори за дългосрочен внос на руски петрол на стойност 350 млрд. долара, като тези връзки вероятно ще се задълбочават заради охлаждането на отношенията на Москва със Запада.

Подобни размествания ще са трудни за преодоляване в Европа, която внася 30% от природния газ от Русия и разполага с малко алтернативи, които могат да се задействат веднага. От своя страна САЩ, дори и след шистовия бум, внасят 40% от суровия петрол, което оставя страната уязвима за сътресения на световните пазари. Алтернативите на руските доставки също така са свързани със значителни финансови, екологични и геологични предизвикателства. Добивът от петролни пясъци в Канада замърсява повече от конвенционалните алтернативи, обещаващите шистови залежи в Полша тепърва трябва да бъдат разработени, а най-големите петролни находища, открити през последното десетилетия до бреговете на Бразилия и Западна Африка, също са трудно достъпни.
Прочети още от в " Капитал Daily"