„Гърция: Сертов дава ясни сигнали, че е жив и здрав", пише в. „24 часа"
Петко Сертов умишлено дава ясни сигнали, че е жив и здрав, но не иска да се легитимира в полицейско управление. Това смятат гръцките власти, научи "24 часа".
Според тамошното МВР Сертов е наясно, че го издирват и не се крие от тях. За пример дават регистрацията му в хотел "Нана" в атинския кв. "Лариса".
Сертов бе платил там за престой от 20 до 22 декември. На рецепцията се представил с личната си карта и платил за нощувките в брой.
По време на престоя си в хотела ексшефът на ДАНС изглеждал спокоен, вечерял е в таверната на хотела и през цялото време бил сам.
Местните власти са го търсили на 22 декември, но според хора от хотела Сертов ги финтирал, като напуснал още на 21-и вечерта.
Именно за това полицията смята, че с регистрацията си ексшефът на ДАНС просто им е показал, че е жив и здрав. Какво обаче прави в Гърция, не е много ясно. Все повече обаче се налагала тезата, че пътуването е свързано с лични причини.
Прочети още от в. „24 часа"

"КАТ снима със „златни" камери - за по 6000 лв." е заглавиe от в. "Труд"
От началото на следващата година патрулките на КАТ ще ни записват с камери, които ще струват близо 6000 лева.
Преди почивката по Коледа Министерство на вътрешните работи е поискало от Гаранционния фонд да купи 120 камери и други средства, предназначени за пътните полицаи за 1,3 милиона лева. Експерти от КАТ директно са посочили от коя фирма да бъде купена техниката - „Сектрон" ООД.
„Става дума за 120 автомобила с камери за видеозаснемане за сума до 700 000 лева. Останалите пари - до 1,3 млн. лв. са за други технически средства и инвестиционни дейности", обясни пред „Труд" генералният секретар на Гаранционния фонд Николай Сотиров.
Гаранционният фонд е юридическо лице. Той се занимава с изплащане на обезщетения по задължителните застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в обществения транспорт.
Прочети още от в. "Труд"

"ДКЕВР: Цената на тока скача от април или от юли" четем на първа страница във в. "Монитор"
Цената на тока ще скочи от началото на април или от 1 юли. Това заяви по bTV председателят на ДКЕВР Светла Тодорова. Повишаването на цената на електроенергията не е единственият начин секторът да влезе в нормални релси и нормален начин на работа, смята все пак Тодорова. „Бих искала да видя реформи и ако няма никакъв друг начин, тогава ще се вдига цената", добави тя.
Априлското увеличение ще се наложи, ако няма реформи, уточни Тодорова, без да се ангажира с конкретни проценти. Става въпрос за преструктурирането на енергийния сектор. „Дали НЕК ще остане с функцията си на обществен доставчик, дали ще има квоти за производителите, т.е. регулиран и нерегулиран пазар
дали ще се пристъпи към пълна либерализация на пазара
защото той в момента е полуотворен, полузатворен. Т.е. моделът в момента не предполага развитие на пазарни механизми", посочи тя.
Шефката на ДКЕВР обясни още, че дупките в обществения доставчик НЕК са две - една, която идва от потиснати разходи и недостатъчно приходи, признати на НЕК чрез цената. Това по думите й се дължи на административното намаляване на няколко пъти на цените на тока. Другата дупка е причинена от проектите, които НЕК изпълнява, но Светла Тодорова е категорична, че разходите за тях не влизат в цените на тока.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Спасиха българите от огнения ад край Корфу", извежда на първа страница в. "Стандарт"
С хепиенд приключи адът за българите на горящия ферибот Norman Atlantic. Всички нашенци, попаднали в огнен капан на борда му, са спасени. Единият от тях е със счупено рамо и се намира в италианска болница, научи "Стандарт". Той е бил евакуиран с хеликоптер, а във вторник предстои да му бъде извършена хирургическа интервенция, която обаче няма да е тежка.
Четирима от сънародниците ни се намират на борда на десантния кораб амфибия на италианските военноморски сили "Сан Джорджо", съобщи за "Стандарт" посланикът ни в Рим Марин Райков. Очакваше се корабът да пристигне в град Бриндизи. Там трябваше да отиде и консулката ни, която по-рано издирваше българи в болниците в Бари.
Сред спасените са Вергил Доспатлиев, А. Асенов, Стаменка Аргирова, Радка Тодорова, Галин Хайтов и Красимир Естов. В понеделник дипломатите ни в Италия издирваха още един българин, чиято съдба първоначално бе неизвестна. Впоследствие обаче раненият нашенец, който се намираше в болница, разказал, че издирваният ни сънародник е пътувал заедно с него и бил невредим. Известно объркване цареше и около точния брой на българите на ферибота, като според едни източници те са 9, а според други - 7. Нашите дипломати работеха по списъка на италианските власти, в който фигурираха седем имена.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Ловят професори плагиати", четем във в. "Монитор"
Депутатите взеха на прицел Закона за развитие на академичните титли. В парламента вече са внесени три законопроекта за изменения на сегашните текстове. Първите два са на ГЕРБ и БСП. Те предлагат удължаване на срока за хабилитиране на главните асистенти, които трябваше да станат доктори до края на тази година. Според ГЕРБ срокът трябва да се увеличи с 1 година, а според БСП - с 2 години. Третият законопроект предлага механизъм, който да лови професори плагиати и дори да отмени вече присъдената им титла.
Депутатът проф. Станислав Станилов от образователната комисия в парламента предлага да се създаде национална агенция за академична апелация, която да контролира плагиатството и изобщо спорните процедури. В момента няма орган, който да следи тези въпроси, единствено съдът може да се произнесе при подадена жалба. Затова проектозаконът предлага именно агенцията да бъде този специален орган, който да контролира тези въпроси. В проекта е заложено още на сайтовете на университетите да се даде пълен отчет за документите на базата на които са присъдени научни титли през последните 3 години. Идеята е тези документи да бъдат разгледани от научна комисия и ако се открие плагиатство или друга нередност, ректорите на вузовете да имат възможността да потвърдят или отнемат вече присъдената титла.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Плащаме с карти с 28% по-често", пише в. "Стандарт"
Българите плащат все по-често с банкови карти. Броят на покупките с карти на ПОС терминали през изминалата година нараства с близо 28% спрямо 2013 г., а обемът - с 33%, съобщиха от УниКредит Булбанк. За поредна година банката е основен двигател на този растеж, като тя отчита, че броят на транзакциите с издадени от нея карти е скочил с 30%, а обемът - с 36%. УниКредит Булбанк е фокусирана върху развитие на безконтактните разплащания. Към момента банката вече е издала над 260 000 безконтактни карти и ги обслужва на близо 4000 безконтактни терминала. Тези показатели формират съответно около една пета от всички издадени безконтактни карти в България и приблизително 30% от безконтактните терминали на пазара. Последните данни за разпространението на новия стандарт на плащане в Европа показват, че потребителите могат да се разплащат безконтактно на 2 млн. терминала в 25 държави, което е ръст с 67% за една година.
Прочети още от в. "Стандарт"
l
„Опасен нов свят", пише в. „24 часа"
Всяка година, от деня на св. Николай Мирликийски (270-343 г. н.е., епископ на гр. Мира в Ликия), с който започват коледните празници, светът пощръклява да надзърне в бъдещето. Неслучайно навечерието на Рождество наричаме Бъдник, Бъдни вечер, а западните християни - Адвент (лат. adventus, идване, пришествие). Част от ритуала е да предвидим какво иде, какво ни чака в бъдещето, ама винаги с оптимизъм и в очакване на чудеса. Неслучайно светият чудотворец Николай е покровителят на занаятите, търговците, моряците, че дори на крадците - и разбира се, на банкерите. Приживе светиня му е бил банкер (лихвар) и е давал кредити, преди през 325 г. да напише Кредото (Символ верую) на Първия вселенски събор в Никея.
Никоя институция с претенции да е авторитет в икономиката - от Световната банка и Европейската комисия, та чак до градските многотиражки и прочутата габровска радиоточка - няма да пропусне да ни обади прогнозите си за новата година. Вече публикуваха десетки такива прогнози, до края на 2014 г. ще видим нови стотици хиляди.
Да ви кажа отсега: Не си губете времето да ги четете, за поредна година претенциозните прогнози са пълен провал.Достатъчно е да сравним дузина пророчества - ако видим, че едно с едно не съвпадат, поне като главни тенденции, значи всеки гадае напосоки. Няма ли консенсус на влъхвите, значи хаосът в стопанството е толкова голям, че никой не знае накъде върви световната икономика. Щом един световен авторитет твърди, че "делът на Югоизточна Азия в брутния световен продукт ще намалява", а друг очаква Китай аха-аха да стигне и надмине по производство САЩ, значи различен е самият аршин, с който мерят, а представите им за динамика се разминават не само по темпове, но и по посока. Разбира се, видимо по-сериозна е грешката на онзи, който предвижда Китай да стане световният индустриален шампион още догодина.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"Руската криза - нито западен заговор, нито желана за Запада" пише в. „Труд"
Никой няма интерес от падането на Путин, защото режимът след него ще е по-антилиберален
За последните няколко години нефтената зависимост на руската икономика се увеличава пет пъти, а значителният и траен спад на цените на "черното злато" е сериозен удар по бюджета на Руската федерация.
Глобалното свръхпредлагане на нефт към края на годината (от 1,1 до 1,5 млн. барела дневно) е основен фактор за руската криза. То е обективен процес, от който страдат и развитите западни икономики. След края на лятото се добави нарасналото с 600 хил. барела либийско производство; американският шистов добив се покачи с 300 хил. барела и се смята, че е стигнал или е съвсем близо до пика си. Колкото и да искат ОПЕК и Саудитска Арабия да банкрутират още днес американските шистови интереси, силата им е недостатъчна - саудитите контролират по-малко от 13% от световното производство. Но след 2015 г. шистовият добив на САЩ по геологически причини ще почне да спада, а в останалия свят вероятно няма да получи значително развитие.
Решаващо за спада на нефта обаче е намаляващото глобално търсене: дефлацията в еврозоната, подпомогната и от руските санкции, забавянето на китайския растеж, краят на американското антикризисно „печатане на пари".
Прочети още от в. „Труд"