На 7 юли се чества Европейският ден на шоколада. Известен още като „храна за боговете". Така в превод се нарича дървото Theobroma cacao, от чийто плодове се добива какаото за шоколада. От сладко удоволствие той отдавна се превърна в бизнес.

Датата не е избрана случайно. На 7 юли 1550 г. е доставена първата партида шоколад от Америка за Испания. Отбелязва се във всички страни членки на Европейския съюз, уточняват от пресцентъра на Европейската комисия.

Шоколадът е една от най-популярните храни и няма вероятност някога да излезе от мода. Данните от скорошно проучване, публикувано във вестник "Дейли експрес", показват, че жените предпочитат шоколада пред секса, виното и марковата козметика.

Най-новите научни изследвания потвърждават ползата от сладкото изкушение за здравето. Популярната поговорка "Една ябълка на ден държи доктора настрана" спокойно може да бъде перифразирана по следния начин: "Малко шоколад всеки ден държи кардиолога настрана".

Анализирайки данните от 8-годишно проучване, обхванало над 19 000 души, специалисти от Германия неотдавна установиха, че всекидневната консумация на малки количества шоколад предпазва от инфаркт и инсулт. Най-полезна е тъмната разновидност на сладкото изкушение.

Австралийски учени потвърдиха ползата от шоколада срещу високо кръвно налягане. Направеният от тях анализ на 15 изследвания е показал, че едно парче на ден има същия ефект върху кръвното налягане като половин час тренировки. Шоколадът, и особено тъмният, съдържа химикали, известни като флаваноли. Те разширяват кръвоносните съдове в тялото, улесняват преминаването на кръвта през тях и понижават налягането.

Специалисти от Китайската академия на науката, на базата на анализ на осем изследвания, потвърдиха, че шоколадът в малки количества понижава нивата на "лошия" холестерол.

„Храна на боговете" -

С шоколада се прави и бизнес, при това доста успешен. Лидер е Швейцария - родината на някои от най-известните марки шоколад.

През 1819 г. Франсоа Луи Кайе отваря първата фабрика за производство на шоколад близо до град Веве. Днес тя е собственост на Nestle. През 1826 г. в кантона Нойшател се появява първата фабрика на марката Suchard, която през 1884 г. започва да прави шоколад „Милка". Днес Suchard е притежание на американския гигант Krafts Food. През 1908 г. в Берн започва производството на известното триъгълно блокче с мед и бадемова нуга „Тоблерон". По-късно през 1969 г. се появява черният шоколад „Тоблерон", а през 1973 г. - белият. „Тоблерон" с лешници и стафиди се предлага от 2007 г.

В най-големия швейцарски град Цюрих са централите на двата най-известни концерна за шоколад - Lindt and Sprungli и Teuscher.

В световен мащаб Швейцария е страната с най-висока консумация на шоколад на глава от населението (на човек годишно се падат около 12 кг шоколад). В сладкарниците и магазините на почти всеки швейцарски град можете да прекарате часове във възхищение и дегустация на стотици различни по форма и вкус шоколади и шоколадови десерти.

Белгия също претендира да е страната на шоколада, а белгийците смятат, че „техният шоколад е храната на шампионите, афродизиак за интимните двойки, слабостта на богатите и любимо лакомство за всички останали". Може и да имат основание, защото в кралството има над 15 фабрики за шоколад, 16 музея за шоколад и на над 2000 магазина за шоколад, които предлагат ръчно изработените, но луксозно опаковани „пралини". Според статистика в Белгия се произвеждат над 170 000 тона годишно шоколад.

За да привличат повече туристи, които са почитатели на сладкото изкушение, кметствата на Кьолн (Германия), Бирмингам (Великобритания), Виена (Австрия) и Барселона (Испания) са си направили музеи. The Imhoff Chocolate Museum в Кьолн е отворен през 1993 г. и проследява цялата история на шоколада - от времето на олмеките (древни южноамериканска индианска племенна общност, населявали днешно Мексико) до наши дни.

Увеселителен парк Cadbury World в Бирмингам е разделен на 14 зони, където всеки посетител може да си направи и сам шоколад.

Шоколадовият музей Heindl във Виена отваря врати през 2001 г. Освен подробна информация за 3000-годишната история на шоколада, се предлагат и различни видове рецепти за обработка и производство на шоколад. 

Най-млад е шоколадовият музей в Барселона The Museu de la Xocolata където „властва изкуството" от шоколад - от малки фигурки до фонтан с горещ шоколад.

Шоколадовият пазар у нас възлиза на 350 млн. лв., сочи проучване на Института за маркетингови изследвания „GfK Bulgaria" за 2009 г., огласено в началото на юни. Консумацията на шоколад у нас е между 20 и 50 грама на ден на човек, докато в Европа е между 30 и 90 грама.

С намаляване на доходите по време на криза, българинът насочи основните си разходи към стоките от първа необходимост. Това доведе до спад в шоколадовия бизнес, въпреки бързото му развитие през последните няколко години. Експертите в бранша прогнозират, че със стабилизирането на икономиката ще се възобнови и предишният ръст в шоколадовата индустрия. Тенденциите в този бизнес са подобни на останалите от хранителния сектор. Все повече на пазара се предлагат здравословни продукти като натурален шоколад, шоколад без захар или шоколадови бисквити с витамини. Стана модерен и диетичният шоколад - хем се наслаждаваш на сладкото удоволствие, хем не трупаш килограми. Интересна тенденция се забелязва на фона на икономическата криза - консумацията на луксозни шоколади и бонбони бележи ръст. Българинът търси вече качество, за което е готов да плати и повече.

В България конкуренцията на шоколадовия пазар е голяма. У нас стъпиха най-големите производители на шоколадови изделия в световен мащаб. Въпреки присъствието на гигантите в бранша, много български компании се държат „достойно" на пазара, като задоволяват изискванията на други сегменти като производството на вафли и бисквити.

Статистиката показва, че докато 80 процента от сърбите предпочитат шоколадовите десерти, то 80 на сто от българите са фенове на вафлите. Потреблението на шоколадови изделия на домакинствата за миналата година е за 171 млн. лв. Това прави около 15.5 тона шоколадови лакомства. Малките магазинчета все още са предпочитани от българите за пазаруване на шоколадови изделия - близо половината от разходите на домакинствата за какаови сладости са отишли там. А София се оказва най-голям консуматор на сладки удоволствия - 17 на сто от средствата, дадени за шоколадови продукти, се падат на столицата.