Независимо, че напоследък германските акции устойчиво се покачват и гражданите имат възможност да увеличат възвръщаемостта от спестяванията си, средният германец продължава да вижда инвестициите в акции като високо - рисково вложение.

Акциите се избягват за сметка на други финансови опции с гарантирана възвръщаемост, пише в материал от днес електронното издание на Deutsche Welle.

Според Германският акционерен институт DAI, само 6.7% от германците инвестират в акции. Това било абсолютно малък процент.

Абсолютно малко е, защото нежеланието на германците да инвестират в акции означава и по-малка печалба за тези, които са се ориентирали към кеша. В дългосрочен период, акциите са се оказали инвестицията с най-голяма възвръщаемост. Това е доказано в статистиката на DAI.

Макар това да не се отнася за всяка ценна книга и за всяка година, по-широките инвестиции носят и по-голяма лихва. Средната годишна възвръщаемост на фондовия пазар се движи между 8% и 10% в дълъг период. Това е близо 2% по-високо от другите опции за инвестиции.

Средно, 12% от европейците и 22% от американците влагат част от спестяванията си в акции. В същото време в Германия много по-популярни са боновете и други опции с гарантирана възвръщаемост.

Близо 44% от германците влагат някаква част от спестяванията си в бонове и по сметки с фиксирана доходност. 42% от германците изобщо не ивестират парите си.

Както казва един анализатор, „парите са тук, но знанието го няма". Освен това германците масово надценяват обема на финансовите средства, необходим им да започнат да инвестират в акции.

От DAI препоръчват на инвеститорите да имат около €40,000, ако пожелаят да инвестират директно в акции. Инвеститорите с по-малко могат да се ориентират към по-сигурни форми на инвестиции, като индексни фондове.

Но учените от Института по акциите напомнят, че висока възвращаемост се поражда след като парите се въртят 10 години, а в закупуването на акции винаги има риск, макар рискът да се намалява от диверсификацията на инвестиционния портфейл (закупуване на разнообразни акции).

Тъй като за много кратко време фондовият пазар може да се променя бързо, той не е добро място за онези, които искат да опитат да направят бързи пари.


Много германски инвеститори, които са искали да направят бързи пари, са били ухапани от пукането на технологичния балон през 2000 и особено от силно надценените тогава акции на Deutsche Telekom.

Може би в това трябва да се търси причината, че германците са преместили парите си от акции към бонове. През 1999 инвеститорите в акции са били 13.5%.

Историята с телекома малко наподобява нашата с кредитните пирамиди. Мнозина германци са продали бизнеса си в края на 20ти век в надеждата да забогатеят от „народните акции", както тогава са казвали а книжата на Deutsche Telekom.

Кампанията на Telekom е голям успех, като част от бившия монополист са придобили 3 млн. души. Те са видели, как стойността на техните акции се е качила над 100 евро всяка - и след това е паднала до по-малко от €10 само за две години.

Загубите са били толкова големи, че шефът Рон Самър е трябвало да си отиде.

Изводът на учените: „Хората, загубили пари, естествено се оттеглят от акциите. А хората, които не са загубили нищо, въпреки това се убеждават, че инвестициите в акции крият много рискове".