Седнал в удобно кресло в облицования си в дърво офис, министърът на вътрешните работи на България Румен Петков е тръгнал да обяснява на журналистите от Financial Times как престъпността в България е много по-ниска в сравнение с другите европейски държави.

В доклада му се посочва, освен другото, че са разбити 150 организирани престъпни групи, 16 банди за подправяне на документи и киберпрестъпления, 40 организации, занимаващи се с трафик на наркотици. Понякога това е ставало в кооперация със САЩ и Западна Европа.

Петков твърди, че напредъкът, постигнат в борбата срещу престъпността сочи, че България ще избегне санкциите от ЕС - става дума за Доклада за Напредъка на Европейската Комисия за България и Румъния през следващата година, който ще покаже доколко корупцията на високо ниво и организираната престъпност са намалели.

Ако се реши, че напредък няма, в Европа може да се оспорват решенията на българските съдилища, както и да се орежат грантовете и субсидиите от ЕС.

Според Петков, България няма за какво да се бои: „нашите европейски партньори" считали така, а освен това българските служби са взели участие в 200 международни операции срещу трафик на хора и контрабанда на наркотици, заедно с колеги от 20 други европейски страни.

Обаче, полицията не успя да разкрие нито едно от високо професионалните убийства, които дадоха  на България репутацията на страна, където насилието и престъплението се толерират.

Сред жертвите са собственици на футболни клубове, бизнесмени с връзки в политиката, служители на местната власт.

Изглежда опитът да се намали корупцията на високо равнище също не е успял. Миналата година на девет депутата бе отнет имунитетът заради подозрения в корупция, но никой не бе изправен пред съд.

През юни Румен Овчаров, министър на енергетиката и икономиката, бе освободен от поста заради скандал в приватизацията на държавния тютюнев монополист. Обаче той запази престижния си пост като ръководител на бюджетната комисия в парламента и шеф на градската управа на Социалистическата партия в София.

Нито един служител на властта на висок пост - преди и сега - не е бил осъден по обвинение в корупция.

Очаква се развитието по пробното дело срещу бившия шеф на „Топлофикация София" за участие в престъпна група, което обаче се влачи вече година.

„България е страна със стабилизирана корупция. За разлика от бившите социалистически страни, това не се промени след влизането в ЕС", казва Димитър Кюмюрджиев от българското поделение на Transparency International.

За сметка на малкото подобрение на миналата година, страната ни се смъкна от 57ма на 64та позиция от 180 страни в годишната класация на TI „Възприятия за корупцията" и сега е еднакво корумпирана с Хърватска и Турция.

„Данните сочат, че анти-корупционната реторика не се е превърнала в анти-корупционни дела", казва Кюмюрджиев.

Българските висши политици, митническите служби и правната система са най-корумпираните сегменти на обществото според изследването.

Бойко Найденов, шеф на отдела за борба с корупцията и организираната престъпност към прокуратурата, твърди, че сътрудничеството между прокурори и полиция за изминалата година се е подобрило. Имало прогрес в някои дела, свързани с пране на пари и мошеничество с пред-присъединителните фондове на ЕС.

Но корупцията остава сред съдии и прокурори, дори и във високите ешалони - признава той.

„Съдебната система е най-големия ни проблем. Съдиите могат да върнат делото към прокурора, твърдейки, че няма доказателства, или могат да отложат случаите по неясни причини. Понякога съдът не заседава по делото до 10 години след престъплението".

Корупцията във формата на избягване на акцизи и ДДС струва на бюджета по 400 млн. лева годишно, казва се в доклад на Центъра за изследване на демокрацията.

Увеличението на акцизите върху алкохола и тютюневите изделия, изисквани от присъединяването към ЕС, направиха контрабандата широко разпространена практика.

Задачата за овладяване на корупцията сред политици, бюрократи или местно правителство, става още по-наложителна, защото България ще получава по €500 млн. годишно в повече от грантове и субсидии на ЕС, считано от следващата година.

Според Огнян Шентов, директор на ЦИД, при сегашните условия 20-25% от финансирането, предоставено на обществените поръчки, изчезва заради административна корупция. Той посочва:

„Все още има безнаказаност по случаи на политическа корумпираност. Трудно е да се повярва, че има политическа воля за реформа, щом видиш по телевизията водещи политици да си стискат ръцете с ръководители на организирани престъпни групи".