През 2010 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са 420.1 млн. лв., което е с 16.4% повече в сравнение с предходната година, като се запазва тенденцията на ежегодно нарастване на техния обем през периода 2006 - 2010 година, показват предварителните данни на Националния статистически институт.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на новата стратегия „Европа 2020" - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

През 2010 г. интензивността на НИРД в България продължава да нараства спрямо предходната година - от 0.53% през 2009 г. на 0.60% през 2010 г., но все още изостава съществено от средната стойност на този показател за ЕС-27 (2.01% през 2009 г.).

Увеличението на разходите за НИРД през 2010 спрямо 2009 г. се дължи основно на значително повишените разходи за наука в сектор „Предприятия" - с 94.7% (от 108.2 млн. лв. на 210.6 млн. лв.).

В секторите „Държавно управление" и „Висше образование" се наблюдава намаление - съответно с 21.2% (от 199.5 млн. лв. на 157.1 млн. лв.) и 2.2% (от 50.7 млн. лв. на 49.5 млн. лв.).

В резултат на това през 2010 г. настъпва положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори.

Водещо място заема сектор „Предприятия" с дял от 50.1%, следван от сектор „Държавно управление" с 37.4%, сектор „Висше образование" с 11.8% и сектор „Нетърговски организации" с 0.7%.

 

Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. Чуждестранните фондове, използвани за НИРД, включват както държавни средства (други правителства, европейски програми, международни организации и т.н.), така и средства от чуждестранни предприятия.

И през 2010 г. сектор „Държавно управление" остава най-големият източник на финансиране на НИРД с дял от 43.3%, но спрямо 2009 г. намалението е със 17.2 пункта, следван от източник на финансиране „чужбина" с дял от 39.4%, който регистрира увеличение спрямо 2009 г. с 31 пункта.

През 2010 г. персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, възлиза на  16 509 души (в еквивалент на пълна заетост), което е с 9.4% по-малко от предходната година. Делът на жените от общия персонал, зает с НИРД (в еквивалент на пълна заетост), е 53.4%.

Изследователите, които са най-високо квалифицираната категория научен персонал, съставляват 66.2% от персонала, зает с НИРД, като делът им нараства спрямо предходната година с 0.6 пункта. Близо половината от изследователите през 2010 г. (48.8%) притежават докторска степен.

Основната част от научния персонал е съсредоточен в организациите и институтите от сектор „Държавно управление". През 2010 г. в този сектор с НИРД са заети 9 346 души (в еквивалент на пълна заетост), което е 56.6% от общия персонал. Значително по-малко са лицата, ангажирани с научни изследвания и разработки в сектор „Висше образование"  - 4 362 души, като относителният им дял е  26.4 %. В сектор „Предприятия" с научна дейност се занимават 2 713 души, което съставлява 16.4% от общия персонал, зает с НИРД, през 2010 година.

По области на науката най-голяма концентрация на научни кадри има в областта на естествените науки, в която през 2010 г. са заети 4 975 души (в еквивалент на пълна заетост), или 30.1% от научния персонал, и в техническите науки - 4 232 души, или 25.6% от общо заетите с НИРД. На трето място са селскостопанските науки - 2 772 души, или 16.8%. Между 8 и 10% са заетите с НИРД във всяка от останалите области на науката - медицински, обществени и хуманитарни науки.

Възрастовата структура на персонала, зает с НИРД, към 31.12.2010 г. показва, че близо половината от научния персонал (42.3%) е на възраст до 45 години, като в сектор „Предприятия" този дял е 57.1%. Общо за страната в този възрастов интервал разликата в равнището на заетост с научноизследователска дейност между двата пола е 5.4 пункта в полза на жените - 44.9% при 39.5% за мъжете.